Как да победим духа на бедност

Духът на бедност може би все пак не е дух. Не и в смисъла, в който харизматиците са свикнали да решават всички свои духовни проблеми „Нечисти душе, излез от него (или от мен).” Въпреки, че духовната опресия често се дължи на нeчисти духове, то не може липсата на характер и вяра в Бога, и покорство към Словото му да извиняваме с деяния на дявола.

Веднага ще направим уговорката, че „духът на бедност“ е съвсем различно нещо от това да си „беден духом“. Първото е дух, който идва от нечестивия, докато второто е категория от Проповедта на планината на нашия Господ. Тук ще се занимаем с първата категория.

Има три начина за справяне с този „дух на бедност”, който много често се изразява именно в „панталитет” – тоест (опорочен) начин на мислене. (Но не можем да се справим с нещо, което не разпознаваме и не разбираме вредата му и това как действа. В случая предполагаме, че това разпознаване е факт, поне донякъде.) Тези три начина не са директно свързани със заповедното отношение към нечистите духове. Те са:

1. Трудолюбие (който не работи и да не яде)
2. Честност (Бог мрази неверни теглилки)
3. Щедрост (един разпръсква щедро и пак има в изобилие, а друг се стиска и е в недоимък…)

Ако притежавате тези три качества, то вие сте поставени в много по-изгодна позиция от всеки друг, да не бъдете опресирани от духа на бедност. Контра пункт на тези качества са:

1. Мързел
2. Лъжливост
3. Скъперничество

Наскоро четох една книга за идолите и получих откровение. Авторът назова свободното време като икономическо благо. Много бедни хора, каза той се ползват от икономическото благо на свободното време, и не желаят да се разделят с него. Редно е, ползвайки се от това икономическо благо, което не произвежда пари, те да се задоволят с безпаричието си, защото те ползват нещо, за което много финансово по-богати хора, работят дълги години, и не могат да си го позволят – свободно време. Ако се лишат от лукса на свободното време, тези хора може би биха работили, което би повишило тяхното благосъстояние с оглед наличните пари, но биха се лишили от гореспоменатия лукс.

Така че ако сте мързеливи, и предпочитате да не работите, не очаквайте да имате много пари. Но не се оплаквайте, че нямате пари, защото имате много свободно време, което всъщност е придобивка, която не всеки има. Как се ползвате от този лукс, обаче си остава ваша работа. Някои спят до късно, други работят върху мислите си и духовното си извисяванe, трети се разхождат и пият кафе с приятелки, четвърти съзерцават прашинките, които играят във въздуха при проникването на слънчев лъч в затъмнена стая и така нататък.

На второ място, мързелът е всъщност наложен от духа на антихрист, в частност от социалистическия и комунистически дух.

Когато човек е лишен от частна собственост и инициатива, то той е по-склонен да се отдаде на мързел, поради илюзията, че от него нищо не зависи и държавата ще се погрижи. Тя разбира се не се грижи, и ако се грижи, го прави зле.

Но тя създава митът „безработица”. Какво значи „безработица”. Без – работица. Няма човекът работица и стои. И не мърда. И нищо не прави. Но това е илюзия отново на голямата държава, която осигурява всичко за живота на човека; държавата квази-бог му осигурява работа, защото той е дебил, който не може да се труди, и да има съзидателна, креативна мисъл и дейност, освен ако идолът не му ги даде. Защо трябва някой да чака държавата да му осигури работа, за да не  е „безработен”.

Един автор твърди, че държавната социална политика създава армия от безработни, в която почти всички са доброволци.

По-богатите хора всъщност установява този автор, не са тези, които имат повече средства, а тези, които са по-инициативни, саможертвени, позитивно настроени и не са склонни да бъдат зависими от другите. Тоест вие може да не сте много богати, но да нямате излъчване на бедняк и неудачник, защото сте наясно с целите си е сте готови да ги постигнете.

Беднякът няма бъдеще

Друга характеристика на духа на бедност е невъзможността и нежеланието за планиране. То е не точно планиране, а желанието за ограничения сега, с цел по-добро в бъдеще. Тоест сега ще живея по-натясно, с по-малко доходи, но ще ги вложа в образование, за да имам по-добра професия в бъдеще.

Хората с бедняшки манталитет виждат само непосредствената нужда и целта им е единствено нейното задоволяване. Така се отнасят и с финансите си. Нещо повече. Исус не случайно заявява, че „животът е повече от храната и тялото – от облеклото“. Хората с бедняшко мислене може да са много богати, но за тях богатството се измерва единствено и само в пари. Божието богатство е много повече от парична стойност. Това богатство обаче е скрито от очите, духовни и естествени, на тези, които нямат вяра в Бога. За тях богатството е винаги и само измеримо в цифри, съответни на наличностите по законите на моминската система. Така дори най-богатият човек на земята може да се окаже бедняк по начина си на мислене относно живота и това, кои са истинските ценности.

Къде се крие силата на духа на бедност? В прегръщането на свой собствен кръст, а не кръста на Господа.

Апостолът ни учи да се радваме в най-трудни условия – вж. Посланието на ап. Паел до филипяните. Нашият Господ ни казва, че трябва да сме дръзновени, че в света имаме скърби, но че той е победил света. Ние сме родени от превъзходен дух Духът на Бога, и не можем да мислим като просяци. Ние сме свободни, а не роби. Да но тази свобода е свързана с носенето на истинския кръст, на Господа, а не нашия си. Връщаме се към отдавна позната тема.

Нашия кръст е нашето собствено страдание. Кръстът на Исус е отказ от нашето собствено страдание или величие като нещо най-важно. Тоест свободният човек е готов да даде всичко за свободата. Богатият човек, е някой който е зависим от богатството, което се намира у Бога и вечността, и в живота му, а не този, който измерва богатството или бедността си с количеството парични единици, които икономическият режим, в който живее му е наложил.

В какво се изразява практично, носенето на кръста?

Честност

В работата и търговията, това е да си честен в една нечестна среда. Това е кръст, защото всичките ти колеги търговци, които са нечестни, защото парите са тяхната надежда. Но ти, като търговец имаш по-висок и по-превъзходен стандарт от тях, и той е Божието слово и Божието царство. В Словото се казва, че лъжливите теглилки, изцяло търговско понятие, са мерзост Богу. Тоест Бог ги мрази.

Трудолюбие

Следващ „кръст” е да си прилежен, да обръщаш внимание на детайлите, в една среда, в която мързелът и „скатаването” са на почит и колкото си по-добър в тях, толкова ти се приписват лидерски качества. Така поне беше в казармата (1985-87 г.), а казармата тогава, не е много различна от обществото днес.

Щедрост

На трето място – кръста е да си щедър в една среда на скъперници и себични циции. В нашето общество и в света въобще, всеки иска да получи нещо повече от това, което е  дал. Това е принципа на търговията, поне в светско отношение. В него няма нищо лошо като практичен принцип, но само когато той е подчинен на по-висшия принцип, че Божията справедливост, честност и щедро отношение са по-важни, от чистата печалба.

Проявата не тзи три качества, честност, трудолюбие и щедрост, са именно носене на кръста, защото те свидетелства за Христос и за Божието царство.

Кръстът

Основен момент в разбирането, че именно кръстът на Христос съсипва бедността и духът на бедняшко мислене се съдържа и директно казано в Божието Слово.

В Библията се казва, че Христос стана беден, за да бъдем ние богати. Исая 52 и др. 1 Кор.

Просперитетното учение и неговите учители тълкуват неправилно това твърдение. За тях бедността, за която говори словото е само физическа и материална. За тях богатството, за което говори Словото е също само физически измерено и парична и материална облага. Грешката на тези учители се състои в това, че „богатството” в Христос е всъщност много по-голямо, много по-значимо и ценно, от това, което те разбират – християнинът ще живее добре и охолно, браво на Христос. Няма да боледува и няма да има парични проблеми. Но всъщност богатството, което Христос предлага е вечен живот, който се придобива с отказ от лични и светски амбиции тук, на тази земя. На практика – отказ от просперитет. В същото време, нуждите за достоен живот на тази земя ще бъдат посрещнати от Бога, за тези Христови ученици, които търсят по-голямото богатство – вечен живот и богатеене в Божието царство – чрез вярва в Христос, и добри дела, които произхождат от тази вяра.

Бедните хора инвестират в пари. Богатите – в хора.

Победата над духа на бедност е вяра в Личността и делото на нашия Господ Исус Христос.

КАК ДА ТРУПАМЕ СЪКРОВИЩА

Вече посочихме, че част от учението на Исус е да трупаме съкровища на небето, а не на земята. Това учение се намира в пасажа в Проповедта на планината в Матей 6-та глава, както и в Лука 12. За да сме наясно как да събираме съкровища на небето можем да изследваме какво е отношението на християнското учение и Господ Исус към земните богатства.

Ако си спомним отправната точка на настоящата трилогия за десятъка в Новия Завет и даването, това беше Деяния 20:35, в който стих апостолът цитира думите на Исус „По-блажено е да даваш отколкото да получаваш“. Ако потърсим препратки в Библията не намираме запис, в който Исус да е казал дословно тези думи. Но ап. Павел ги цитира така, сякаш неговите слушатели, презвитерите на църквата в Ефес, са наясно и са чували и знаят за тези думи на Господа.

Така можем да изследваме две най-близки препратки към тези думи, след които ще посочим и други новозаветни пасажи, от които ще ни стане ясно отношението на в християнското учение за земните богатства.

5 Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците, и в самарийски град не влизайте; 6 но по-добре отивайте при изгубените от Израилевия дом. 7 И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи. 8 Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте. 9 Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си, 10 нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. (Матей 10:5-10, подчертаването наше)

Даването „даром“, без искане за парично плащане, сочи, че ценностите, силата и действието на Божието царство – изцеления, съживявания на мъртви, гонене на бесове, очистване не неизлечимо болни, и проповядване на вечен живот – не са обвързани със системата на разплащане и възнаграждения на този свят. Въпреки това, „работникът“ ще бъде осигурен – облекло и прехрана. В стих 8 на десетата глава от евангелието на Матей се съдържа част от цялостната заповед по изпращането на Христовите апостоли на служение за разпространение на благовестието и Божието царство, ни става ясно, че в Божието царство парите не са значима икономическа единица. Демонстрацията на небесните ценности и власт не е обвързана с мамонската система на размяна на блага и тяхната оценка в парични единици.

Матей 10:8 – „изцелявайте, бесове изгонвайте, мъртви възкресявайте – даром получихте даром давайте“

Повече от ясно става, че демонстрацията и въвежданато на небесните ценности в този свят не са обвързани с мамонската система на размяна на блага и тяхната оценка в парични единици.

Лука 6:38 е може би най-близкия по смисъл до думите на Господ Исус,

цитирани от ап. Павел – „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ и „давайте и ще ви се даде“. Това също е един популярен стих, който аз лично съм чувал в протестантските църкви да се представя изолирано като пример и заповед за даване на пари за църквата. Видян в контекста обаче този стих, става ни ясно, не се отнася за даването на пари, а за цялостното отношение и живот на вярващия. Предходният стих заявява, че с каквато мярка отсъждаме, са такава ще ни се отсъди. Като цяло контекстът е отношението към ближния. В това отношение ние трябва да бъдем милостиви, да проявяваме щедрост, да сме склонни да изслушваме, и да съдим и се отнасяме справедливо, по Божия стандарт. Не става дума за пари. Ако става дума за пари, то това е само част от по-общото учение за това, как да се отнасяме с ближния. Щедростта тук е и в отношението, в преценката, в зачитането и едва на по-задно място би могло да става дума конкретно за даване на пари. Както споменах, този стих често се цитира в евангелските църкви като основание вярващият да „си дава десятъка“.

Очевидно е, че в горецитираните стихове не става дума за пари,

въпреки, че сме свикнали поученията в църквите да ни цитират тези стихове, когато става дума за финансови дарения към църквите.

Още по-ясно става от Марко 4:24, че едва ли в това си поучение Исус има предвид само финансовото даване, доколкото го има предвид въобще:

Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери и ще ви се прибави. Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Мярката за мерене се отнася до внимание в „това, което слушате“. Прегледът на цялата глава 4 на Марк, и непосредствено предхождащите стихове ни сочат, че темата е слушането и възприемането на Божието слово, което се сее от „сеяча“, тоест от тези, които са изпратени от Бога да разпространяват словото Му и добрите дела в Исус Христос. Последното изречение звучи несправедливо, но това е само на пръв поглед. Естествената ни реакция е да дадем на този, който няма, а не на този, който има. Но това е човешката логика, а не логиката на Божието царство. Нужно е да задълбаем в Словото, за да стигнем до разбиране на „тайната на Божието царство“ (Марк 4:11). Според принципите на царството е логично и справедливо на този, който има да се даде, а на този който няма да се отнеме и това, което си мисли, че има (Лука 8:18; Матей 13:12). Човешкото объркване се дължи на това, че когато чуем „има“ и „имане“ ние го свързваме с материални блага и пари. От цитраните пасажи обаче е видно, че не става дума за материално имане, а за това как слушащия благовестието слуша.

Дори можем да си представим, че става дума за друго „имане“ и то е интерес към Божието Слово и Божието царство. Така думите на Исус стават разбираеми и справедливи. Който има интерес и търси Царството ще получи, защото Бог е щедър и иска да даде на тези, които Го търсят. Съвсем логично е и обратното. Този, който няма интерес „ще му се отнеме и това, което има“, защото когато някой няма интерес, не получава удовлетворение поради липсата си на интерес, и постепенно изоставя и това, което е постигнал като откровение и разбиране за царството. Можем да дадем пример с изучаването на език – ако не ти е интересен и не го практикуваш, постепенно губиш интерес и го забравяш. Но това е верен принцип и за всичко друго – колкото повече навлизаш в дадена сфера, толкова повече я разбираш и тя ти става по-интересна.

Стих 23 на Марко 4 буквално гласи: „Ако има някой уши да слуша, нека слуша“. Стихове от 1 до 20 се отнасят до притчата за сеяча, чието семе попада на четирите различни почви и последвалото тълкувание на притчата от Исус пред учениците Му, които го питат за значението. По-рано в глава 4, още края на разказа на притчата за сеяча, Исус заявява: „Който има уши да слуша, нека слуша“ (ст. 9). Семето е Божието слово, а почвите са сърцата на хората и техният отклик на словото за спасение. Тук става дума за много повече от пари. Става дума за връщане на грешника към Бога и чрез прошка в Христос на встъпване във вечен живот. Така този, който има е всъщност не този, който има пари, а този който има отношение на търсене на истината и Бога, е този, който ще получи повече. А този, който няма, тоест отрича нуждата си от Бога и това да Му се покорява или да търси спасение, ще му се отнеме и това, което си мисли, че има – неговият имагинерен контрол над собствения му живот. Така едно поучение, което изглежда несправедливо в очите на хуманиста – защо трябва да се дава на този, който има, трябва да се даде на този, който няма! – има своето много логично обяснение според принципите на Божието царство.

Който има връзка с Бога, на него ще му се даде още откровение. Освен откровение на тайната на Божието царство, материалните нужди също ще бъдат задоволени (Матей 6:25-33; Лука 12:22-34). Който няма такава връзка с Бога, и си мисли, че има (например, разполага с достатъчно блага за този живот и не му е нужно да изследва Божието Слово) на него ще му се отнеме това, което има. (Виж притчата за глупавия богаташ, по-долу.)

Не става дума за пари, или в най-добрия случай те не са на първо място, в учението на Исус в тези пасажи. По-скоро Господ говори за отношение на сърцето, когато говори за „мярката с която мерим“ се доказва и от пасажа с идентично поучение в Матей 7:1-4:

Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? Или как ще кажеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от око ти; а ето гредата в твоето око?

За сравнение да повторим съдържанието на Лука 6:37-38: „Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени; давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“. Идеята, че даването на „добра мярка, натъпкана, стръскана, препълнена“ се отнася за даване на десятъци в църквата виждаме е трудно приложимо. Въобще не става въпрос за пари. Или по-скоро става дума не само, и не изключително, за пари. И това идва като изненада, защото сме свикнали да чуваме цитирането на тези стихове за „добрата мярка – натъпкана, стръскана и препълнена“ като мотивация да направим финансово дарение на църквата. Идеята, с която сме свикнали е да се цитира този стих изолирано и най-вече с цел прилагане на мотивация от типа „дай за да ти се даде“. Напротив, виждаме, че става дума за отношението към ближния, за избягване на горделивата паднала човешка природа да гледаме пренебрежително на другите; да прилагаме за себе си по-лесен стандарт за поведение, а към ближния да имаме изисквания за морал и етика, които едва ли някой може да изпълни. Учението, което е свързано с дване за новозаметната църква и служение са на съвсем различно място в Писанията.

(Ще направя уговорката, че следва да сме внимателни тази стихове за „съденето“ да не ги прилагаме като оправдание за това защо трябва да сме толерантни към злото. Всяко зло е осъдително и трябва да бъде осъдено като такова от вярващия. Учението „не съди“ не се отнася за идеолози, лъжеучители и тирани, религиозни водачи и обществени фигури, които водят обществото и индивидуалните души далеч от Бога и Божието царство. Тук иде реч за личните отношения в ежедневието, на гледането на човека до теб като ценност преди да оцениш себе си по-високо от другите. И в крайна сметка това отношение на прилагане на щедра мярка в отношенията с ближния не касае само парични дарения за църквата, както сме свикнали да слушаме.)

Лука 12:13-19 – опит за възлагане на Исус делба на съсобствен имот

В този пасаж „някой от тълпата“ поиска от Исус да направи делба на имотите между него и брат му. В отговор Исус разказва притчата за богатия глупак. В нея богаташът се радва на материалния си успех и блага, като решава, че ще има изобилие за много години напред. В същата нощ обаче той ще премине в отвъдното, защото ще му се поиска душата. Богаташът, който говори на душата си, че ще има блага за много години е наречен „глупец“ от Бога, защото има за блага временните неща, а не милее за вечните. Тази притча е директно обвинение в пожелаване на временни блага, користолюбие, към задалият задачата за делбата, но в същото време е и принципно поучение. Този, който иска да се дели с брат си, не разбира ценността на това, че пред него се намира Христос, Божият Син, спасителят, който може да му даде много повече от някаква част от земния му имот. Този вид слепота се поражда от служене на мамона, бога на този свят. Не случайно Исус предупреждава, че най-големият конкурент и враг на Бога е бога на парите, дори не дявола.

В Лука 16 Исус заявява, че никой служител не може да служи на двама господари, защото ще обикне единия и ще намрази другия, което важи особено ако тези господари са различни и в „конкуренция“, като заключава накрая: „Не можете да служите на Бога и на мамона!“ Явно не става дума за някакво частично несъгласие, а за крайно разделение, невъзможност за съчетаване на мамонската система и начин на мислене, и тази, на Бога и на Божието царство. „Всичко това слушафа фарисеите, които бяха сребролюбци и Му се присмиваха“ Лука 16:14. За да подсили значението на това разделение Исус добавя: „Онова, което се цени високо между човеците, е мерозст пред Бога“. Човешките ценности, и най-вече по причина, че уповават на мамона, тоест издигат в култ парите и „финансовата свобода“, земното богатство, са мерзост пред Бога.

Богатият младеж и следването на Исус

В тази посока, на укор към „пожелаването“, което разгадано е ламтеж за богатството, удоволствията и похвалата на този свят, е случката с богатия управител, който си тръгна натъжен от срещата с Исус (Марк 10:17-23). В Матей 19:16 и сл. е разказана същата случка. Тя се различава от тази в ев. от Марко, тъй като там е посочено, че въпросът на младежа бил „какво добро дело трябва да извърша, за да имам вечен живот“, докато във версията на Марко в обръщението на богатия младеж са съдържа „добри учителю“. И в двата случая Исус отговаря, с въпроса по споменаването на „добро“ и „добър“ при положение, че само Бог е добър. Изглежда отговорът е предназначен да насочи вниманието на младежа към това, дали счита, че Исус е Бог, както е в Марко, или към това, че с добри дела човек не може да се изкупи, тъй като само Бог е добър и източник на доброто.

В него иде реч за силата на земното богатство, която държи човека далеч от разпознаването на Истината, на Бога и на Спасението. Исус първоначално посочва на младия богаташ, че пътят към вечния живот е спазването на старозаветните Божии заповеди. Младежът заявява, че това е правил от младостта си, тоест от детството си; но явно усеща, че има нещо повече и идва при Исус, защото Исус има отговор за него. Тогава Исус му предлага нещо немислимо – да се откаже от всичките си земни блага, да ги разпродаде и да ги дари на бедните, и да тръгне да Го следва. Богаташът си тръгва натъжен. Тъгата му идва вероятно от това, че усеща, че Исус му дава истинската посока, която той търси, но в същото време, тази посока изключва възможността да запази земните си блага. За младия богаташ възможностите, които земните блага му предлагат за живот на земята, са по-ценни от вечността.

Богаташът избира да си отиде от вечния живот, но да запази земните си богатства. Този избор кара Господ Исус да възкликне:

„Исус каза на своите ученици: Истина, истина ви казвам трудно ще влезе богат в небесното царство. При това ви казвам, по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в небесното царство“ (Матей 19:23-24).

Горните примери са само част от учението на Исус Христос, в което пожелаването на земни богатства е сериозно препятствие пред възприемането на Божието слово, истината и спасението чрез името на Христос. Стремежът към материална обезпеченост и трупането на блага в този живот дава възможности за охолен и необезпокояван живот тук на земята. Но това охолство и обезпечение са само илюзорни, тъй като животът на тази земя е кратък и несигурен. Трупането на богатство и пожелаването на такова в този живот, замъглява отчайващата нужда на човека да се върне при Бога и с покаяние да търси прошка на греховете си, за да не бъде осъден с вечно осъждение.

Бог да ни даде благодат да устояваме в учението Му и да разберем, че имането не се състои в земни богатства и пари, а в спасението с вяра, надежда и любов, които имаме в Него и Неговото царство. Нека даваме, както Той е щедър и като свидетелство за Неговата щедрост; и да живеем така, сякаш животът ни зависи от това. Защото той наистина зависи.