Страшно и чудно съм направен

(Псалми 139-Библия, ревизирано издание)

Божието неограничено знание и грижа

139 За първия певец. Давидов псалом.

Господи, опитал си ме и си ме познал.
² Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
разбираш помислите ми отдалеч.
³ Издирваш ходенето ми и лягането ми
и знаеш всичките ми пътища.
⁴ Защото преди думата да е още на езика ми, 
ето, Господи, Ти я знаеш цялата. 

(вж. Евреи 4:13 – б. а.)

⁵ Ти си пред мен и зад мен
и си сложил върху мене ръката Си.
⁶ Това знание е пречудно за мене;
високо е; не мога да го стигна.
⁷ Къде да отида от Твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побегна?
⁸ Ако възляза на небето, Ти си там;
ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
⁹ Ако взема крилете на зората
и се заселя в най-далечните краища на морето,
¹⁰ и там ще ме води ръката Ти
и Твоята десница ще ме държи.
¹¹ Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие
и светлината около мене ще стане на нощ,
¹² то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб,
а нощта свети като ден:
за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

(Бог е мой създател – б. а.)

¹³ Защото Ти си създал чреслата ми,
обвил си ме в утробата на майка ми.
¹⁴ Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;
чудни са Твоите дела
и душата ми добре знае това.
¹⁵ Костите ми не се укриха от Тебе,
когато в тайна бях изграждан
и в дълбочините на земята
ми бе давана разнообразната ми форма.
¹⁶ Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;
и в Твоята книга бяха записани
всичките ми определени дни,
докато още не съществуваше нито един от тях.

(Вж. Откровение 3:5, 13:8, 17:8, 20:12, 20:15, 21:27)

¹⁷ И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже!
Колко голям е броят им!
¹⁸ Ако бих поискал да ги изброя,
те са по-многобройни от пясъка;
събуждам ли се, още съм с Тебе.

(Възхищението и общението с Бога преминава в омраза – б. а.)

¹⁹ Непременно ще поразиш нечестивите, Боже;
и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже.
²⁰ Защото говорят против Тебе нечестиво
и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета.
²¹ Не мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб?
И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?
²² Със съвършена омраза ги мразя,
за неприятели ги смятам.

(Давид се моли на Бога, да изпитва и познава сърцето му и да го води по вечния път – б. а.)

²³ Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и разбери мислите ми;
²⁴ и виж дали има в мене оскърбителен път;
и ме води по вечния път.

Четейки и разсъждавайки върху този псалм ни става ясно, че няма място за страх от човеци, нито за религиозно лицемерие за тези, които уповават на Бога.Бог ме познава, Боже познай сърцето ми – това е началото и края на псалма на Давид.

Следва да повторим, че единствено правилния метод на тълкувание на Словото на Бога, и особено, когато гледаме към Стария Завет, е поглед през делото, кръста  и възкресението на Божия Син, Исус Христос. Затова, дори когато четем псалмите, ние трябва да имаме предвид очакването на Месия, което е залегнало в тях.

В първите стихове псалмописецът признава Божието всезнание и най-вече по отношение на личността на Давид.

В последните стихове Давид настоява и моли Бога за това да го изпита и да го познае и да го ръководи.

Давид е любимец на Господа заради отношението, с което подхожда към Него – искреност и абсолютно доверие в Божиите всемогъщие, доброта и грижа, въпреки падналата му природа (на Давид).

Защо Давид е любимец на Господа? В отношението на Давид виждаме общение с Бога и близост, която можем да наречем интимност, до такава степен има свързване между душата на Давид и Духа на Бога.

Деяния на апостолите 13:22

И него като отстрани, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, като каза: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“

Това, което описва в Пс. 139, е всъщност едно новозаветно почти общение с Бога, такова, каквото виждаме обещано и дадено от Исус Христос в Йоан 7, 14, 15, 16.

А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина[a]; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. (Йоан 16:13-14)

Разпознаването на всеприсъствието на Бога и Неговия Дух, както и нуждата от Него и от Неговата милост, за живот и спасение, е точно това очакване, което виждаме изпълнено в Христос и в Новия Завет. Това виждаме в първите и заключителните стихове на псалма. Божието всеприсъствие и всезнание е в стихове 4-12.

И няма създание, което да не е явно пред Бога; а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме. Евр. 4:13

Познаването на Давид от Бога е толкова всеприсъствено и цялостно защото Бог е създал Давид! Бог е създал и теб. Ст. 13-16, във връзка със ст. 4-12. Следват разсъждения, благодарности  възхищение на псалмописеца от Божиите мисли, творение, което включва и изграждането на неговата личност, планирането на тази личност от предвечни времена, стихове 13-18. Впечатление прави описанието на творческия процес, чрез който Бог създава човека, и то индивидуалната личност, не човека въобще. Думите употребени в тези стихове вдъхват благоговение, страх и преклонение пред Божето величие и отношение към човека, Негово творение:

• Създал си чреслата ми
• Обвил си ме в утробата на майка ми
• Страшно и чудно съм направен
• Душата ми знае, че делата Ти са чудни заради начина на зачатието
• Костите ми не се укриха от Тебе, когато бях изграждан
• В дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма

Нито един човек не е роден случайно на този свят. Добре е защитниците на така наречените аборти, тоест масовите убийства на неродените, да прочетат и да разсъждават върху тези стихове, та дано напъдят демоните, които ги съветват да защитават нечестието и масовите убийства на беззащитните в името на идола на разврата, себичността  и лъжесвободата. Това е свободата да се противиш на Бога и да покоряваш на греха и дявола, свободата да вършиш зло и да завършиш в ада.

Животът на човека е безценен. Затова убийството се наказва най-строго както в Стария Завет, така и днес, и във всяко цивилизовано общество.

За съжаление, бившите цивилизовани християнски общества (повлияни от християнството) днес са богати езически и демонизирани общества. В Канада например държавата, чрез данъкоплатците осигурява безплатна евтаназия за бедните.

В Америка и в западните общества, нещо което злите политически сили искат да прокарат и на Изток, малки деца биват подлъгвани от дяволска идеология да си въобразят, че са противния пол в грешното тяло. Често без да знаят родителите, а в някои случаи децата биват превръщани в транс- чудовища по препоръки от самите родители! В Лука 17 четем, че е невъзможно да не дойдат съблазните, но горко на този, чрез когото идват!

Така наречената „евтаназия“ има разновидности и също бива наричана „асистирано (подпомогнато) умиране“, или „подпомогнато самоубийство“. Такива страни, в които подобни действия са законни са също Нидерландия, Белгия (където и деца могат да бъда убивани по този начин), Колумбия, Люксембург, Испания, Франция. През 2021 г. във Великобритания дебатът приключва с отказ да се вземе решение за произнасяне дали да има подпомагана смърт или не. Така подпомогнатото самоубийства остава престъпление по закон. В Испания, преди да се промени закона в полза на евтаназията, наказанието за асистирано самоубийство е било 10 години затвор. Вече не. В Канада близо 2% от всички смърти в страната са от асистирани самоубийства или евтаназия. В Швейцария такива са 1.5% от смъртните случаи. Френският президент не взема страна в дебата, но казва за себе си, че предпочел да избере сам кога да умре. В основите на дебата за подпомаганата смърт са от една страна тези, които твърдят, че в едно цивилизовано общество хората, които страдат (и не само!) следва да могат да изберат да се самоубият. Другата страна твърди, че животът е даден от Бога и само Бог може да го отнеме.

Истината е, че всичките ни определени дни са записани в Божиите книги, защото единствено Той има пълна власт над живота, който Той ни е дал, и който Той е изкупил чрез кръвта на Единородния Си Син.

Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по записаното в книгата. (Откровение 20:12)

Самоубийците и подстрекателите на самоубийци са бунтовници, които по отношение не само на всичко друго, но дори и на живота са сами богове на себе си. Това не е цивилизация, а загиваща цивилизация, подчинена на духа на смърт.

Затова и интимното общение на Давид с Божия Дух и всемогъщие, в очакване на живота и на спасението в един момент се обръща на омраза. Това е праведна омраза спрямо злото и тези човеци, които са се отвърнали от истината и хулят Бога, Неговото творение и Неговото спасение. Стихове 19-22.

И все пак дори в омразата си към злото, дори да е праведна, имаме нужда от непрестанна сверка за мотивите си с Господа, имаме нужда да бъдем изпитвани, а не сами да определяме успеха на моралните си качества. Затова в края на псалма Давид, който знае, че Бога знае всичко и го е изпитвал, моли Бога да го изпитва и да го води по вечния път, пътя на живота, който ни бе даден чрез Този, когото Давид очакваше и за когото пророкуваше, Божият Син Исус Христос. Бог ни е създал, за да ни води по вечния път, към живот и към Себе си.