(И духът, който стои зад съвременния християнски ционизъм)
„А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус.“ (Римляни 3:21-23)
В този пасаж, както и в редица други в Писанията, както и в цялостното учение на Новия Завет се съдържа благовестието. Тук ще посочим елементите на благовестието в горния пасаж, ще посочим обобщеното твърдение на християнския ционизъм, който противостои на благовестието и връща към закона, и ще посочим, кой дух стои това по същността на това връщане към закона и отричане на кръста на Исус.
Нужно е връщане към Новия Завет в истинския смисъл на думата. Едно от най-основните неразбирания на завета днес се изразява в абсурдното учение, че невярващите евреи са Божия народ, а държавата Израел е „доказателство, че Бог съществува“, една от опорните точки на евангелските учители ционисти.[1] Напротив, доказателството, че Бог съществува е в Неговото творение (Римляни 1:19-20).
„Независимо от закона“, в ст. 21 на Римляни 3,означава, че Божията правда не зависи от закона, не почива на него. „Сега“ и „независимо“: тоест ние живеем в Божията правда, чрез вяра, която е сега и е независима от закона (пак там).
Въпреки, че Божията правда сега не зависи от закона и не почива на него, то законът и пророците, което всъщност представлява Старият Завет, свидетелстват за тази Божия правда. Коя е тя, за какво свидетелстват законът и пророците?
Божията правда е чрез вяра в Исус Христос. „Вяра“ означава не само да си съгласен, че Исус е бил (Той всъщност Е) историческа Личност. Или да си съгласен, че е бил велик учител. Напротив, вярата е да приемеш Него, като Личност и Неговото учение. Да бъдеш Негов последовател. Истинската вяра не оставя място за друго разбиране що е вяра, освен тази, която приема свидетелството за Исус, и за това, че Той е Спасителя, и че Този, Който Той Сам заявява, че Е, защото Той е слязъл от небето, за да върши волята на Отец (Йоан 6:38).
Новият Завет се разбира най-добре в съпоставка със Стария Завет, който се опира на закона и на пророците. Всъщност „закон“ означава две неща: 1) Законът на Моисей, Петокнижието или първите пет книги от Библията; 2) Целият Стар Завет, който се състои от Петокнижието и книгите на пророците.
Исус сам каза, „Аз не дойдох да наруша закона и пророците, но да ги изпълня“, Матей 5:17-18: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота[b], нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.“
Това Исус казва на юдеите, хората на закона, за да им предскаже, че идването на Месията (Спасителя) вече е в ход, както и, че предстоят Неговото завършено дело, както и Неговото Второ пришествие. Небето и земята ще преминат и с тях законът, който ще се изпълни изцяло – както в предсказаното идване на Спасителя като жертвен Агнец, така и по-късно като Цар на царете и Господ на господарите.
Но докато законът ще премине, щом небето и земята преминат, то думите на Исус няма да преминат, дори и когато небето и земята преминат. Така всяко учение и слово от устата на Господа се изпълнява и ще се изпълни. Думите на Исус са свързани с предсказанията Му за последните дни но и въобще. С това Той доказва, че Неговите думи са по-значими и авторитетни от пророците и закона: Матей 24:35 – „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“. Марк 13:31 – „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.“ Лука 21:33 – „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.“ Законът ще остане докато небето и земята преминат. Думите на Исус Христос, Божият Син, ще останат и СЛЕД като небето и земята преминат. Новият Завет е пълното и завършено изпълнение на обещанието на Авраам и на всяко обещание за спасение, чрез Божията правда, която е чрез вяра в Исус. Няма заобиколен път за никого.
Исус е изпълнението или завършека на закона (Рим. 10:4). Повече законът няма власт над този, който вярва (Рим. 7:1-6). Законът и пророците говорят за Исус и не сочат към никой друг Спасител или Месия, няма друга Божия правда (Рим. 3:21-23).
Божията праведност днес е независима от закона и се намира изцяло в Исус Христос, като ние я придобиваме чрез вяра в Него. Нито едно създание няма да се оправдае чрез дела по закона „понеже чрез закона става само познаването на греха“ (Римляни 3:20). Законът казва, че „няма праведен нито един“, че „няма никой разумен, няма кой да търси Бога“; „всички се отклониха, заедно се развратиха, няма кой да прави добро, няма нито един“; „гроб отворен е гърлото им, с езиците си ласкаят; аспидова (змийска) отрова има под устните им; техните уста са пълни с клевета и горчилка“; „краката им бързат да проливат кръв, опустошение и разорение има в пътищата им, и те не знаят пътя на мира“ (това е много точна препратка, ако вземем като пример днешната война в Газа и начинът, по който Израел я води); „пред очите им няма страх от Бога“. Всичко това са цитати от закона, от Стария Завет, дадени от ап. Павел в посланието до римляните, глава 3, стихове 10-18. Апостолът също посочва в следващия стих, 19, че това се отнася за евреите, защото на тях бе даден закона: „А знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всеки и цял свят да се доведе под съда на Бога“ (Римляни 3:19, подчертаването мое). Тези, които са под закона, са също под Божия съд, без изключение и привилегии. За невярващите евреи, както и за езичниците, единствената надежда за спасение е да приемат Божията праведност чрез вяра в Исус Христос.
Тази праведност е за всички и към всички. С други думи няма задни вратички, няма бъдещи изкупления, няма етнически предпочитания. Евреите, които не са вярващи днес, и отричат, че Исус е дошъл и е поучавал Божието Царство и пострадал невинен, и е възкръснал на третия ден, и се е възнесъл на небето и предстои да дойде отново, не са Божи народ. Праведността е „за всички“, защото всеки, който търси Бога може чрез вяра да намери Исус и да се спаси, това е дадена възможност, достъпна благодат; тя „на всички, които вярват“, защото това вече е реализираната правда, чрез вяра – действащата, ефективна благодат.
„Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Когото Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра. За да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени дотогава, докато Бог дълготърпеше, за да покаже правдата Сив настоящото време, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус“ (Римляни 3:23-26).
И отново, и в допълнение: всички са грешни, и езичници и юдеи. И юдеи и гърци (езичници) са обвинени и са под грях, всички съгрешиха (Рим. 3:9, 23). Ап. Павел обяснява това много добре в Римляни 1 и особено 1:18 и сл.: „Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които ограждат истината с неправда“.
Днес в евангелското християнство, чрез влиянието на психологията, е модно вярващите да се изживяват като жертва. Жертва на другите грешници, жертва на обстоятелствата, жертва, която има права и правото да изисква уважение към своето реално или възприето страдание; тази „жертва“ е обикновано такава, „която никой не разбира“ – по думите на лицата, които се виждат в ролята на жертви. Всъщност, няма жертви пред Бога. По отношение на Неговото изискване за праведност всички са деликвенти и извършители. Единствената жертва, която ни освобождава от подобна себичност, типична за гордостта на човека и подбуждана от дявола, е жертвата на Първосвещеника Исус Христос. Това е друг поглед върху ясното учение, че „всички съгрешиха, няма праведен нито един“.
Заблудата, че има някакви обещания, които не са изпълнени в Исус е особено застъпена в християнски ционизъм, за който говорим от години, и който е заразил огромният процент от евангелската църква. Тъй като в църквите учителите и проповедниците са тези, които изследват словото и чрез него после поучават членовете на събранието, то голяма част от посетителите на църква не се ангажират кой знае колко с изследване на Писанията. Те се доверяват на труда и усърдието на пасторите и учителите. Яков затова заявява „Братя, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-сурово осъждение“. Тоест, да си учител в църквата е сериозно и отговорно дело. Не следва да се отнасяме небрежно към него. Затова, тези, които преподават Словото Божие без да са се потрудили да го изследват, ще носят отговорност за заблудите, които сеят, ако проповядват благовестие, което не е това, което Христос ни остави, както и апостолите, и както е записано в Новия Завет.
Един съратник и дори бих го нарекъл приятел, чието име няма да споменавам, и който попада в категорията на поклонниците на Израел, наскоро в онлайн чат заяви много добре позицията на евангелските вярващи ционисти. Ще го цитирам буквално (правописът запазен):
„Евреите са божият народ в смисълът на избора на Бог. Това не означава, автоматично спасение или святост. Също не означава, че този, който разпознава евреите като божий народ е идолопоклонник. Идентичността на евреите, техните дела и отношението на Бог към тях са три съвършенно различни теми. Идването на Исус Христос в плът не променя нищо от тези три неща, а продължава старозаветния разказ.
Какво прави държавата Израел, IDF или известни евреи в света не променя нито идентичността на народа, нито отношението на Бог към тях точно толкова колкото моето отношение към моите деца независимо дали са добри или правят бели – аз ги обичам, наказвам и не приемам злините им.“
Моят отговор беше да нарека това богословие шизофренично. Тоест, богословие на раздвоението на личността. Какво означава „Божи избор“, ако си избран, но не си спасен? Единствено тези, които вярват в Исус, това е безспорна новозаветна истина, се спасяват, тези, които призовават Господното име. Как си избран, пък същевременно си осъден, заради неверието си? За какво е избора тогава? Избран си за осъждение на вечни мъки в огненото езеро приготвено за дявола и неговите ангели?
Или другият вариант да се разбира едно такова несмислено твърдение: тъй като те, невярващите евреи, са Божият народ, заради избора, то те са спасени без да е нужно да вярват в Исус и могат да заобиколят кръста и жертвата Му. Това разбиране, което също може да се извлече от горния цитат е още по-абсурдно, защото на практика обезсмисля не само жертвата на Исус, като я омаловажава, заради „величието“ на невярващите евреи (които са по-големи от Божия план за спасение, тях грехът не ги лови, нямат нужда от лекар), но и цялостното учение на Новия Завет. Но изглежда това не притеснява поддръжниците на християнския ционизъм, видимо от заявлението, че „идентичността на евреите, техните дела и отношението към Бог“ нямат отношение към идването на Христос в плът. Ако правилно разбираме твърдението, че „продължава старозаветния разказ“, това би означавало, че Старият Завет все още се прилага, паралелно с Новия Завет! Законът все още важи.
Възможно е друго разбиране на това продължение на старозаветният разказ – в смисъл, че Новият Завет продължава разказа на Стария Завет, частично, без да засяга обещанията дадени на юдеи заради етноса им. Но и в двата случая изводът на подобно богословие е един: Все още сме под закона, по отношение на нашето задължение да имаме правилно отношение към невярващите евреи като Божий народ. Това е шокиращо твърдение. Това е заблуда, омайване и друго благовестие, което няма нищо общо с благовестието, проповядвано и реализирано от Исус Христос, и проповядвано от апостолите и ап. Павел.
На практика изповядващите това учение са под закон и са отпаднали от благодатта: „Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта. Защото ние чрез Духа очакваме оправданието чрез вяра, за което се надяваме“ (Галатяни 5:4-5). Забележете, че тук става дума за „вие“ и „ние“. Апостолът прави разграничение между тези, които вярват, и тези, които добавят закон към вярата.
На следващо място, не беше ли именно това спорът между Исус и юдеите през всичките му взаимодействия с враждебно настроените фарисеи и други клики? Идеята им, която те ясно заявяват в дебатите с Исус в Новия Завет, е че понеже имат закона и пророците евреите някак си автоматично са Божии любимци и Бог е длъжен да се съобразява с тях. Не беше ли това предметът и на пронизващата проповед на Йоан Кръстител, който заяви на юдеите, че „и от тези камъни Бог може да издигне Авраамови чада“, а по-скоро те следва не да се гордеят с произхода си, а да се смирят и да се покаят:
„Затова принасяйте плодове, достойни за покаяние; и не помисляйте да си казвате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне чеда на Авраам. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня“ (Матей 3:8-10).
Господ Исус също посочи в конфронтацията си с юдеите, че ако те бяха Авраамови чада, делата на баща си щяха да вършат, но заради гордостта си с етноса и религията си, те не само, че не разпознаха Месията, но себе си издигнаха като чада на Бога и то чрез непорочно зачатие (Йоан 8:41), и бяха готови да убият, този, Който беше дошъл да ги спаси (Йоан 8:31 и сл.). Въобще цялата глава 8 на ев. от Йоан, а и другите глави преди това, 5-7, ясно разкриват противопоставянето между Господа и юдеите, които отказват да повярват в него. Обръщайки се към юдеите Господа заявява, в ст. 24: „Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм Този, за Когото ви казвам, в греховете си ще умрете.“ Съвременните невярващи юдеи не вярват, че Исус е Този, Който Той е казал че е. Така следва да се запитаме: на кого да вярваме? На думите на християните ционисти, че невярващите юдеи са спасени въпреки това, че са отхвърлили Исус, или на думите на Исус, че юдеите, които не повярват ще умрат в греховете си?
Коментирайки последното изречение от резюмето на ционисткото богословие, цитирано по-горе, в което бащата обича децата си, въпреки белите и злините, които правят, следва да си зададем още един важен въпрос. Защо този принцип на избор и оправдаване на злото и греховете, които вършат, без да се налага покаяние да не се прилага за всички люде а само за юдеите? Така или иначе Бог е баща на всички народи и ще съди всички наравно (Рим. 3:9-19)? Отговорът разбира се е отрицателен, ако следваме юдаизма, според който само евреите имат божествена душа, нефеш,[2] а „гоите“, тоест неврейските народи нямат същата стойност като евреите .[3]
Да се спасиш без да ти се прощава греха и да имаш нужда да ти се прости е учение от духа на антихрист. Наскоро гледах видео, в което един брат споделя своя сън, в който видял човек, за голямо, масивно бюро, който той оприличил с антихрист. Задкулисно управляващите света, намиращи се в неговия луксозен кабинет, го попитали защо да изберат него за лидер на света. Той им отговорил, сочейки към три шестици на ламперията зад себе си, последната от която обърната. Човекът обяснил: защото Исус е спасявал падналите, ще спасява падналите, но той щял да спаси падналите. Идеята тук, макар и не много ясно изразена, е че той предлага по-добро и по-щедро спасение от Исус. А то е – не се налага да се каеш за греховете си, поклони ми се, и греха ти няма да се зачита, можеш да грешиш безгранично, защото ти сам си бог на себе си, няма кой да те държи отговорен. Шест е числото на човека в Библията, защото човекът бе създаден на шестия ден. Три шестици, 666, са символ на човешкото самообожествяване, имитиращо Божествената Троица. Три – хуманизъм, комунизъм, юдаизъм, който отхвърля Божия съд и съответно – Спасителят от Бога.
Съвременният християнският ционизъм е лъжеучение, което твърди, че невярващите евреи нямат връзка или необходимост от жертвата на Христос, за да бъдат Божия народ. Тази заблуда почива на същите основания, както твърденията на юдеите, че тъй като са чада на Авраам, както и последователи на закона на Моисей, то те са „свободни“, техен баща е Бог, и не е нужно да приемат Христос. Подобни твърдения издигат държавата Израел като Божие дело, без да отчитат, че тя е резултат на човешки усилия, и няма новозаветни основания да се счита, че е изпълнение на пророчествата от Стария Завет. Няма пророчество, от закона и пророците, което да заобикаля Божията правда, която е Исус Христос и вяра в Него. Който не Го приема като Този, Който Той казва че е ще умре в греховете си (Йоан 8:24).
Връщането към Новия Завет е условие за вяра, праведност и спасение. За да се върнем към истината на учението на Исус Христос и апостолите, следва да отхвърлим басните, човешките поучения, и лъжите, които ни връщат обратно към закона, и ни отдалечават от Божията правда, която се яви независимо от закона и е чрез вяра в Божия Син Исус Христос.
[1] https://youtu.be/iksrmK0I9MQ?si=5n2Y2SjM7hCItuPU
[2] По думите на брат Натанаил, евреин, отгледан в юдаизма, който се е обърнал към православното християнство и коментира богословски и политически теми в социалните мрежи. Вж. https://youtu.be/k4ZKqb716D8?si=4m-K_smqm-Xfi8dF
[3] https://www.myjewishlearning.com/article/israel-and-anti-gentile-traditions/
Библейски коментари 