Как праведността ни да надмине праведността на книжниците и фарисеите

11.12.2022 г.

Защото, казвам ви: ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 5:17-20)

Десетте Божии заповеди са обикновено свързвани не само със Стария Завет от Библията, но и с разбирането за Божият закон и законът на Моисей.

Ще разгледаме как десетте Божи заповеди от закона на Моисей биват изпълнени и на практика видоизменени от Господ Исус Христос по време на Неговата новозаветна мисия. Важно е за пореден път да уточним, че за да бъде правилно разбран и тълкуван Старият Завет, ние трябва с вяра в Христос и през призмата на Неговото дело и учение, и преданието на апостолите, записано в Новозаветните писания, да тълкуваме Писанията на Стария Завет. Някои Библейски учители и тълкуватели настояват че първият и най-правилен способ за тълкуване на библейски текстове е чрез самата Библия. Един пасаж на Словото се потвърждава от други пасажи – това е ефективният и прост метод на правилно библейско тълкувание.

Аз обаче ще добавя, стеснявайки това правило, като настоявам, че Новият Завет е правилното и преимуществено средства за тълкуване на цялата Библия. Нещо повече, авторът на един текст е този, който най-добре разбира смисъла на написаното от него. Така, в ерата на Новия Завет вярващите имат на разположение най-мощното средство за тълкувание, а именно Самият Бог, чрез Святия Си Дух, който обитава в сърцето на всеки вярващ последовател на Исус Христос (1 Кор. 1, Йоан 7:37, Йоан 3 и др.) Така авторът на Словото живее у духа на вярващия и помага в тълкуванието на самото Слово. Разбира се, нужна е правилната диспозция на смирено и молитвено пристъпване към четене и размишления върху Библията, за да постигнем прецизно тълкувание и оттук да изведем съответното угодно на Бога учение, което да води хората при Него.

Закон на Моисей и заветът на Бога с дванадесетте племена на Израиля (Яков) според Стария завет се намира в Петокнижието – това са книгите от Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. По-точно десетте Божи заповеди, дадени на Моисей, и представляващи важна част от Старозаветните отношения между човека и Бога, се намират в Изход 20 глава, и Второзаконие, глава 5.

Това текстът на Десетте заповеди в Изход 20:

20 Тогава Бог изговори^[a] следните слова. Той каза:

² „Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от египетската земя, от дома на робите.

³ Да нямаш други богове освен Мене.

⁴ Не си прави кумир и никакво изображение на нещо, което е горе на небето, което е долу на земята и което е във водата под земята. ⁵ Не трябва да им се кланяш и да им служиш. Защото Аз, Господ, Своят Бог, съм ревнив Бог, Който налага наказание за греха на бащите върху деца, внуци и правнуци при тези, които Ме мразят, ⁶ но и Който показва милост към хиляди поколения от тези, които Ме обичат и спазват Моите заповеди.

⁷ Не злоупотребявай с името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан този, който злоупотребява с името Му.

⁸ Помни съботния ден, за да го светиш; ⁹ шест дена работи и върши всяка своя работа. ¹⁰ А седмият ден е събота, посветена на Господа, твоя Бог. Не извършвай в него никаква работа нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито твоят добитък, нито чужденецът ти, който обитава в жилищата ти. ¹¹ Защото за шест дена Господ сътвори небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а в седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го обяви за свят.

¹² Почитай баща си и майка си, за да ти се продължат дните на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава.

¹³ Не убивай.

¹⁴ Не прелюбодействай.

¹⁵ Не кради.

Не свидетелствай лъжливо против ближния си. 

¹⁷ Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.“

Заповедите не са номерирани, но могат да се разграничат с оглед съдържанието на текста. Първите четири се отнасят до отношенията на човека с Бога. Останалите шест са правила в отношението с хората, с ближния.

Ако можем да ги обобщим, те изглеждат така, след като Бог се идентифицира като Богът, който е извел тези, на които говори от робството им в Египет (от това заключаваме, че Бог има негативно отношение към робството и позитивно – към евреите):

1. Да нямаш други богове, освен Мене
2. Да не си правиш идол или кумир от нещо видимо
3. Да не споменаваш името на Господа напразно, Бог не бива да бъде свеждан до тривиалните плътски неща
4. Да пазиш съботата, защото Бог си почина при сътворението на седмия ден и го освети. Почитай Бога като си почиваш в съботния ден.
5. Почитай майка си и баща си
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не свидетелствай лъжливо против ближния си.
10. Не пожелавай.

Същите тези заповеди са изброени и в книгата Второзаконие 5:

5 Тогава Мойсей свика цял Израил и им каза: „Слушай, Израил, наредбите и законите, които ще изрека днес пред всички, за да ги научите, съблюдавате и изпълнявате! ² Господ, нашият Бог, сключи с нас завет на Хорив. ³ Този завет Господ сключи не с нашите предци, а с нас, живите, всички, които днес сме тук. ⁴ Лице в лице говори Господ с вас на планината изсред огъня. ⁵ А пък аз стоях тогава между Господа и вас, за да ви възвестявам думите Господни, защото вие се бояхте от огъня и не се изкачихте на планината. Той каза:

⁶ ‘Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от египетската страна, от дома на робството; ⁷ да нямаш други богове освен Мене.

⁸ Не си прави кумир, изображение на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водите под земята; ⁹ не им се кланяй и не им служи. Защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който за греха на бащите наказвам онези, които Ме мразят, до трето и четвърто поколение потомци ¹⁰ и Който показвам милост до хиляди поколения към онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.

¹¹ Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да остави ненаказан онзи, който изговаря напразно името Му.

¹² Спазвай съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, твоят Бог. ¹³ Шест дена работи и върши всичките си дела, ¹⁴ а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог. В него не върши никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито робът ти, нито робинята ти, нито волът ти, нито оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът, който е у тебе, за да си починат робът ти и робинята ти, както и ти. ¹⁵ И помни, че ти беше роб в египетската страна, но Господ, твоят Бог, те изведе оттам с твърда ръка и мощна десница. Затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден.

¹⁶ Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, твоят Бог, за да живееш дълго и да ти бъде добре в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава.

¹⁷ Не убивай.

¹⁸ Не прелюбодействай. ¹⁹ Не кради.

²⁰ Не лъжесвидетелствай против ближния си.

²¹ Не пожелавай жената на ближния си. И не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, нито вола му, нито осела му, нито нещо друго, което е на ближния ти.’

Изброяването е почти идентично с Изход 20, със съвсем малки различия. Тук четвъртата заповед е посочена като задължително заради това, че Бог спаси израилтяните от робство в Египет. Почивката, казахме, тук е символична за спасението, което идва от Бога, и човек не може да направи нищо, за да го изработи, извоюва или заслужи. Спасението и изборът са Божия инициатива и дело. Заповедта за съботата и почивката в Господа е тази заповед, която всъщност сочи към очакваното новозаветно спасение, което все още е в бъдещето, по времето на даване на закона.

Също в тази глава на Второзаконие виждаме, че това е рамката на Божия закон, но Моисей обещава на народа, че ще им предостави и другите закони, които Бог ще му даде.

На практика, ако сравним Божия закон със съвременните законово системи, Десетте Божии заповеди са Конституцията на еврейското общество от старозаветно време. Допълнителните закони, граждански, церемониални, наказателни, предоставени изчерпателно в Петокнижието, с кодифицираната законодателна система на еврейското старозаветно общество. Както в светските системи конституцията е основният закон, който задава правните принципи, рамката на дадено общество, а законите с под конституцията, развиват в детайли регулираните обществени и лични отношения, но не противоречат на принципната рамка, зададена от конституцията.

Не случайно можем да твърдим, че светските законодателства и до днес следва този модел на правната система: конституция – основен закон и поддконституционни закони, които доразвиват принципите, залегнали в основния закон.

Разбира се, разликата е най-вече в източника на законодателна власт. Ако в съвременните законодателства това е народът, който бива дори наричан „суверен“, и който законодателства чрез свои избрани представители, наречени „народни представители“, то в Библията методът е малко по-различен.

Ако народните представители днес се събират на сесии в Народното събрание, за да заседават и след спорове написват закон, който да регулира обществото, или конституция, която е писана просто от малко повече народни представители с по-сложна процедура, то в Стария завет народът има съвсем различна роля.

От цитираните глави, при прочит, разбираме, че законодателят е Бог, а Мойсей е просто избраният посредник, който да контактува с Бога по повод даването на Закона. Народът просто трябва да избере дали да се покори или не на закона. Този избор става чрез заявяването на заветна връзка с Бога, нещо което виждаме отново в 19 глава на книгата Изход. В седмия и осмия стих, на предложението за заветни отношения с Бога целият народ отговаря с готовност да участва в завета:

19 В третия месец след излизането на израилтяните от Египет точно в същия ден те дойдоха в Синайската пустиня. ² Те бяха потеглили от Рефидим, та дойдоха в Синайската пустиня и се установиха на лагер в пустинята – там, срещу планината, Израил се установи на лагер. ³ Когато Мойсей възлезе при Бога, Господ викна към него от планината с думите: „Така кажи на Якововия дом и възвести на израилтяните: ⁴ ‘Вие видяхте какво направих Аз на египтяните, как ви носих на орлови криле и ви доведох при Себе Си. ⁵ Сега обаче, ако наистина се вслушвате в гласа Ми и спазвате завета Ми, ще бъдете Моя особена собственост сред всички народи, защото на Мене принадлежи цялата земя. ⁶ Вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ.’ Това са думите, които ти трябва да известиш на израилтяните.“

⁷ Мойсей дойде и повика народните старейшини и представи пред тях всички тези думи, които му поръча Господ. ⁸ Целият народ отговори в един глас: „Всичко, което заповяда Господ, ще изпълним.“ И Мойсей предаде на Господа думите на народа. ⁹ След това Господ каза на Мойсей: „Ето Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с тебе, и за да ти повярва завинаги.“ (Изход 19:1-9)

Разбира се тази начална готовност на израилтяните да влязат в завет с Господа бързо увяхва при трудностите и изпитанията, които се струпват върху тях през годините. Бог изпраща свои пророци да говорят от Негово име на народа му, за да го върнат от отклонените пътища. Понякога това е успешно начинание, понякога не. Но Бог винаги, дори когато наказва своя народ, търси тяхното изкупление.

Тук следва да отбележим стих 6 от Изход 19: „Вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ“.

Те са много важни, защото изречени тук и отнасяйки се евреите от 12-те Яковови племена идва момент в историята, в който този завет за царството свещенство вече не се отнася за етническите евреи, а за тези и евреи и езичници, които са родени от Светия Дух чрез вяра в Исус Христос. В 1 Петрово четем:

Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ; народ, който Бог придоби, за да възвестите величието на Онзи, Който ви е призовал от тъмнината в чудната Своя светлина. (1 Петрово 2:9)

Обръщението на апостол Петър вече не е към юдеите, а към всички, които са били „придобити“ от Бога, и въведени от „тъмнината в Неговата чудна светлина“ чрез делото и жертвата на Исус Христос. Царското свещенство е преминало от старозаветния модел на избран етнически народ, към един нов народ, роден не от плът и кръв, а роден от Духа, чрез кръвта на Исус Христос.

Така много ясно проличава връзката между завета, който сключва Бог с евреите в Стария Завет и чрез Моисей, и неговото духовно продължение, с идването на Господ Исус Христос, Божият Син, в плът и кръв, да извърши волята и спасението на човечеството, както са заръчани от Неговия Отец. Заради делото на Исус избраният род вече са християните, последователи на Христовото учение, което изпълнява пророческите очаквания на Стария Завет.

Също във Второзаконие 18:15 виждаме записано в Закона на Моисей очакването за идването на Исус:

¹⁵ Пророк като мене ще издигне Господ, твоят Бог, изсред тебе, измежду твоите братя. Него слушайте! ¹⁶ Защото ти така моли Господа, своя Бог, на Хорив, когато се бяхте събрали, с думите: „Нека не чуя вече гласа на Господа, своя Бог, и да не видя вече този голям огън, за да не умра!“ ¹⁷ Тогава Господ ми рече: „Добро е това, което казаха. ¹⁸ Пророк като тебе ще им издигна измежду братята им, ще вложа думите Си в устата Му и Той ще им говори всичко, което Аз Му заповядам. ¹⁹ А който не послуша думите Ми, които ще говори от Мое име, Аз ще искам сметка от него. ²⁰ Но пророк, който дръзне да говори от Мое име, каквото Аз не съм му заповядал да говори, или говори от името на други богове, този пророк трябва да умре.“ (Втор. 18:15-20)

По времето на този разговор с Бога и неговото записване от Моисей не имало яснота, че пророкът, за който Бог говори, че ще бъде издигнат е Исус Христос. Това е само едно от над 350 пророчески изричания, които сочат към Христос, като този, когото евреите трябва да очакват, някой Който е Спасител.

В Евреи 12:18-29 четем новозаветното предупреждение, за всеки, който не зачита жертвата на Господ Исус Христос, като сравнението е, че гневът, който ще се стовари върху него, е значително по-голям от това, което преживяха евреите при планината Хорив и при предаването на завета и закона на Моисей. Значението на Новия Завет и жертвата на Исус са по-велики дори от закона на Моисей.

Степента на интензивност на това очакване виждаме у Симеон, който в старата си възраст вижда Младенеца, донесен в храма на осмия ден да бъде обрязан според обичая и пророчески заявява, че очите му са видели спасението, и сега може да си отиде от този свят.

²² А когато се изпълниха дните на очистването ѝ според Мойсеевия закон, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, ²³ защото така е писано в закона Господен: всяко мъжко, което разтваря утроба, да бъде посветено на Господа – ²⁴ и да принесат жертва, две гургулици или две гълъбчета, според реченото в закона Господен.

²⁵ По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него. ²⁶ На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа. ²⁷ Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона, ²⁸ взе Го на ръце, прослави Бога и каза:

²⁹ „Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти; ³⁰ защото очите ми видяха спасението, ³¹ което Ти си приготвил пред всички народи – ³² светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“

³³ А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него. ³⁴ И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия, ³⁵ за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“ (Лука 2:22-35)

 Симеон е пророк, който ясно описва мисията на младенеца, когато достигне зряла възраст „очите ми видяха спасението, което Ти си приготвил пред всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил“. В тези думи виждаме, че Израил, в очите на Симеон, заради покорството си към Бога единствено ще бъде прославен от раждането на Месията, докато езичниците ще прогледнат за това, че има Бог, и че Месията роден във Витлеем, е този, който носи истина и спасение и на тях.

Славата на Израил обаче се оказва, че не идва така, както Симеон очаква. Неговото пророчество, макар и точно, се базира на старозаветни пророчества в пророк Исайя.

Стани, свети, защото светлина дойде за теб и славата Господна те осия. Защото ето, тъмнина ще покрие земята и мрак – племената; а над тебе ще осияе Господ и славата му ще ти се яви. Народите ще дойдат при светлината ти и царете – при бляскавата ти зора. (Исайя 60:1-3)

Това е пророчество, едно от много в Стария Завет, което сочи към идването на Спасителя Исус Христос. Славата обаче Израил не схвана и отхвърли, защото Той при своите Си дойде, но те не го разпознаха и Го отхвърлиха, Единородния Божий Син (Йоан 1). В същото време пророчеството сочи към изкупителната сила на Спасителя, по адрес на всички народи. Спасителят е Изкупител на всички народи; славата Му осиява Израил, защото всред евреите се ражда Той, сред царското свещенство, което трябва да посрещне с радост, защото точно Него очакват. Но тази слава сякаш убягва на Израел.

И все пак Симеоновото пророчество е точно, Симеон не се объркал като сочи, че Младенецът е славата на Израил. В неговото разпятие е Неговото прославяне. Слава обаче на Израил но не за него, а за Бога (вж. по-долу Йоан 13:31-32). Симеоновото благославяне на Младенеца завършва с ясно посочване на това, което ще се случи с идването на Месия, защото Неговият народ се отдалечил много от смисъла на завета си с Бога и на закона, получен от Него. След благословението Симеон казва на Мария, че Младенецът ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; ще бъде предмет на противоречия, за да се открият помислите на много сърца, а тя, майка Му ще скърби за Него сякаш меч е пронизал душата ѝ (ст. 34-35).

Едно от тези противоречия е ясното заявяване в учението на Господа, че Той не дойде да наруши или отхвърли закона и пророците, но да ги изпълни. Това четем в Матей 5:17:

¹⁷ „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или Пророците. Не съм дошъл да ги наруша, но да ги изпълня, ¹⁸ защото наистина, казвам ви: докато преминат небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. ¹⁹ И тъй, който наруши дори най-маловажната от тези заповеди и така поучи хората, той ще бъде най-малък в небесното царство; а който ги изпълни и поучи така хората, той ще бъде голям в небесното царство.

²⁰ Защото, казвам ви: ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 5:17-20)

Исус изпълнява закона и пророците, защото те за Него говорят, за Него пророкуват и към Него сочат. Както сме сочили преди, законът не само правила, но и пророчество за Спасителя, за спасението чрез Него, и за идването на вечния, справедлив Божи ред, в който няма да има смърт, зло, и поквара от греха. Пророците ясно заявяват, че ще дойде ден, в който небе и земята ще преминат, ще има ново небе и нова земя. Ще има славно ново творение:

Ето Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма да се помнят, и на никого няма да идват наум. (Исайя 65:17)

– защото както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще съществуват винаги пред Мене – казва Господ, – така ще пребъдат и потомството, и името ви. (Исайя 66:22)

Но ние според Неговото обещание очакваме нови небеса и нова земя, на които обитава правда. (Второ Петрово 3:13)

²⁶ Неговият глас разтърси тогава земята, а сега Той е дал обещание: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“ ²⁷ Думите „още веднъж“ означават промяната на непостоянното, понеже е сътворено, за да пребъде непоклатимото. ²⁸ И тъй, ние, понеже получаваме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и да служим на Бога така, както Му е приятно – с благоговение и страхопочитание, ²⁹ защото нашият Бог е всеунищожителен огън. (Евр. 12:26-29)

И видях ново небе и нова земя – предишното небе и предишната земя бяха отминали и морето вече го нямаше. (Откр. 21:1)

Но докато не дойде това време, докато сегашните небе и земя не са преминали, според думите на Исус, законът и пророците все още са важни и все още биват изпълнявани и пълни със съдържание.

Исус обаче няма за цел и мисия да възстанови режима на Моисей, да се преговори законът и да се живее по тези установени правила. Напротив, Исус изпълнява закона. Но ако Исус не сочи обратно към закона, тъй като Той дойде в изпълнение, тоест в развитие на закона, за какви заповеди за спазване говори тогава?

Ако в Него се изпълнява законът, за кои заповеди говори Той, че трябва да бъдат поучавани, и да бъдат изпълнявани?

Някой би счел, че става въпрос за Десетте Божии заповеди. Или за цялостния подконституционен закон церемониален, граждански, и наказателен закон.

Всъщност, ако погледнем текста на Матей 5:17-20, отговорът се намира в пасажа.

На първо място, Исус говори, че който не спазва най-малката от тези заповеди, ще се нарече „най-малък в небесното царство“. Оттук трябва да ни стане ясно, че това са заповеди характерни за небесното царство. Небесно царство нямаме в Стария Завет. Напротив, небесното царство е свързано изцяло с живота и делото на Исус Христос. В Матей 10 четем:

⁵ Тези дванадесет ученици Иисус изпрати да проповядват, като им нареди с думите: „По път към езичници не поемайте и в самарянски град не влизайте. ⁶ Отивайте преди всичко при изгубените овце на Израилевия дом. ⁷ И тъй, ходете и възвестявайте: ‘Небесното царство наближи!’ ⁸ Болни лекувайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте. (Матей 10:5-8)

Посланието на дванадесетте апостоли на Исус Христос беше възвестяването на наближилото небесно царство. Това небесно царство бе засвидетелствано с изцеления, гонене на бесове от обладани хора, чудеса и знамения и тотална независимост от светската финансова система на размяна и снабдяване с блага. Така ни става ясно, че заповедите, за които Исус говори в Матей 5:19 следва да се спазват от хора, които имат ранг в небесното царство – тези, които настояват заповедите на закона, който не е преминал да се спазват, ще са най-големи в небесното царство, а тези, които учат заповедите да не се спазват ще бъде голям в небесното царство.

Дотук добре, но кои са тези заповеди? Нима Исус ни насърчава да пазим съботата? Или да продължаваме с церемониалния закон на жертване на телци на олтара на храма в типична старозаветна служба на Бога?

Напротив. Отговорът се намира в Матей 5:11, в който Исус заявява, че праведността на Неговите последователи, разбирай и тази на съвременните християни, тоест нашата, трябва да надмине праведността на книжниците и фарисеите, за да влезем в небесното царство. Следва да си припомним, че книжниците и фарисеите бяха тези, които най-яростно и най-грижливо се грижеха за спазването на правилата в Стария Завет и имаха Моисей за свой пророк, а неговия закон за основа на вярата си и цялото си обществено устройство. Това беше тяхната праведност. Краен напън за пълно спазване на закона. До такава степен законът трябваше да бъде спазван, че той се беше отклонил от зададените му цели от Бога – да сочи греха, и да изяви нуждата от Спасител.

Всеки, който иска да влезе в небесното царство, трябва да се похвали с праведност, която надминава праведността на най-отявлените пазители на над 613 правила, чиято цел бе спазването на закона.

Как да надскочим такава невъзможно висока летва? Ясно ни е, че дори самите книжници и фарисеи не бяха в състояния да изпълнят целия закон, да спазят собствените си правила, въпреки, че дори забраняваха изцеленията в съботата.

С това свое заявление Господ Исус Христос ни казва, това, което знаем и от посланието на ап. Павел до Римляни – няма праведен нито един, всички, до един бяха заключени в непокорство, за да се покаже само Бог праведен. Всички заслужват смърт, ако се опрат на своята праведност, и на своето спазване на закона.

 Защото Бог направи пленници на непокорството всички, за да прояви към всички Своята милост. (Рим. 11:32)

Както е писано: „Няма нито един праведен“. (Рим. 3:10)

Всички се отклониха, всички се поквариха.
Няма кой да върши добро, няма нито един. (Пс. 53:4)

Правдата на книжниците и фарисеите се намира у тяхното упование на спазването на правилата на закон и на техните допълнителни разпоредби. Но това не променя писаното, че няма праведен, колкото и усилия търсещия правда да полага.

Тази „правда“ трябва да бъде надмината от тези, които искат да влязат небесното царство. Как се преодолява невъзможността да бъдеш праведен, и безнадеждността да постигнеш някога праведност?

Затова Исус дойде, за да ни спаси от собствената ни невъзможност да се спасим, да се оправдаем, да застанем пред Бога с претенция, която Той да признае като наша праведност. Как тогава нашата праведност ще надскочи тази на книжниците и фарисеите, които не повярваха, че Исус е Божият Син и Го отхвърлиха и осъдиха като обикновен престъпник?

Нашата е праведност е нашата вяра в Божия Син. Праведният чрез вяра ще живее.

Ето този, който не е праведен, ще изчезне, а праведният ще живее чрез вярата си. (Авакум 2:4)

Защото в него се открива как Бог оправдава човека, стига той да има истинска вяра, както е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“ (Рим. 1:17)

Явно е, че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, защото е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“ (Галатяни 3:11)

А праведният ще живее чрез вярата си. Ако отстъпи, сърцето Ми няма да благоволи към него.“ (Евреи 10:38)

Който вярва в Исус Христос е праведен, чрез кръвта на Праведника, пролята за греховете на света. Ето го отговорът на въпроса. Така влизаме в небесното царство. Чрез вяра в кръста на Исус нашата правда надминава правдата на книжниците и фарисеите. Чрез познаване на Личността и делото на Единородния Божи Син, и чрез покорство към Неговите заповеди и приучаването и другите да ги спазват.

Сега да се върнем на заповедите, с цел да уточним, кои заповеди трябва да спазваме, за да се наречем големи в небесното царство.

Това не са заповедите на Стария Завет или Десетте Божии заповеди. Заповедите, които трябва да спазваме са тези, които са ни дадени от Този, Който изпълни закона и пророците. Но сега Той е законът и пророците, и то по начин, по който не им противоречи. Няма как Някой, Който е изпълнение, краят, на закона да бъде в противоречие със закона, защото иначе не би бил изпълнение на този закон, а нарушение.

Не бива да пренебрегваме и гласа на самия Бог, Който на няколко пъти в Новозаветните Писания заявява: „Това е моят възлюбен Син, в Него е моето благоволение. Него слушайте“. Четем за преображението на Исус Христос в Матей 17:

А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си Петър, Яков и брат му Йоан и ги изведе насаме на една висока планина. ² И се преобрази пред тях – лицето Му засия като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. ³ И ето явиха им се Мойсей и Илия, които разговаряха с Него. ⁴ Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Господи, добре е да бъдем тука. Ако искаш, да направим три сенника – един за Тебе, за Мойсей един и един за Илия.“ ⁵ Докато Той още говореше, светъл облак ги засени. И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син, у Когото е Моето благоволение. Него слушайте!“ (Матей 17:1-5)

Думите са идентични с тези във Второзаконие 18:15, съдържащи заръката на Господа чрез Моисей, за това, че ще бъде въздигнат пророк сред братята евреи, Когото те трябва да слушат иначе ще измрат. В тази сцена на преображението Петър иска да почете Моисей и Илия като пророци наравно с Исус. Исус, обаче, освен пророк е и нещо повече. Божият глас сочи, че Исус е Този, Когото Петър и учениците трябва да слушат, не Моисей или Илия.

Така виждаме, че в един вид съпоставяне на закона и пророците с Личността и служението на Исус, недвусмислено Исус е по-великият, Този Когото трябва да предпочетем в избора кого да следваме.

Ако Исус е изпълнението на закона и пророците, то Неговите думи, Неговото учение е това, което следва да спазваме, за да се наречем големи в небесното царство.

В учението Си Исус ни дава нови заповеди, които на практика доразвиват старозаветния закон.

В Матей 22:34-39 четем:

Но фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се заедно ³⁵ и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: ³⁶ „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“ ³⁷ А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум: ³⁸ тази е първа и най-голяма заповед. ³⁹ А втора, подобна на нея, е: ‘Възлюби ближния си като себе си’; ⁴⁰ на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“

При наличие на 613 заповеди хаос от правила, кое от кое по-неизпълнимо, изпитващият Господа фарисей само показа, колко истинно е учението, че няма достоен и праведен нито един. Той не очакваше, че ще има отговор, от плетеницата от правила за измивания, очиствания, неядения, и други подобни, Исус ще съумее да отсее коя заповед е най-важната. Фарисеят обаче остана изненадан.

На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.

Следва незабавно да отбележим, че Исус добавя една заповед, която не се намира в старозаветният цитат на Великата заповед във Второзаконие. Там име само една заповед: да възлюбиш Бога. Няма заповед да възлюбиш ближния си, сякаш.

Защо целият закон и пророците се крепят на тези две заповеди. Законът и пророците сочеха към Месията Исус Христос. А Исус Христос изпълни закона като възлюби Своя Отец с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия Си разум – покори се на волята на Отца Си до пълно усъвършенстване на това покорство изпълнявайки мисията си на изкупление до край, до точка на смърт и след агонизираща молитва, ако е възможно да избегне това жестоко премеждие. Исус също така възлюби ближния Си като себе Си, до такава крайност, че заради тази любов отиде на жестока и незаслужена смърт на кръст, невинен, за да понесе вината на нас, виновните грешници. Затова има пълното право да доразвие Великата заповед, която всъщност е пример за нас, последователите, изпълнение на закона и Великата заповед от Стария Завет, и доказателства за Божията любов към човека, чрез любовта, която Исус ни завеща към ближния.

Така любовта на Бога е в основата на закона и пророците и в основата на тяхното изпълнение в Господ Исус Христос.

Великата заповед в Стария Завет е  във Второзаконие 6:4-5 и гласи следното:

⁴ Слушай, Израилю, Господ, нашият Бог, единствен е Господ! ⁵ Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, от цялата си душа и с всичките си сили. ⁶ Тези думи, които ти заповядвам днес, да останат в сърцето ти!

Това, което може да се каже, че въвежда Исус е напомнянето, че любовта към Бога в закона, неизбежно има резултат любов към ближния, и то толкова силна, все едно, че обичаш себе си. Любовта към Бога, когато е истинска, води до обич към хората.

В посланието до Галатяните дори виждаме, че новозаветната заповед е сведена само до любов към ближния:

Към свобода сте призовани вие, братя. Само че свободата да не става повод за угода на плътта, а с любов служете един на друг. ¹⁴ Защото целият закон се изпълнява в едно изречение: „Обичай ближния си като самия себе си.“ (Гал. 5:13-14)

В крайна сметка, до каква степен трябва да спазваме старозаветните Десет Божии заповеди в сегашната епоха на Новия завет? Има една правна сентенция, която твърди, че в по-голямото се съдържа по-малкото. Ако следваме Исус и спазваме Неговите заповеди, то ние сме изпълнили закона на Стария Завет изцяло, защото Той изпълни закона със своето въплъщение, служение, разпятие, възкресение и възнесение. С вяра в Исус изпълняваме не само Десетте Божии заповеди, но сме изпълнили целият старозаветен закон на Моисей.

И все пак има една нова заповед, която въвежда Исус. Записана е в Йоан 13:34:

Когато Юда излезе, Иисус каза: „Сега се прослави Синът човешки и Бог се прослави чрез Него. ³² Ако Бог се прослави чрез Него, и Бог ще Го прослави чрез Себе Си, и ще Го прослави веднага. ³³ Деца Мои, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и каквото казах на юдеите, същото казвам сега и на вас: ‘Където отивам Аз, вие не можете да дойдете’. ³⁴ Нова заповед ви давам: да се обичате взаимно. Както Аз ви обикнах, тъй и вие да се обичате взаимно. ³⁵ По това ще познаят всички, че сте Мои ученици – ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:31-35)

Като Христови ученици, ние влизаме в небесното царство. Чрез вяра имаме праведност, която надминава тази на книжниците и фарисеите, които не схванаха, че няма праведен нито един, и само кръвта на Исус ни очиства от всеки грях. Но за да се наречем големи в Божието царство, и да бъдем свидетели за любовта на Бога, така както Исус беше свидетел, трябва да изпълним новата заповед на Новия Завет, скрепен с кръвта на Праведника – да се обичаме един друг, както Той ни заповяда, и както Той ни обикна със съвършена любов.