1 Тимотей 6:3-10
В посланието на ап. Павел до неговия ученик и син във вярата, Тимотей, в едно кратко послание от 6 глави, се съдържа благата вест, откровение за Божия спасителен план, но и се описва християнското поведение, култура, общност, общностни ценности и църковна организация. Освен всичко това, апостолът на 3 пъти пише за лъжеучителите и лъжеученията.
„Видове“ лъжеучители
Пасажите са дори четири, ако прием и краткото загатване в ст. 20 на гл. 6:
- Гл. 1, ст. 3-11 – тук на фокус е юдействащата ерес, това са тези, които искат да са законоучители, но в крайна сметка прилагат закона незаконосъобразно – срещу праведните в Христос (ст. 8-9);
- Гл. 4, ст. 1-5 – пасажът касае по-скоро тези, които отстъпват вярата защото слушат измамни духове и бесовски учения чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла. Последните забраняват жененето и настояват за въздържане от ястия. Забраната за женене е стара традиция за свещениците в Римокатолическата църква, а въздържането от ястие е типично за адвентната църква, които пазят съботата, и не ядат свинско. Следва да причислим към тази категория и учителите, които твърдят, че мъж може да се жени за мъж и че църквата трябва да благослови този измислен от дявола „брак“. Това са бесовски учения на човеци с прегоряла съвест, такива има и от редиците на българските евангелски църкви.
- Гл. 6, ст. 3-10 – лъжеучителите в този пасаж са преди всичко тези, които влизат в кавги между човеци, те с развратен ум и лишени от истината, и които мислят, че благочестието е средство за печалба. Тоест това са най-вече учителите на светския успех и просперитета.
- Гл. 6, ст. 20 – Има и една по-слабо засегната категория лъжеучения, наречени от апостол Павел „скверни празнословия и противоречия на лъжливо нареченото знание“. Най-вероятно тук апостолът има предвид гностицизма, учение навлязло в ранната църква, което въздига някакво тайно знание като целта на евангелието.
Ще разгледаме третата категория лъжеучители. В случая тези лъжеучители са от категорията на „просперитетните“.
Печалба чрез благочестието
Основният проблем на лъжеучителите, е че предават друго учение и не се съобразяват „със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и с учението, което е според благочестието“ (ст. 3). Това всъщност е определението на лъжеучение – учение, което уж предава благовестието, но на практика отклонява от благочестието. Благочестието е живот и постъпки според изискванията на християнския морал, според тълковния речник.[1]
Тук можем да направим опит да разграничим благовестие и благочестие. Благовестието са здравите думи на нашия Господ Исус Христос. Чрез Негово дело и учение, ние имаме откровение за любовта на Бога и Неговия спасителен план за всеки един от нас, чрез изкупителната жертва на Единородния Божи Син Исус Христос. „Учението, което е според благочестието“ бихме могли да разглеждаме като учението за практическото приложение на откровението за спасението чрез Исус Христос. Те са две неразделни части от едно цяло. Учението на Христос изисква покорство, както и практикуването му, чрез спазване на Неговите заповеди: обичай ближния си като себе си, обичай Бога, обичайте се един друг.
Можем да кажем, че благочестието е практикуване на благовестието.
Тези, които преподават лъжливо учение са възгордели се и „не знаят нищо“ (ст. 4). Нещо повече те имат болестно състояние – „желание за разисквания и препирни за незначителни неща“. От това произтичат завист, разпри, хули, лукави подозрения“, и ст. 5 – кавги между човеци с развратен ум и лишени от истината“.
Последните мислят, че благочестието е средство за печалба. С благата вест за спасението чрез жертвата на Исус Христос, те искат да правят пари, да богатеят и да бъдат разглеждани като успешни в този свят, а и на другите предават това лъжеучение.
Напоследък един от младите просперитетни учители в България заяви, че нямало „просперитетно евангелие“, а че успехът и финансовото изобилие, били същността на евангелието.
Всъщност той е прав. С оглед на стиховете 4 и 5 по-горе за тези хора наистина евангелието се изчерпва, или най-малкото основният му фокус е да осигури успешен по смисъла на света живот тук на земята за вярващия.
За доказателство можем да приложим цитат от социалната мрежа с изказването на младия проповедник. (Правописът запазен)
Хората не просперират защото не вярват в просперитета. Исус вярваше и за това просперираше, където и да отиде. Повече от 15,000 души нахрани и го слушаха на планината, изцеренията и чудесата му не можеха да запишат всичките в Библията, ходише по вода и в свръхестественото, преобърна света, като отиде на кръста заради тебе и проля кръвта си за да може сега ти да имаш вечен живот и да просперираш в живота си докато си на тази земя!
В тази постановка виждаме изпълнение на 1 Тим. 6:4-5. Казани правилните думи и фрази, но словоредът и оттук значението е объркано. Вечният живот изглежда само като придатък на обещания успех и просперитет тук на земята. Благочестието е видяно предимно или само като средство за печалба. За тях това е евангелието – успех тук на земята, а между другото и вечен живот. Заради развратения ум, лишен от истината, то това е смисълът на благата вест за тези учители.
На практика думите на Господ Исус Христос „не можете да служите на Бога и на мамона, защото не можете да се покланяте на двама господари едновременно“ с намерили своето тълкувание и решение у този проповедник на светския успех. За него поклонението на мамона е всъщност поклонение към Бога, и той не вижда никаква разлика. Така стоят нещата за почти всички учители на евангелието на просперитета.
През 2011-2012 г. имахме сблъсък с един лъжеапостол, чиято дейност диктуваше много от възприятията за това що е служение и евангелие в протестантизма в България. Същият лъжливо пророкува през ранните 2000 г., че до 2010 г. ще се спасят един милион българи. Това остана само сензационна манипулация за напомпване на емоциите на присъстващите на конференцията, и за въздигане на апостолския авторитет на лъжеучителя. Истинската му любов към парите обаче блесна след като същият ангажира църквата си в пирамидални схеми, от които редица членове на апостолската му формация изгоряха и като цяло бяха похарчени стотици хиляди левове от тези хора за инвестиции в тези губещи схеми, а много хора и останаха в дълг. Освен финансовите пирамиди „обединяващият апостол“, както сам е нарекъл себе си той, е сключвал и „финансови завети“ с отделни вярващи, като същите са обещавали да му дават десятък от всичките си доходи. В замяна, той е предоставял апостолско духовно покривало. Ще цитирам дословно от писмо подписано от 95 свидетели. Не двама или трима, както е по словото но деветдесет и пет:
В повечето случаи, (името на „апостола“) представя правото си да изисква личен десятък като „установяване на Божествен ред във взаимоотношенията“. Убеждава донорите си, че дарявайки му 10 % от всички свои доходи, те ще се ползват от неговото „апостолско покриване и протекция“, ще имат достъп до „апостолска благодат“, изразяваща се в духовни и материални благословения и благополучие. Практиката с личните десятъци е и част от така нареченото „духовно бащинство“, в което … е в ролята на „духовен баща“, а неговите дарители – в ролята на „духовни синове“.[2]
Ето как се постига просперитет – чрез благочестието като средство за печалба. Благочестието, и съответстващата религиозна терминология са добре дошли като средство да мотивират хората да дават парите си за да може учителят да живее един охолен и весел живот тук на земята, като се надяват на същото „благословение“ за себе си като резултат от това даване.
Но с това никак не искам да отменя легитимното даване за издръжка на служението и на служителите, които работят за благовестието. Просто, трябва да се разграничава подкрепата за лъжеучители, за които благочестието е средство за печалба, от подкрепата за хора, които се трудят на Божията нива.
Светският успех според Новия Завет и ап. Павел
Какъв е тогава истинският стандарт за християнски просперитет, защото такъв има, спасението е благословение, както и Исус ни обеща „изобилен живот“?
Ап. Павел не закъснява да го разясни буквално в следващото изречение:
„А благочестието с удовлетворение е голяма печалба“. (1 Тим. 6:6)
Нещо повече, ап. Павел описва количеството земни блага, които трябва да притежаваме, когато имаме тази „голяма печалба“, тъй като нищо не сме внесли в света нито можем да изнесем нещо. Стандартът е „като имаме храна и облекло, те ще ни бъдат достатъчни“.
Стиховете 9-10 сочат трагичните последици за тези, които „ламтят за обогатяване“. Крайният резултат на сребролюбието е, че някои „се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби“.
Така наистина няма просперитетно евангелие. На практика има едно лъжеучение, в което лъжеучителят и неговите последователи се покланят на мамона, но в името на Исус. Използват благочестието за печалба. Колко гнусно, и колко жалко!
За тях не е достатъчно учението на Господа да имат правилните приоритети: „търсете първо Божието царство и всичко това ще ви се придаде“.
Специални предупреждения към богатите християни
За да стане картината пълна, да погледнем 6:17 и сл., с наставления към богатите:
На онези, които имат богатството на този свят, заръчвай да не високоумстват, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме. Да правят добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчуствителни, да събират за себе си … добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.
1 Тимтей 6:17 и сл.
Успехът и богатството в тези стихове са представени от апостола като пречка за ясната визия в посока на вечността и Божието царство. Павел изброява съблазните, пред които са изправени богатите и тези, които имат благата на този свят:
- Имат склонността да високоумстват;
- Надяват се на несигурното (светско) богатство;
- Следва да се стремят да богатеят с добри дела (очевидно богатството на прави човека склонен за тях);
- Не са щедри (не желаят да се разделят с това, което в плътта дава сигурност в този живот);
- Липсва им съчувствие (което е притъпено от живота в охолство);
- Това, което следва да събират не да е материални блага, а основа за истинския живот.
Не е задължително всички богати да имат тези проблеми, но те са типични, и по тази причина словото на апостола ги насърчава да внимават в картината на вярата си, вместо да им се възхищава поради големите успехи, които са постигнали в този свят. А така, в същия дух, насърчава да мисли и да поучава своя ученик Тимотей. Вместо да им завижда за земното богатство и успех, Тимотей трябва да ги държи изкъсо, знаейки колко опасно за вярата е сребролюбието.
Изобилният живот не е непременно живот в изобилие
Ще отбележим и че изобилието на несигурното богатство не означава изобилен живот. В ст. 17 се казва, че „Бог ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме“. Бог знае, че изобилният живот са състои в насладата от Него, а не в трупането на блага и престиж и отсъствието на наслада и удовлетворение от живота.
Финансовата помощ за презвитерите и трудещите се в Божието слово не бива да бъде презирана
Но тук трябва да направим една балансираща бележка, която ще разочарова стиснатите любители на среброто сред вярващите, които привидно не са влюбени в парите. Това, че има лъжеучители, които считат благочестието за средство за търговска печалба, и често разчитат на мотивационното си говорене, за да събудят страстта към забогатяване у пасомите си, за да ги финансират, никак не означава, че щедростта на вярващите е порок.
Напротив, щедростта, видяхме, е доказателство за вярата. От една страна не сме роби на парите, от друга вършим Божията воля бидейки щедри както и Той е щедър. От трета – показваме, че не парите снабдяват нашите нужди, а Бог.
В 1 Тим. 5:17-18 имаме важен пример в тази посока. Там апостолът набляга на „двойната почит“, която се следва на презвитерите, които управляват добре. Какво е двойната почит? Не е да стискаме ръката на управляващият добре презвитер двойно по-силно или двойно по-гръмогласно да го поздравяваме.
Освен почитта в морален смисъл, двойната почит означава трудът му в словото и поучението да бъде разпознат, зачетен и възнаграден финансово. Това става ясно и от стих 18, в който апостолът цитира Старият Завет: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее“ и „Работникът заслужава заплатата си“.
Стиховете с препратки към старозаветните писания са Левит 19:13, Вт. 24:14-15, 25:24:
Да не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не престои у тебе заплатата на надничаря ти през нощта до сутринта.
Да не онеправдаваш някой наемник, беден и сиромах, бил той от братята ти или от отвътре градовете ти. В същия ден му дай заплатата, преди да дойде слънцето, защото е сиромах и на нея се надява; за да не извика против тебе към Господа, и това да ти се счете за грях.
Втор. 24:5, в който се казва да не завържеш устата на вола си когато вършее. Това е трудно да го разберем без опит в селското стопанство, но обяснението е в Притчи 12:10:
„Праведният се грижи за живота на добитъка си, а благостите на нечестивите са немилостиви“.
За всички, които си мислят, че управлението на църквата и труда в словото не е труд, който трябва да се заплаща, следва да се запознае с това и редица други пасажи в Новия Завет, в които недвусмислено се сочи отговорността на поучаемите да посрещат материалните нужди на тези, които ги поучават.
Така трябва да установим нужният баланс. Тези, които се поучават в словото, дължат почит на тези, които се трудят в това да управляват църквата и да поучават Божието слово. Същите тези имат и отговорност да държат отговорни учителите да не преподават благочестието като средство за печалба и финансово обогатяване, а истинското слово и вярното учение на Господа.
Щедростта към тружениците на Божията нива е основна на благословението и правото стоене пред Бога
Не бива ламтежа за пари на някои развратени и отпаднали от чистотата на евангелието лъжливи учители и печалбари, които превръщат благата вест в търговска реклама, да се откажем от благородния и благочестиви стандарт да бъдем щедри и да даваме безкористно и на драго сърце за Божието дело на благовестието, и особено за тези, които служат в словото и управлението. Не бива да сме нечестиви в това отношение, отричайки се от богатството на Божието благословение, което не се измерва с богатство в тоя свят, а със щедрост със земните богатства, която побеждава мамонската система на дявола, защото идва от щедростта, която ни показа Бог, чрез Господа и Неговата велика жертва. Това е истинското богатство и истинският изобилен живот.
[1]http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2
Библейски коментари 