Духът на бедност може би все пак не е дух. Не и в смисъла, в който харизматиците са свикнали да решават всички свои духовни проблеми „Нечисти душе, излез от него (или от мен).” Въпреки, че духовната опресия често се дължи на нeчисти духове, то не може липсата на характер и вяра в Бога, и покорство към Словото му да извиняваме с деяния на дявола.
Веднага ще направим уговорката, че „духът на бедност“ е съвсем различно нещо от това да си „беден духом“. Първото е дух, който идва от нечестивия, докато второто е категория от Проповедта на планината на нашия Господ. Тук ще се занимаем с първата категория.
Има три начина за справяне с този „дух на бедност”, който много често се изразява именно в „панталитет” – тоест (опорочен) начин на мислене. (Но не можем да се справим с нещо, което не разпознаваме и не разбираме вредата му и това как действа. В случая предполагаме, че това разпознаване е факт, поне донякъде.) Тези три начина не са директно свързани със заповедното отношение към нечистите духове. Те са:
- Трудолюбие (който не работи и да не яде)
- Честност (Бог мрази неверни теглилки)
- Щедрост (един разпръсква щедро и пак има в изобилие, а друг се стиска и е в недоимък…)
Ако притежавате тези три качества, то вие сте поставени в много по-изгодна позиция от всеки друг, да не бъдете опресирани от духа на бедност. Контра пункт на тези качества са:
- Мързел
- Лъжливост
- Скъперничество
Наскоро четох една книга за идолите и получих откровение. Авторът назова свободното време като икономическо благо. Много бедни хора, каза той се ползват от икономическото благо на свободното време, и не желаят да се разделят с него. Редно е, ползвайки се от това икономическо благо, което не произвежда пари, те да се задоволят с безпаричието си, защото те ползват нещо, за което много финансово по-богати хора, работят дълги години, и не могат да си го позволят – свободно време. Ако се лишат от лукса на свободното време, тези хора може би биха работили, което би повишило тяхното благосъстояние с оглед наличните пари, но биха се лишили от гореспоменатия лукс.
Така че ако сте мързеливи, и предпочитате да не работите, не очаквайте да имате много пари. Но не се оплаквайте, че нямате пари, защото имате много свободно време, което всъщност е придобивка, която не всеки има. Как се ползвате от този лукс, обаче си остава ваша работа. Някои спят до късно, други работят върху мислите си и духовното си извисяванe, трети се разхождат и пият кафе с приятелки, четвърти съзерцават прашинките, които играят във въздуха при проникването на слънчев лъч в затъмнена стая и така нататък.
На второ място, мързелът е всъщност наложен от духа на антихрист, в частност от социалистическия и комунистически дух.
Когато човек е лишен от частна собственост и инициатива, то той е по-склонен да се отдаде на мързел, поради илюзията, че от него нищо не зависи и държавата ще се погрижи. Тя разбира се не се грижи, и ако се грижи, го прави зле.
Но тя създава митът „безработица”. Какво значи „безработица”. Без – работица. Няма човекът работица и стои. И не мърда. И нищо не прави. Но това е илюзия отново на голямата държава, която осигурява всичко за живота на човека; държавата квази-бог му осигурява работа, защото той е дебил, който не може да се труди, и да има съзидателна, креативна мисъл и дейност, освен ако идолът не му ги даде. Защо трябва някой да чака държавата да му осигури работа, за да не е „безработен”.
Един автор твърди, че държавната социална политика създава армия от безработни, в която почти всички са доброволци.
По-богатите хора всъщност установява този автор, не са тези, които имат повече средства, а тези, които са по-инициативни, саможертвени, позитивно настроени и не са склонни да бъдат зависими от другите. Тоест вие може да не сте много богати, но да нямате излъчване на бедняк и неудачник, защото сте наясно с целите си е сте готови да ги постигнете.
Беднякът няма бъдеще
Друга характеристика на духа на бедност е невъзможността и нежеланието за планиране. То е не точно планиране, а желанието за ограничения сега, с цел по-добро в бъдеще. Тоест сега ще живея по-натясно, с по-малко доходи, но ще ги вложа в образование, за да имам по-добра професия в бъдеще.
Хората с бедняшки манталитет виждат само непосредствената нужда и целта им е единствено нейното задоволяване. Така се отнасят и с финансите си. Нещо повече. Исус не случайно заявява, че „животът е повече от храната и тялото – от облеклото“. Хората с бедняшко мислене може да са много богати, но за тях богатството се измерва единствено и само в пари. Божието богатство е много повече от парична стойност. Това богатство обаче е скрито от очите, духовни и естествени, на тези, които нямат вяра в Бога. За тях богатството е винаги и само измеримо в цифри, съответни на наличностите по законите на моминската система. Така дори най-богатият човек на земята може да се окаже бедняк по начина си на мислене относно живота и това, кои са истинските ценности.
Къде се крие силата на духа на бедност? В прегръщането на свой собствен кръст, а не кръста на Господа.
Апостолът ни учи да се радваме в най-трудни условия – вж. Посланието на ап. Паел до филипяните. Нашият Господ ни казва, че трябва да сме дръзновени, че в света имаме скърби, но че той е победил света. Ние сме родени от превъзходен дух Духът на Бога, и не можем да мислим като просяци. Ние сме свободни, а не роби. Да но тази свобода е свързана с носенето на истинския кръст, на Господа, а не нашия си. Връщаме се към отдавна позната тема.
Нашия кръст е нашето собствено страдание. Кръстът на Исус е отказ от нашето собствено страдание или величие като нещо най-важно. Тоест свободният човек е готов да даде всичко за свободата. Богатият човек, е някой който е зависим от богатството, което се намира у Бога и вечността, и в живота му, а не този, който измерва богатството или бедността си с количеството парични единици, които икономическият режим, в който живее му е наложил.
В какво се изразява практично, носенето на кръста?
Честност
В работата и търговията, това е да си честен в една нечестна среда. Това е кръст, защото всичките ти колеги търговци, които са нечестни, защото парите са тяхната надежда. Но ти, като търговец имаш по-висок и по-превъзходен стандарт от тях, и той е Божието слово и Божието царство. В Словото се казва, че лъжливите теглилки, изцяло търговско понятие, са мерзост Богу. Тоест Бог ги мрази.
Трудолюбие
Следващ „кръст” е да си прилежен, да обръщаш внимание на детайлите, в една среда, в която мързелът и „скатаването” са на почит и колкото си по-добър в тях, толкова ти се приписват лидерски качества. Така поне беше в казармата (1985-87 г.), а казармата тогава, не е много различна от обществото днес.
Щедрост
На трето място – кръста е да си щедър в една среда на скъперници и себични циции. В нашето общество и в света въобще, всеки иска да получи нещо повече от това, което е дал. Това е принципа на търговията, поне в светско отношение. В него няма нищо лошо като практичен принцип, но само когато той е подчинен на по-висшия принцип, че Божията справедливост, честност и щедро отношение са по-важни, от чистата печалба.
Проявата не тзи три качества, честност, трудолюбие и щедрост, са именно носене на кръста, защото те свидетелства за Христос и за Божието царство.
Кръстът
Основен момент в разбирането, че именно кръстът на Христос съсипва бедността и духът на бедняшко мислене се съдържа и директно казано в Божието Слово.
В Библията се казва, че Христос стана беден, за да бъдем ние богати. Исая 52 и др. 1 Кор.
Просперитетното учение и неговите учители тълкуват неправилно това твърдение. За тях бедността, за която говори словото е само физическа и материална. За тях богатството, за което говори Словото е също само физически измерено и парична и материална облага. Грешката на тези учители се състои в това, че „богатството” в Христос е всъщност много по-голямо, много по-значимо и ценно, от това, което те разбират – християнинът ще живее добре и охолно, браво на Христос. Няма да боледува и няма да има парични проблеми. Но всъщност богатството, което Христос предлага е вечен живот, който се придобива с отказ от лични и светски амбиции тук, на тази земя. На практика – отказ от просперитет. В същото време, нуждите за достоен живот на тази земя ще бъдат посрещнати от Бога, за тези Христови ученици, които търсят по-голямото богатство – вечен живот и богатеене в Божието царство – чрез вярва в Христос, и добри дела, които произхождат от тази вяра.
Бедните хора инвестират в пари. Богатите – в хора.
Победата над духа на бедност е вяра в Личността и делото на нашия Господ Исус Христос.
Библейски коментари 