Няма да се занимаем тук с цялостното учение на известния английски проповедник Дерек Принс, който беше, и остава изключително популярен учител по библейски въпроси в България, и в много страни по света. Ще вземем само есенцията от това цялостно поучение възведен във видеоклип от негова проповед. Въпреки, че лично аз съм се учил на редица християнски доктрини от Принс, тук не мога да не отбележа неговите крайни залитания по християнския ционизъм.
От видео клипа, който се намира в социалната мрежа (вж. линка към него), който е на английски език, добиваме представа за изопачената форма на тълкуване на Новия Завет, чрез която Принс представя фундаментални въпроси от вярата по един неправилен начин.
Видеото е само седем минути и се намира на следния линк:
https://youtu.be/SKp1plnvkdQ?si=d7dcH0mXN_yE8uCZ
Същото е озаглавено със злокобното заглавие, превод от английски: „Ще бъдеш проклет от Бога, ако не направиш нищо“. Разширеното заглавие на видеото гласи: „Всичко, което трябва да направите, е да не правите нищо, за да бъдете прокълнати завинаги от Бог, Дерек Принс“.
Подобно е друго видео, озаглавено „Когато народите се обърнат срещу Израел“, което се намира на следния линк и е около 13 минути:
https://youtu.be/_7cyLXiFoOc?si=qRk61DmbkQGs08cr
Седеминутният клип обаче е напълно достатъчно да добием представа, за идеите на Принс, които са и като цяло типични за юдействащото християнство. Ако продължим изследването на тезата, застъпвана от него, няма да открием нищо по-различно – все измъчени тълкувания на Писанията, целящи да представи тезата, че целите на вярата в Новия Завет се въртят около подкрепата от страна на вярващите последователи на Христос на съвременната държава Израел и на юдеите, като специален и избран народ.
Тези два откъса от поучения имат своето самостоятелно значение, въпреки, че са извадени от по-дълги проповеди. Те са кратки илюстрации на учението, което проповядва Принс, което се подкрепя и от прочита на издадената на български негова книга в тази връзка „Съдбата на Израел и църквата“, излязла през далечната 1994 г.
Дори когато погледнем други текстове на Дерек Принс, които са свързани с базови доктрини на християнството, и които би следвало да нямат общо с Израел, виждаме подобни залитания. Такъв пример е „Основи на християнството. Том 1“, в който той цитира Галатяни 3, посланието на ап. Павел, което ясно разкрива преминалата същност на Старозаветния закон, изпълнен в Личността на Господ Исус. Цитирането на Галатяни при Принс обаче има съвсем различна цел: да го представи като послание за това, че евреите са специален народ. Учение, което е в обратната посока на това, за което пише апостол Павел в посланието си до Галатяните (вж. Принс, Д. Основи…, изд. 1994 г., Кийт Де Майо, Оазис на любовта, стр. 176-177).
Предмет на отделно изследване следва да бъде лъжеучението относно същността и тълкуванието на Битие 12:3, което е може би най-цитираният пасаж в подкрепа на това да се благославят днес невярващите евреи и държавата Израел. Принс е поддръжник на това неправилно тълкуване, въпреки, че като библейски учител следва да е пределно наясно с истинското тълкувание на Битие 12:3 от апостол Павел в Галатяни 3.
Но да се върнем на видеото „Ще бъдеш проклет от Бога…“ (Моля за извинение за стряскащото заглавие, но всъщност Принс и служението, което публикува видеата му има за цел точно този ефект.)
В обсъжданото видео засяга пасажа в Матей 25, който се отнася дo съда над народите извършен от нашия Господ Исус Христос.
31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. 32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; 33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата. 34 Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. 35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; 36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. 37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? 38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? 39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? 40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили. 41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. 42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; 43 странник <бях>, и не Ме облякохте; болен и в тъмница <бях>, и не Ме посетихте. 44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме? 45 Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили. 46 И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот. (Матей 25:31-46)
Дерек Принс взима този пасаж и го цитира, като започва така в 0:07-0:21 мин: „Добре, продължаваме с Новия завет – Матей 25. Няма нужда да казвам на Джон какво има в тази глава.[1] Това са народите овце и кози. Матей 25 – това е последната от трите притчи в тази глава, започваща от стих 31″.[2]
В тази и по-нататъшните си разяснения, Принс прави няколко фундаментални грешки относно пасажа: нарича го „притча“, а той не е притча. (Възможно е да става дума за грешка на езика или странна смяна на позицията. В една от своите книги от поредицата „Основи на вярата“ Принс, коментирайки същия пасаж, изтъква, че не става дума за „притча“.)
Притчата е измислена история, която илюстрира дадено учение, прави го разбираемо. Този пасаж не е измислена история, а напротив – той е пророческо предсказание за Христовия съд: „А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол“ (ст. 31). Също е и от продължение предходната глава 24 на пророчеството за Второто Пришествие на Човешкия Син. Ако в глава 24 Исус Христос се явява в слава на облаци със своето небесно войнство, небесните ангели, и събира Своите избрани „от четирите ветрища, от единия край на небето до другия“ (Матей 24:29-31), а както пише Марко в гл. 13 на своето евангелие „избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето“, то в гл. 25 на ев. от Матей четем за това, че народите ще бъдат събрание пред престола на Христос за съд.
Принс говори за „народи овце“ и „народи кози“, след което третира разделянето на овце и кози така сякаш цели народи биват разделени на този принцип – българите са кози, поляците овци и т. н. Този подход няма нищо общо нито с цялостното развитите на пасажа, който се отнася до последния съд, в който „всяко коляно ще се преклони пред Мен и всеки език ще славослови Бога“, което дава картината на Второто Пришествие и „всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога“, на последващия съд – вж. Римляни 14:11-12. Смисълът на пасажа в контекста на цялата Библия, включително и на това, че след делото и учението на Исус Христос вече има една нова раса, един нов народ, съставен от евреи и езичници, които вярват в Исус като Господ и Спасител, е че народите ще застанат на съд пред славния престол на Господа, но тяхното отделяне на кози, непокорните, и овци – праведните, ще бъде извършено на принципа на това че изсред всички народи има и от двете категории. Така че овците и козите не са народите, а тези измежду народите, които са праведни, чрез вяра в Христос, и тези, които са нечестиви, защото са Го отхвърлили.
В подхода на Принс това най-логично тълкувание е заменено с парадигмата, че цели народи са кози, а едни цели други народи – овци. Крайната им съдба след съда е вечен живот или вечно наказание в огненото езеро приготвено за дявола и неговите ангели. Така има противоречие относно това какво ще стане с вярващи християни, които произхождат от народ-коза, ако целият народ коза отива на вечно наказание. Ще се спаси ли този вярващ заради вярата си – нещо фундаментално за християнството и библейската вяра – или ще трябва въпреки, че вярва да последва съдбата на етническия народ коза, от който произхожда?Какво ще стане с християните с двойно гражданство, ако развием темата дотам? Тази трудност Принс не се занимава да обясни, с което обяснението му страда от втори съществен порок.
След уводния прочит на ст. 31 Принс прави препратка към Стария Завет, книгата на пророк Йоил, глава 3. Това, което казва е следното:
0:39-1:41 мин
Трябва да се върнеш за момент. Кой е първият пророк? Не Исая. Йоил глава 3 стихове 1 и 2, защото това е старозаветната обстановка за Новия завет. Йоил 3 казва: „Ето, в онези дни и по онова време, Когато върна пленниците от Юда и Ерусалим…“, Така че се отнася специално за времето за възстановяването на държавата Израел. „Ще събера всички народи, И ги заведи в долината на Йосафат; [И Йосафат означва Господ съди.] И там ще вляза на съд с тях Заради Моя народ, Моето наследство Израил, които те разпръснаха между народите; Разделиха и земята ми.“
Това е много тържествена мисъл. Когато Исус дойде, Той ще съди народите за това как са се отнасяли към Неговите братя, еврейския народ… И за разделянето на това, което Той нарича Моя земя. Това е нещо, с което трябва да се изправим като нации, предимно британците, но и други нации.[3]
Препратката на Принс от Йоил към Матей 25 е напълно произволна. Защо той счита, че Йоил 3:1 се отнася за съвременната държава Израел, той не обяснява, нито се чувства длъжен да го направи. От видеото личи, че неговите слушатели просто чинно си водят бележки. При реализирането на съвременната ционистка визия с установяването на държавата Израел през 1948 г. юдеите и израилтяните които се заселват в Палестина, не са „пленници“. Напротив, в Библията ясно е указано, че те са били пленници, отведени от цар Навуходоносор във Вавилон в плен, който продължава 70 години. Но това се случва в периода 607-538 г. преди Христа.
Пророкът Йоил пророкува и служи, според някои, в периода 830-750 г. пр. н. е. Други сочат период от 300 години 800-300. Други пък сочат 586 г. пр. н. е. При всички случаи обаче Йоил пророкува преди връщането на юдеите от вавилонския плен. Така цитираното пророчество от Принс не се отнася, както той свободно го препраща, към Матей 25 глава и Христовия съд, който е в края на дните, след Второто Пришествие. В Йоил 3:1 е записано пророчество за събитие, което вече се е изпълнило в Стария Завет, а именно, връщането на евреите, юдеите отново в земята им, и в Ерусалим, от изгнание във Вавилон. Това завръщане е станало постепенно, за няколко десетилетия, но започва през 538 г. пр. н. е. с предводител Зерувавел, когато се връщат около 50 000 юдеи. През 515 г. пр. н. е. е построен „вторият храм“. Езра води още „възвращенци“ през 458 г. пр. н. е., а Неемия се завръща и построява стената на Ерусалим през 445 г пр. н. е.
Всичко това се случва десетки години след служението и пророкуването на пророк Йоил. Няма сериозно основание да се приеме за библейски вярна рязката препратка на Принс от Йоил 3 към Матей 25, освен неговото желание да намери връзка между Стария и Новия Завет в защита на ционистката си визия, че евреите и без вяра са Божи народ, и че Бог иска да им даде земята отново, и това е важна Божия цел, дори в новозаветни условия. За Принс това е „тържествена мисъл,“ но дори пророчеството на Йоил да се отнася до новозаветно време и дори до Последния съд на Христос, то това пророчество следва да отчита наличието на един нов Израил, и това са тези юдеи и езичници, които са вярващи в делото и кръста на Христос, а са праведни поради тази причина.
Вместо това най-приемливо тълкувание на пророчеството, доколкото то би могло да касае Новият Завет, Принс предпочита да го види като вярност на Бога към юдеите и тяхната съвременна претенция за земята в Палестина, независимо от отношението им към Христос, дори по време на Неговия съд!
Отново отникъде Принс произволно твърди, че критерият при съда в Матей 25 е отношението на народите-кози и народите-овци (вече установихме колко неправилно е това разбиране за овци и кози при съда, но ще го запазим за автентичност към твърденията на този учител) е отношението им към „Неговите братя…евреите“!? Да повторим казаното от Дерек Принс: „Когато Исус дойде, Той ще съди народите за това как са се отнасяли към Неговите братя, еврейския народ… И за разделянето на това, което Той нарича Моя земя. Това е нещо, пред което трябва да се изправим като нации“. Всъщност Исус нарича „мои братя, и сестри и майка“ тези, „които слушат Божието слово и го вършат“, вж. Марко 3:33, и също:
47 И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят. 48 А Той в отговор рече на този, който Му каза, <това>: Коя е майка Ми? и кои са братята Ми? 49 И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми! 50 Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка. (Матей 12:47-50)
Братя на Исус не са невярващите юдеи, които си искат земята и върховенството в политическо отношение, а Христовите ученици, първо юдеи, при служението на Исус, а после и езичници, които Го следват и така вършат Божията воля. А какво означава да „вършиш Божията воля“? В ев. от Йоан Исус казва: „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря“ (Йоан 7:17). Волята на Отец е вяра в Неговия Син: „40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден“ Йоан 6:40.
В ретроспект, гледайки към съда над народите, желанието на Принс да го представи като обвързан с доминирането на Израел, държавата и земята, е като мащаби дори несравнимо маловажно, за да бъде в центъра на Христовото съдилище, в което се решава вечната съдба на целия свят и на всеки един поотделно.
4:18-4:59 мин
Тогава царят ще отговори и ще им каже: „Наистина ви казвам, толкова, колкото сте го направили на един от най-малките от тези Мои братя, направили сте го на Мен.” Това е много тържествена мисъл във връзка с повторното събиране на еврейския народ в тяхната страна. Това, което правим на тях, се счита за извършено на Исус. След това Той продължава: Тогава ще каже и на тези от лявата страна [козите], „Махнете се от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели; Забележете, че вечният огън не е бил подготвен за хората. Дяволът и неговите ангели нямат избор. Те ще трябва да отидат (там). Човешките същества отиват (в огненото езеро – б.м.) само ако откажат предложението на Божията милост.[4]
И кое е предложението за Божията милост? Кой е изборът, който трябва да направим, за да не бъдем осъдени на вечно наказание? Някой би казал „правда и оправдание, чрез вяра в Христос и Неговата кръв, която Той проля за нашите грехове!“ Апостол Павел, в съзвучие с учението на целият Нов Завет: „И така ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона. Или Бог е само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичиниците е. Понеже същият същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра“ (Римляни 3:28-30).
Това би била правилната, новозаветна, християнска позиция, основана на откровението на Новия Завет и ясно изявеното дело на Господ Исус Христос. За Дерек Принс обаче вечното наказание, изборът който трябва да направим, за да го избегнем, е да помагаме на евреите, да вършим добро на евреите, и да им помагаме да си върнат земята и да подкрепяме държавата Израел. Защото според него, това означава, че сме направили добро на „един от най-малките от тези Христови братя“. Подмяната на жертвата на Исус с невярващия ционистки проект ми изглежда неоспорима. Това е друго благовестие.
Това друго благовестие изисква дела и то конкретно насочени към привдигане на невярващия днешен естествен Израел. В действителност това е учение, което връща към закона и отхвърля благодатта.
Да бъдат наречени безкритично етническите евреи „братя на Христос“, без да се уточнява, че само вярващите от тях са Негови братя; и второ, да бъдат осъждани на вечен огън и наказание тези, които не са правили добро на евреите, защото са евреи и по този признак „избран и специален народ“, в същността си е друго евангелие.
Това не е благовестието на Христос, чието тяло беше разчупено за греховете на света; чийто апостол, Павел от Тарс, разкри тайната на благовестието, а тя е че спасението идва и към езичниците, и чрез чиято жертва като Първосвещеник два отдела бяха събрание в едно, езичници и юдеи бяха помирени в разчупеното тяло на Исус Христос, формирайки новата раса, новия народ на семейството на Бога (Вж. Ефесяни 2).
Принс спекулира и с праведността и нейния смисъл, като освен идеята, че за да си праведен трябва да помагаш на етническите евреи, и най-вече да придобият земята си, защото са специален народ, прокарва и идеята, че всъщност това е вяра в Исус.
6:37-7:08 мин
Така че виждате, от Йов до Исус, правдата, която е от Бог чрез вяра, е напълно практична. Не е сантиментална, не е религиозна. Тя земна. Тя отговаря на нуждите на нуждаещите се, помогнете на безпомощните, приемете вдовицата, се грижи за сираците. Това е Божието послание от Йов досега. Не се е променило. Бог не се е променил изведнъж нито това, което иска. Няма промяна в начина, по който постигаме тази праведност. Няма промяна в самата праведност.
В поредно противопоставяне на вярата на делата, Принс прави опит да ангажира вниманието на слушателя си към тезата, че вършенето на добри дела спрямо евреите, е равнозначно на вяра, която води до праведност. Естествено, нищо не е по-далеч от истината. Ще цитираме един по-дълъг пасаж от посланието на ап. Павел до Римляните, за да стане ясно, че вярата може да е практична и да има дела, които да я правят видима, но тя има ясен обект и посока – Божият Син, който даде живота Си за нас, така както вярата на Авраам предхождаше неговите дела на вяра – не дела за оправдание:
И така какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда“. А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда. Както Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата: „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити. Блажен онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“ Обаче това блаженство за обрязаните ли е или за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се вмени за правда“. Тогава как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. И той прие обрязването като знак и чета на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях, и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато беше необрязан (Римляни 4:1-12).
В действителност, идеите на Принс за това, че в Матей 25 съдът над народите е свързан с отношението им към юдеите не са възникнални отникъде. Това е учението на юдаизма. Най-видимата илюстрация за това е музеят на холокоста Яд Вашем в Израел, в който „праведни между народите“ са наречени тези, които са помагали на евреите да избегнат гоненията на нацистите. Такова е учението и на талмудистките равини, а именно, че Бог ще съди народите по това, как са се отнасяли въобще към евреите. Това е учение, което няма нищо общо с християнството. Това не е праведност, а заблуда. Остава въпросът, защо Дерек Принс преподава юдаизъм, а не християнство, представяйки неправилно картината на съда в Матей 25?
Какво е християнското учение? В Римляни 3 четем: „А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свиделстват закона и пророците, а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика“ (ст. 21-22).
Накрая, ще посочим манипулативното всяване на страх у слушателите на посланието на Принс, чрез заплахата, че „Бог ще те прокълне ако не правиш нищо в подкрепа на моята теза, и не приемеш това тълкувание (друго благовестие)“; „ще бъдеш изпратен в огненото езеро, приготвено за дявола и неговите ангели, ако не приемеш да имаш дела на праведност, изразяващи се в помощ на естествения Израел в новозаветни условия“.
Нещата стоят точно по обратния начин. В посланието си до Галатяните, ап. Павел пише следното:
И ако ние или ангел от небето ви проповядват друго благовестие, освен онова което ви проповядвахме, нека бъдат проклети. Както по-горе казахме, сега пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет (Галатяни 1:8-9).
Бог няма да те прокълне, ако отхвърлиш едно друго благовестие, което не зачита Христос. Напротив, проклятието следва приемането на послание, което измества въплъщението, живота, служението, смъртта, възкресението и възнесението на Господ Исус Христос на заден план, и възвежда в задължение, под страх от наказание, обслужването на тесни геополитически интереси на една идеология, която почива върху криворазбрана и неправилно тълкувана старозаветна доктрина.
Проклятието ще постигне всеки, който проповядва друго благовестие, бил той и не само утвърден библейски учител, но и ангел от небето (Галатяни 1:6-9). И точно обратното, Бог ще благослови всеки, който държи откровението за Исус Христос, Божи Син, Господ и Спасител.
[1] Поучението е записано по време на гостуване на Принс в църквата на Джон Хеги, изявен ционист.
[2] https://youtu.be/SKp1plnvkdQ?si=d7dcH0mXN_yE8uCZ, превод на транскрипта на видеото на българския. Б. а.
[3] Пак там.
[4] Принс, в обсъжданото видео. Минутите са посочени най-отгоре на цитата. Б. а.
Библейски коментари 