Бдете и се молете

Стихове: Марко 13:23 – „внимавайте“; Марко 13:34 – „внимавайте, бдете и се молете“; Марко 13:35 – „бдете“; Ст. 37 – „Бдете!“ – към всички. Мк. 14:34 – „Душата ми е прескръбна… Бдете!“ Препратки от Марко 13:38: Лк. 22:40; Рим. 7:23; Гал. 5:17; 5:6-10, отсносно противопоставянето на желанията на плътта и тези на Духа.

В края на поучението Си относно знаците за свършека на света, Исус не само обяснява настъпващия край, но и отправя ясно предупреждение към Своите ученици и последователи.

„А вие внимавайте; ето предсказах ви всичко“ (Мк. 13:23).

„Внимавайте“ означава „не се разсейвайте, знайте кои са вашите приоритети, бъдете нащрек“. Разбира се, това е казано с оглед на току-що приключилата беседа относно свършека на света. Христос заявява и че е предсказал „всичко“. Няма какво да се допълни към предсказанията му в рамките на Марко 13:1-22. Ние като Негови ученици трябва да се вслушаме в Неговите думи и Неговите предсказания, вместо да живеем в невежество и страх, и да търсим всякакви други източници на утеха. Те са ни дадени чрез думите на Христос, записани са в Новия Завет, и са ни разяснени чрез Духа Истината – Светия Дух.

След тези предсказания, Исус описва краят на света, който ще се случи при Неговото Второ Пришествие. То ще стане след „онези дни, след онази скръб“. Това е Голямата скръб, която ще бележи края на света, или по-скоро началото на края на този свят и началото на видимото установяване на Божието царство (ст. 24). След Голямата скръб слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и силите, които са на небето ще се разклатят. Тогава целият свят ще види Човешкият Син, тоест Исус Христос, идещ на облаци с голяма сила и слава – ст. 25-26. Той ще изпрати ангелите си да съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето (ст. 27). Така тук имаме няколко елемента на края на свършека на света – Второто Пришествие:

• Природни явления: Промяна в светлината от слънцето и луната; Разклащане в небесата и падащи звезди. Това ще е знамение за драматично космическо и историческо събитие.
• Славното явяване на Господ Исус Христос на облаци с голяма сила и слава. Очевидно това явяване ще нулира всякаква друга дейност на човечеството и в природата и ще се превърне в централното събитие, което ще диктува дневния ред във вселената оттук нататък.
• Явяването на Христос ще бъде на първо място свързано с това, че Той ще събере своите избрани от четирите ветрища и от краищата на земята и небето. Става дума за тези, които са на земята, по цялата земя, и тези, които вече са небето, след като са преминали от земния си живот. Второто пришествие ще бъде белязано с ясна идентификация на Божиите избрани светии, тези, които са Му били верни във вековете и в момента на Неговото славно явяване. Ще отбележим, че това славно явяване, Второто пришествие на Христос е наречено и „блажената надежда – славното явяване на нашия Господ Исус Христос“ вж. Тит 2:12-13. Това е и моментът на прославянето на тези, които до този момент са били отхвърлени и презирани от света, защото са Христови, а светът не ги е приел, това е първото възкресение (Откр. 20:4)

Второто пришествие ще бъде свързано не само с прослава на вярващите, но и със съд над невярващите.

После видях един ангел, който стоеше в слънцето; и извика със силен глас и каза на всички птици, които летят сред небето: Елате, съберете се за великата Божия вечеря, за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на онези, които яздят на тях, дори и месата на всички човеци, свободни и роби, малки и големи. И видях звяра и земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство (Откровение 19:17-19).

Изглежда пасажът в Лука 21 и Матей 24 за свършека на света, сякаш не говори за тази финална битка между Господа и Неговите врагове при Неговото второ пришествие. Всъщност тя е загатната като че ли в трудно разбираемия стих за орлите и труповете:

26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; 27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички. 28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, 29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, 30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. 31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад. 32 Помнете Лотовата жена! 33 Който иска да спечели живота*(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази. 34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави. 35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави. 36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави]. 37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите. (Лука 17:26-37).

Този пасаж обяснява Марко 13:14-19, който вече беше разгледан. Явно в посочения пасаж става дума за края, за свършена на света, за свършека на свършека чрез Второто Пришествие, за „деня, когато Човешкият Син ще се яви“, а не само за обсадата на Ерусалим от император Тит през 70 г. Идентичен е пасажът с този в Лука 17:26-34 в Матей 24.

36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. 37 И като бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. 38 Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, 39 и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. 40 Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя. 41 Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя. 42 Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ. 43 Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата. 44 Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде. (Матей 24:36-44)

Необходимостта от будуване и бдение е ясно заявена и тук. А в стих 28 на гл. 24 от Матей се казва: „Там където бъде мършата, там ще се съберат и орлите“. Може да се приеме, че става дума за тази мърша, описана в Откровение 19, в резултат от битката на световните народи срещу Христос при Неговото Второ пришествие.

В цитираните стихове от Откровение 19 виждаме, че ангел беше застанал в слънцето. Буквално в слънцето, не пред него, до него, или около него. Тази картина съответства на това, което четем трите есхатологичните глави на евангелията Матей 24, Марко 13 и Лука 17 и 21, а именно, че „слънцето ще потъмнее“. Една от възможните причини слънцето да потъмнее е заради ангела, който стои в слънцето, според Откровение 19:17.

Интерсено е да отбележим, че докато верните на Христос ще бъдат поканени на сватбената трапеза на Агнеца (Откровение 19:9), то тези, които са врагове на Христос ще участват в друг вид „трапеза“. Те, или по-скоро техните трупове, ще са ястието на „всички птици, които летят сред небето“ (Откр. 19:17). Този подход на тълкуване до голяма степен обяснява иначе неразбираемите стихове, за разделението, което ще настъпи в деня на Човешкия Син, тоест при Неговото Второ пришествие, а именно, че две жени ще са на нивата, едната ще се вземе, а другата ще се остави. И двама ще бъдат на полето, единият ще се вземе, а другият ще се остави. Изглежда тези, които „се вземат“ ще бъдат тези, които ще са събраните от „края на земята до края на небето“, но на практика са от земята, Божиите избрани, както е записано в Марко 13:27 и Матей 24:31.

Ще изпрати Своите ангели с гръмогласна тръба; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия (Мат. 24:31)

В посланието си до солунците, ап. Павел сочи също за драматичния момент на Господното Второ идване и призоваването на Неговите избрани:

Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на арахангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще въскръснат по-напред. (1 Солунци 4:16)

Също така и в посланието до коринтяните на апостол Павел:

51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, 52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. 53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие. (1 Коринтяни 15:51-53)

При идването на Христос, няма да има съмнение, за грандиозността и историческата значимост на Неговото Второ пришествие. Не само животът няма вече да продължи в своето многохилядогишно русло, но ще има разделение между тези, които са Негови, и тези, които ще Му се противопоставят. Ще има военен сблъсък, в който Исус и Неговото войнство ще са победители, а в същото време, или по-скоро преди този сблъсък, веднага със Своето явяване Господ Исус Христос ще събере избраните Си. След това изглежда ще бъде проведена тази битка и ще бъде установена окончателната Му победа:

И видях звяра и земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство. И звярът бе уловен, а с него и лъжепророкът, който бе извършил пред него знаменията, с които измами онези, които бяха приели белега звяра, които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с който излизаше от устата Му. И всички птици се наситиха от месата им (Откр. 19:19-21).

Но преди да се случат тези грандиозни събития от Второто пришествие, Исус ни призовава да бдим и да се молим. В Лука 21, есхатологичната глава на това евангелие, четем:

Но внимавайте, да не натежат сърцата ви от преяждане, пиянство, и житейски грижи и онзи ден а ви постигне внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по цялата земя. Но бъдете бдителни във всяко време и се молете, за да успеете да избегнете всичко, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син (Лк. 21:34-36).

Какво има да стане, какво да избегнем? Вече знаем в Откровение 13 глава е описана световната тирания, която предстои. Освен това в Откровение е описан Божият гняв срещу тези, които вършат нечестие. Голяма част от този гняв съвпада по време с времето на Голямата скръб. Ако не бдим, ако не сме наясно какво се случва в света, и какво Бог ни е открил в Писанието, то ние ще бъдем от тези, които ще паднат в изкушение и е незнайно какво ще се случи с нас.

Виждаме, че трите основни източника на успиване са преяждане, пиянство и житейски грижи. Тук няма никаква символика. Това са буквално източниците на плътски мисли, настроения и светоглед. Плътта ни се развихря най-много когато празнуваме, забавляваме се и то след като сме добре нахранени, така че да се грижим повече за светските неща, отколкото  за нещата на небето.

Да се върнем на Марк 13 и 14.

След като е предсказал знаците на последните времена, Исус предсказва и това, как ще изглежда Неговото завръщане (Марко 13:24-31). Той заявява, че това поколение няма да премине докато не се сбъдне всичко това. „Небето и земята ще преминат, но моите думи няма да преминат“ (ст. 31). Той също заявява, въпреки, че дава общата картина за това какви са знаците в общ план – както когато омекнат клоните на смокинята и развият листа, значи идването Му е близо (ст. 28), то точният ден и час никой, освен Отец не знае (ст. 32). Така имаме достатъчно яснота, кога, при какво развитие на събитията и историята Исус ще дойде, но в същото време нямаме точния ден и час. Нещо повече, целенасочено Бог Отец не ни открива точния ден и час именно защото и затова се налага да бдим, да не се успиваме.

„Внимавайте, бдете и се молете; защото не знаете кога ще настане времето“ – ст. 32. Исус сравнява себе си в следващата притча с „човек, който отиде в чужбина“, а Своите ученици със вратаря, който трябва да бди. „Затова бдете, защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата…да не би да ви намери заспали“ (ст. 35-36).

В следващия стих Исус се обръща не само към учениците си, но и към всички: „А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете!“ (ст. 37).

„Бдете“ означава бъдете будни, будувайте, бъдете нащрек. Противоположното на бдението е спането и сънливостта. Който не бди – спи.

След Тайната вечеря Исус отива с учениците в Гетсимания, за да се моли. Оставя ги на дадено място, а със Себе си взе най-близките: Петър, Яков и Йоан. Тук има един шокиращ стих, 33 на гл. 14, който казва: „…и започна да се ужасява и измъчва“. Можем да си представим степента на душевно терзание и страдание, което Исус изпитваше, ако Той се ужасяваше и измъчваше от това, което предстои. В следващия стих, той иска от учениците Си да Му бъдат подкрепа, като тяхната задача е просто да стоят будни докато Той се помоли. Исус им казва: „Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете“ (Мк. 14:34). Единствено от тях се искаше да бъдат лоялни като бдейки заявяват своята подкрепа и осъзнаване на битката през която минава техният Учител. Исус се моли на своя Отец да Го отмине тази чаша на страдание, изкушение и среща с греховете на целия свят, разделяне от Бащата, разкъсване на любовта на Триединството. Но за Него извършването на Бащината воля беше най-важно. Отивайки обратно при тримата Си ученици, които би трябвало да Го подкрепят Той ги намира заспали:

„Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?“ (ст. 37)

С това Исус изрича още едно важно предупреждение и поучение: „Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно“ (ст. 38).

По-рано виждаме че Исус предрича, че всички ще се съблазнят, вкл. Петър. Петър обаче се зарича, че и в тъмница и на смърт ще отиде с Исус. Исус предсказва, че Петър ще се отрече три пъти от Него, преди да е пропял петелът. В ентусиазма си често си мислим, че когато дойде изпитанието, и изкушението, то ние ще го победим. Така разсъждаваме заради самоувереност и плътското ни възприятие, че степента на битката и трудностите няма как да са нещо по-различно от удобството на обстоятелствата, при които заявяваме готовност за саможертва. Но когато трудностите и изпитанията дойдат се оказва, че нямаме сили за съпротива и героизъм, само инстинкт за самосъхранение. Когато е арестува Исус, всичките Му ученици се разбягват, а Петър се отрича от него три пъти и петелът пропява.

Духът ни е бодър, но плътта и тялото ни са здраво окопани в падналия свят. Затова бдението и молитвата са дисциплиниране и подчиняване на тялото и подвеждането му под контрола и владението на духа. Въпреки, че ние не можем Бог може. Петър и апостолите нямаха все още тази сила, която идва от Светия Дух в нас. Исус трябваше да изкупи всички тях, и с явяването Си след възкресението да възкреси и вярата им и надеждата им за спасение. Ние нямаме силите да извършим Божието дело, ако Светия Дух не ни помогне и ако ние не участваме чрез нашето бдение и молитва. Ако това беше вярно за Исус, то и за нас, днес, когато имаме дара на Светия Дух това остава истина.

39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците. 40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение. 41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки: 42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде. 43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше. 44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. 45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им: 46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение. (Лука 22:39-46)

В Римляни, апостол Павел пише:

18 Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам; но злото, което не желая, него върша. 20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. 21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу. 22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; 23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. 24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25 Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. (Рим. 7:18-25)

Бдението изисква да сме наясно с това, че затворени в тези тела, ние не сме в естесвеното състояние на общение с Бога. Ние имаме нужда да извръшми усръдни усилия на духовна дисциплина, за да започнем да се движим в Духа и да подчиним телата си на духовните си стремежи и желания. Исус Христос извърши това за нас, като ни даде благодат за освещаване чрез жертвата Си на кръста.

Ап. Павел пише в Галатяни 5:16-17: „16 Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти. 17 Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.“

А също и в стихове 6-10, на същата глава:

7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. 8 Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. 9 Да не ни дотегнува да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.

Една от причините съвременната църква да има толкова проблеми, заблуди и да е неефективна в мисията си, е именно поради отсъствието на бдителност и молитва.

Да бдиш означава да си буден, да будуваш. Да си наясно с Божието Слово, да търсиш Божието царство и да вършиш Божията воля. Да осъзнаваш битката, която водиш, и тази, която Бог води за теб.

За да будуваме духовно е нужно да сложим правилно приоритетите си. Духовният растеж и сеене на първо място, светските задължения и постижения, само като вторичен продукт на нашите духовни стремежи. Тези, които не бдят ще паднат в изкушение и ще посрещнат антихриста, считайки, че това е идването на Христос.

Не случайно един от знаците на последните времена Исус заявява, че са лъжеучителите, лъжепророците и лъжехристите. Войните и слуховете за войни, размириците, гладът и повдигането на народ против народ и царство против царство са в състояние да вкарат в ужас и най-закоравелите хора. Ние обаче бдим като верни слуги, които чакат връщането на господаря си, Този, който даде живота Си за нас, чието славно явяване очакваме и нашето прославяне като верни Божии синове.

За това следва да бдим и за това трябва да се молим всеки ден, до Неговото славно явяване.