Важна ли е темата, кой е Божият народ днес? Има ли някой, на когото, ако му се зададе въпроса, да не знае в коя страна живее, какъв език говори и каква е неговата народност? Колкото и абсурден да изглежда този въпрос в естествения свят, защо не е толкова несмислен и зададен за духовната ни принадлежност при ясното учението на Новия Завет и Писанията? Същият въпрос, когато стане дума за духовната принадлежност сякаш няма ясен отговор.
Ако не знаеш на кой народ принадлежиш, как ще знаеш кой си като индивидуална личност? Без съзнанието за родова принадлежност вярващите нямат и съзнание за личната си връзка с Бога, нито биха имали увереност, че вярата им е истинска или биха имали увереност за спасението и неговия смисъл.
Бог работи с индивиди, но и с цели групи хора и народи. Всеки човек, когато се роди, не се ражда само от баща и майка, но и в контекста на дадено географско място и на свързаните с това място, и с родителите му хора, роднини. Те обикновено имат общ език, общи обичаи и празници, обща култура, подобни черти, така че винаги можеш да разпознаеш някого от кой род или от кой народ е. По определени белези и днес можеш да кажеш този е от Скандинавия, този е славянин, този е африканец. Има определени черти и на по-големи групи хора – европейци, северноамериканци, латиноамериканци и т. н. По същия начин и хората, които са ново създание, чрез вяра в Христос има характеристики, които ги отличават от всички останали.
Принадлежността ти към даден народ, род или общност определя и кой е баща ти и кои са предците ти. По същия начин ако Бог е твой баща и отец, то ти си брат на Неговия единороден Син Исус Христос, който първороден измежду много братя (Римляни 8:29). Ако няма значение кой е Божият народ днес, то няма значение и спасението или връзката с Бога, защото ако не принадлежиш на Божието семейство, Божиите деца, то ти нямаш връзка с Бога (Йоан 1:12; 1 Йоаново 3:1-2; Ефесяни 2:19-22; Галатяни 6:10; Римляни 12:5 и др.)
Така днес ще установим, за пореден път, че Божият народ в Новия Завет не са невярващите юдеи, както и че за тях няма друга възможност за помирение с Бога, освен чрез Исус Христос. Божият народ е юдеи и езичници, вярващи в Исус. Не бива обаче да бъркаме дадена деноминация или църковна институция с Божия народ. Някои деноминации, например православната църква, Римокатолическата, някои протестантски и харизматични църкви и деноминации свързват своята организация, и изключително само нея, като институцията, която държи истината, и така никой няма връзка с Бога, освен чрез тази организация. Това е сектантско и еретично мислене. Божият народ е описан в Библията и в Новия Завет и това са всички, които са оправдани чрез вяра в Господ Исус. Не може да се добавят изисквания за закон или подобни такива, за да се „усъвършенства“ вече даденото ни благовестие.
Но да се върнем на разглеждане на може би най-основния новозаветен пасаж, който служи на юдействащите християни и учители за оправдание на тяхното лъжеучение за това, че имало два Божи народа, в най-добрия случай.
Пасажът е в Римляни 11:25-29 и е използван от съвременните юдействащи християни и християни-ционисти да въведат тезата, че евреите са избраният Божи народ дори при условията на Новия Завет, който те отхвърлят. Това лъжеучение е прокарвано само въз основа на тези няколко стиха, в противоречие с цялостното учение на останалите Новозаветни Писания, от които става ясно, че има нов народ, който ще дава плодове в царството, а няма да бъде безплоден като тези, които отхвърлиха Спасителя (Матей 21:43). (Това, естествено не се отнася за евреите, които са вярващи в Христос.)
Ето цитат на пасажа:
25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, <само> докато влезе пълното <число> на езичниците.
26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: – „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;
27 И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им“.
28 Колкото за благовестието, те са неприятели, <което е> за ваша <полза>, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.
29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.
(Рим. 11:25-29)
Ключовите фрази тук са: „частично закоравяване сполетя Израиля“, „целият Израил ще се спаси“, „ето завета от Мене към тях“. Особено важен е стих 28, който сякаш казва, „въпреки, че са невярващи, заради бащите Аз, Бог, ги считам за Мой народ!“ В допълнителна подкрепа на тази теза е ст. 29, „защото даровете и призванието от Бога са неотменими“, което би следвало според ционистките християни да означава, че понеже евреите са били Божи народ в Стария Завет, това е неотменимо положение, и те остават такива и в Новия Завет, независимо, че са врагове на Божия Син и категорично отхвърлят Новия Завет чрез кръста и жертвата на Христос.
Ще изброим няколко елемента на тълкуването на тези стихове, които са проблематични и биват изопачавани.
Какво е „частичното закоравяване“ постигнало Израил?
В стих 25 тайната, че частично закоравяване е сполетяло Израиля докато се изпълни числото на езичниците се възприема неправилно по следния начин: сега по-голямата част от евреите не вярват, но ще има едно бъдещо събитие, едно бъдещо, така да се каже, съживление сред естествените евреи, в края на дните, при което „целият Израил ще се спаси“. Това „целият Израил ще се спаси“ според това тълкувание означава, че целокупният невярващ народ от евреи, в един момент ще стане вярващ и ще приеме Христос. Така „частично закоравяване“ се възприема като означаващо временно закоравяване – „сега са закоравени, но в бъдеще ще се покаят и ще повярват“.
Подобен подход има двояко значение. От една страна попада много добре в есхатологичните тълкувания на почитателите на Джон Нелсън Дарби и Скофийлд, чието разбиране е, че ще има двойно Второ пришествие на Христос – първото тайно, за да реализира „грабването“, и второто славно, така както е описано в Марко 13 гл. и Лука 21 и Матея 24. Въпреки, че подобна теория трудно може да бъде подкрепена с аргументи от Новия Завет, то тя пасва много добре на вида тълкуване, за което иде реч. Така идеята, че евреите днес са Божи народ, въпреки, че отхвърлят Бога и Неговото спасение може да бъде прокарана в умовете на вярващите под формата на някаква витаеща надежда, и благоволение, което Бог има към евреите въпреки неверието им. Казано иначе, ще се спасят всички евреи в бъдеще, и това е много логично, тъй като са Божият избран народ.
От друга страна неяснотата на това какво означава „целият Израил ще се спаси“ в стих 26 дава мъгливо основание да се счита, че и днешните невярващи евреи, не само тези от бъдещото „съживление“, което очаква „целият Израил“, също ще бъдат спасени, дори без да вярват в Исус. Към момента има само малка „засечка“, просто малко недоразумение, но бъдещето е тяхно! Те сега само за малко отхвърлят Христос, „частично е тяхното закоравяване“. Цялата постановка се доразвива от тезата, че има два Божи народа в Новия Завет, евреите, които са „земния Божи народ“ и църквата, „небесния Божи народ“[1], което е разбирането на сецесионистите[2] (тези, които вярват, че дарбите на Светия Дух вече не действат, защото имаме Новозаветните Писания). Евреите си остават Божи народ, според това лъжеучение, дори и когато са в бунт срещу Бога и хулят Неговия Син и техен Месия, като искат друг, свой месия. След грабването обаче, когато започне Голямата скръб, това е седем годишния период на големи страдания, всички евреи, които вече ще са се събрали отново в старозаветната обетована земя, бившият Ханаан, днешна Палестина, ще повярват изведнъж. Как точно ще стане това не ясно, а и последователите на християнския ционизъм не обясняват. Нещо като „спасените просто ще станат още по-спасени“; защото не само, че са и без друго избрани по етнически признак, но и вече ще повярват в Господ Исус Христос.
От друга страна, се затвърждава едно погрешно убеждение за това какво представлява спасението, защото, както вече казахме, целият Израел ще се спаси, означава, че няма да има такива, които да не повярват в Бога чрез Исус. Но въпросът остава, какво спасение ще има за тези евреи, които днес живеят и умират без вяра в Христос? Как тогава „целият Израел ще се спаси“, ако времето той да се спаси все още не е настъпило? И какво е библейското основание за Израел да е предвидено да се спаси целия, като бройка, в бъдещето, а не днес?
На тези въпроси няма разумни отговори от страна на юдействащите учители. Единственото, що-годе смислено обяснение може да бъде, или че евреите днес, които умират невярващи отиват на вечно осъждение, или че те са спасени само поради етноса си, което твърдение и при най-силно желание не можем да не признаем, че противоречи изцяло на новозаветното учение – Матей 3:9, Йоан 4:45.
Напротив, истината на новозаветното учение е точно в обратната посока. Има само едно име под небето чрез, което се спасяваме – Деяния 4, и няма причина за юдеите това спасение да бъде отложено във времето.
И ние, като съдействуваме <с Бога>, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. (Защото казва: – „В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах“; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).
(2 Коринтяни 6:1-2)
Няма друго време освен сегашното за спасение. Жертвата на кръста вече е факт, първосвещеническата жертва на Исус е принесена и тези, които с вяра приемат Него и Го изповядат имат достъп до небесното светилище. Няма основание всеки, който търси спасение, юдеин (евреин) или грък (езичник) да гледа и очаква друго време. Сега е спасителен ден.
Същото послание намираме в книгата Евреи.
Затова, както казва Светият Дух: – „Днес, ако чуете гласа му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята
(Евреи 3:7-8)
И по-нататък в същата глава, отново авторът на книгата Евреи повтаря същия призив:
Докато се казва: – „Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението“. Защото кои, като чуха, <Го> преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?
(Евреи 3:15-16)
Няма друг ден за спасение, но днешният ден, защото днес е „благоприятно време, сега е спасителен ден“. Днешните невярващи юдеи, нито техните ционистки християнски поддръжници не бива да се надяват за някакво бъдещо спасение, което ще дойде внезапно върху всички, и да се надяват, че днес без вяра в жертвата на Исус, само поради етническия си произход ще бъдат пощадени от Божия гняв. Нещо повече, и в двата цитирани пасажа препратката е към закона, към книгата на Псалмите, която не е непозната на юдеите, ако биха искали да разберат. Предполага се, че те се опират на Мойсей и пророците. Но Псалм 95 цитира точно същото – не се надявайте на някакво бъдещо спасение, ако то ви се предлага сега:
Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато <Ме> изпитахте в пустинята, Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих. Четиридесет години негодувах против <това> поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища; Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.
(Псалм 95:7-11)
Така частичното закоравяване не е закоравяване за известно време на целия Израел, или закоравяване на част от сърцето на целия Израел, или на част от сърцето на част от Израел. Частичното закоравяване касае – част от народа на Израел: „Защото не всички са Израил, които са от Израил“ (Римляни 9:6). Ап. Павел продължава: „Нито са всички чеда, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак ще се наименува твоето потомство“. Значи не децата по плът са Божии деца; а децата според обещанието, се смятат за потомство“ (9:7-8).
Тълкуването на последната част от стиха, „докато влезе пълното число на езичниците“ в погрешния му вариант е, че след като се спасят езичниците предназначени за спасение, и църквата бъде „грабната“ (преди славното Второ пришествие), то тогава ще се случи съживлението, за което писах по-горе, и целият етнически Израил, целокупно като народ ще се спаси. Крайно неточно.
Апостол Павел изглежда казва нещо съвсем различно. На първо място, отбелязваме, че той говори на братя, които изглежда се счита за мъдри и разбират добре връзката между Израел и църквата. Това се доказва и от стихове в Римляни 11:18-22.
Очевидно публиката на апостола са вярващи, които считат, че никой евреин не може да се спаси, защото Израел е отхвърлил Месията.
Това е най-логичното обяснение за това, за какви читатели е предназначено посланието до римляните, като тази логика се извежда от обясненията на апостола в самото послание. Той увещава римските вярващи, че ако „човек е неверен, то Бог остава верен“ в смисъла, че ако евреите са отхвърлили обещанието, което е в Христос, то това не означава, че обещанието се е провалило. Освен това, Павел сочи себе си и други вярващи от Израел, които въпреки закоравяването на евреите, са повярвали в Христос. В крайна сметка първата църква е от апостолите и техните последователи в Юдея. Освен това, Исус ясно заяви за Себе Си, че е изпратен до „изгубените овце на Израел“ (Мат. 15:21; Мат. 10:5-6), тоест останалите призвани, тези измежду езичниците, още не са дошли на дневен ред в Божия изкупителен план.[3]
Също така, адресатите на посланието са посочени и в следния цитат от богословски текст, третиращ Римляни 14 и 15:
Павел разбра ситуацията и пише посланието както до юдеите, така и до християните от езичниците в Рим, за да ги убеди да изградят мирни и близки отношения между техните домашни църкви. В 14:1-15:13 Павел увещава и двете групи да променят отношението си една към друга, но изрично моли християните с езически произход езичниците да обмислят дилемата, пред която са изправени християните с еврейски произход.[4]
Въпреки, че цитатът хвърля светлина преди всичко върху взаимоотношенията между групите на юдеите вярващи и езичниците вярващи и то по отношение на спазване на правила за храни и празници (ритуалният старозаветен закон) става ясно, че адресатите са именно тези две групи християни – юдеи и езичници. Според автора на цитирания трактат чрез посланието си, апостол Павел се опитва да създаде условия за приемане един на друг от двете групи в рамките на децентрализираната мрежа от домашни църкви, функциониращи в Рим по онова време. Основателно можем да предположим, че поради възникналото напрежение между християни-езичници и християни-евреи някои от езичниците са изповядвали вярването, че тъй като евреите като народ не са разпознали Месията и са Го отхвърлили се изцяло отхвърлени от Бога и не подлежат на спасение.
Ако сега разгледаме пасажа на Римляни 11:25-29, с това разбиране, както и целия раздел от Римляни 9-11, ни става по ясно тълкуванието на „проблематичните“ и неясни стихове за спасението на „целия Израил“. Важно е, четейки тези стихове, да посочим, че във въпросния пасаж, а и в цялото послание на ап. Павел, както и в други такива, например Галатяни, има едно преливане при употребата на „Израел“ и „юдеин“, от естествения Израил в духовния и обратно.
Затова нека разгледаме пасажа стих по стих:
| Библейски стих от Римляни 11 | Неправилно юдействащо тълкуване | Правилно новозаветно тълкуване |
| 25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, <само> докато влезе пълното <число> на езичниците. | Вие езичници не се мислете за мъдри, евреите са Божия народ. „Частично закоравяване“ означава, че евреите остават Божи народ, но не признават Христос, но ще Го признаят едва един бъдещ момент, когато се спасят всички предопределени езичници (Тук думата „само“ е добавена от редакторите на превода и подвежда, че „частичното закоравяване“ се означава временно закоравяване, за да влязат езичниците. | Вие езичници и юдеи християни внимавайте как тълкувате писанието – юдеите подлежат на спасение, не са изцяло отхвърлени от Бога. „Частично закоравяване“ означава, че от естествения Израел част от него за цялото време от кръста до Второто пришествие е закоравен, част ще се спаси и ефектът от това закоравяване е, че то ще продължи до пълното число на езичниците. няма да има бъдещо съживление след „грабването“ тъй като 1) няма грабване отделно от Второто пришествие; и 2) Няма основание да се счита, че „сега е времето за спасение“ не се отнася за евреите особено имайки предвид педходните глави на Римляни и пасажа 2:17-3:31. |
| 26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: – „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова; | Фокусът е върху естествения Израел. „Целият Израел ще се спаси“ – има се предвид: 1) в един бъдещ момент всички тогава живи евреи ще повярват (остава неясно какъв ще е статута на умрелите в неверие преди този момент евреи); или 2) дори невярващите евреи са Божи народ, но в бъдеще ще примат Христос, но след „пълното число на езичниците“. | „Целият Израел ще се спаси“ означава, че всички, които са истинския, духовен Израел, тоест тези, които вярват в Месията Исус Христос ще се спасят когато влезе пълното число на езичниците. Това са юдеи, от верния остатък на естествения Израел и езичници, които се спасяват чрез вяра в Христос. Тези две в едно са „целият Израел“, който ще се спаси. |
| 27 И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им“. | „Избавителят“ и „отнемането на греховете им“ е насочена към специалният естествен народ на евреите. Това някаква енигматична фигура, а защо не и техния месия, когото те очакват, и който не е Исус Христос? Все пак като специален народ това може да се допусне, не? Фокусът тук е, че „целият Израил“ тълкуван като естествения такъв, ще се спаси. Юдеоцентрично послание. | Избавителят на „целия Израел“ е един – този Който идва от Сион, и който ще отвърне нечестията на Якова, и Който е направил завет в Стария Завет, да отнеме греховете им не е никой друг освен Исус Христос, Господ и Спасител, Месия на юдеите и на езичниците. Тоест фокусът е, че спасението е чрез Исус Христос, така както е обещано и пророкувано на евреите в Стария Завет – пророците и закона. Посланието е Христо-центрично, а не юдео-центрично. |
| 28 Колкото за благовестието, те са неприятели, <което е> за ваша <полза>, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. | „Те са неприятели“ – естествения Израел, от когото извличат полза езичниците, дори когато са неприятели на благовестието. А колкото до „избора“ то те са избраният Божи народ. | „Те са неприятели“ – става дума за естествения Израел и то тези, които не са вярващи. Отхвърлянето на Христос бе за полза на езичниците, защото така бе извършено съвършеното Му изкупително дело и установено съвършеното първосвещенство. Въпросът за избора тук не означава, че заради бащите евреите си остават избрани и без вяра (напротив, срв. 11:23). Заради бащите те са възлюбени, което означава, че дори и да са отхвърлили по най-брутален начин Своя Месия, поради любовта и милостта на Бога, те не са отхвърлени от Бога, така, че за тях да няма спасителна благодат, тоест да не могат да повярват и да станат вярващи и наследници на вечен живот. (Нещо, което очевидно християните-езичници в Рим изглежда да твърдят). Това е видно от Рим. 11:5 – „Така и в днешно време има остатък, избран по благодат“. |
| 29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. (Рим. 11:25-29) | Евреите, независимо от тяхното отношение към Христос, си остават избрания Божи народ, защото призванието и даровете от Бога са неотменими. | Тоест, който е призван за спасение от Бога, чрез вяра в Христос, то този дар и призвание не е отменим поради факта, че даден вярващ произхожда от юдейския естествен народ, въпреки, че като народ те са неприятели на благовестието. |
Така, в Римляни 11:26 се казва, че „целият Израил ще се спаси“, но в Римляни 9:27 четем, че само остатък от естествения Израел ще се спаси. Апостол Павел илюстрира новозаветната истина по отношение на естествения Израил, като използва цитат от Стария Завет в този пасаж.
Но също така четем, че Павел се измъчва заради неверието на своите братя по произход началото на глава 9, като заявява, че „не е пропаднало Божието слово; защото не всички онези за Израил, които са от Израил“ (9:6). Тези стихове са в съзвучие и с Римляни 2:28-29:
Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.
Като тук това обяснение за същността на „юдейството“ не е насочено към езичниците, а към юдеите, които имат проблем с това да изоставят плътското юдейство и обрязването и респективно, разчитането на закона на Моисей.
Целият Израил, който ще се спаси е остатъкът от естествения Израел, това са вярващите юдеи заедно с „пълното число на езичниците“, това са призованите и избрани изсред езичниците наследници чрез вяра на Божието царство.
Няма друг Изкупител от Сион освен Господ Исус Христос. Така енигматичното очакване, което някои придават на стихове 26б и 27, че избавителят, който ще дойде от Сион е някой друг, специален месия, съответстващ на специалния статут на юдеите, като Божи народ, нищо, че са срещу Бога, няма и няма да има. Единствено такъв може да се окаже антихрист, на когото временно ще бъде дадена власт, която по някои белези наподобява тази на някакъв спасител, от когото се очаква земна власт и доминиране на народите. Но това не е Избавителят от Сион, който отвръща нечестията на Якова, и който може да отнема грехове. Само Христос е надеждата на славата, за всеки, който повярва. Това важи и за юдеите. Както апостолът пише в стих 23: „Така и те (невярващите естествени юдеи – б.м.), ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може да ги присади“ (към корена на маслината, която е Бог и Неговият изкупителен план – б. м.), вж. Римляни 11:23.
Колкото за благовестието те са неприятели, се отнася за тях, естествения, невярващ Израел (отново виждаме прехода от естествения Израел към духовния и обратно), което е за наша полза, защото тъй като те разпънаха Исус Христос, така се реализират пророческите Писания, и Исус изпълни вечния завет, и осъществи Своето първосвещенство, чрез което ставаме синове на Бога чрез вяра в Исусовата жертва и възкресение. Така и се осъществи тайната хна благовестието, а именно, това че Бог има за цел изкупи не само юдеите, но и всички народи, и по-скоро избраните измежду юдеи и езичници. Това че те, са възлюбени заради бащите (ст. 28б) не означава, че те, невярващите юдеи ще се спасят заради бащите и заради Божията любов, а че те не са отхвърлени така, че изсред тях да няма избрани за изкупление и спасение. Този стих прелива в стих 29, като даровете и призванието от Бога, които са неотменими не са отменени, просто вече не се отнасят за някакви плътски наследници на Авраам, Исаак и Яков, а за тези, които с чада на обещанието – вярващите в Исус (Вж. Гал. 3). Избраните изсред евреите са този остатък, който заедно с избраните сред езичниците, които изпълняват „числото на езичниците“ са „целият Израел, който ще се спаси“. Това е новият и истински Божи народ, изкупен с кръвта на Исус Христос.
Така, в заключение, можем да кажем, пасажът в Римляни 11, най-често използван, вън от контекста, както на самото послание, така и на целия Нов Завет, а и в противоречие на Закона на Моисей и пророците, не утвърждава лъжата, че има два Божи народа, един земен – евреите и един „небесен“ – християните езичници.
Няма основание в този пасаж апостол Павел да отмени всички други свои учения и писания, както и това, което делото учението на Господа ни говорят.
Изводите са няколко:
- Евреите не са Божи народ, а само тези от тях, които вярват в Христос, те са избрания остатък – Римляни 9:6-7 и 9:27 и 11:5. Както по времето на Илия и днес има остатък, избран по благодат. Тълкуванието на Римляни 11:25-29 в посока на издигане на невярващите евреи като Божи народ в Новия Завет е неправилно и не отговоря на новозаветното учение.
- Евреите не са отхвърлени от Бога в смисъла, който някои езически вярващи в Рим са влагали, че те не могат да приемат благодатта. Ако не останат в неверие, те могат да се спасят, съгласно Римляни 11:23. Ап. Павел, също така, сочи себе си като пример в 11:1-10, за това че Бог не е отхвърлил хората Си, които е предузнал (ст. 2).
- „Целият Израел ще се спаси“ не означава, че всички етнически евреи ще се спасят, а само избраният остатък, който е различен от тези, които попадат в „частичното закоравяване“. Това от една страна, и от друга, пълното число на езичниците, които също са призвани и избрани (вж. Римляни 8:28-30). „Целият Израел“ е „остатъкът от евреите“ и „пълното число на езичниците“. Така целият истински Израел ще се спаси.
- Няма да има бъдещо и специално съживление на Израел, след като бъде „грабната“ църквата. Това са неверни теории, които не са подкрепени от пророчествата на Исус в Марко 13, Лука 21 и Матей 24. Библията ясно заявява „днес е денят за спасение“, вж. 2 Коринтяни 6:1-2, Евреи 3:7 и 3:15.
Така имаме яснота, относно на нашата вяра и спасение чрез яснота по въпроса кой е Божият народ и доколко ние сме част от него.
Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами“. Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, които Го призовават. Защото всеки, който призове Господното име, ще се спаси“.
(Римляни 10:12-13)
[1] https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-people-of-God.html
[2] От англ. cessation, спирам, прекратявам. Б. а.
[3] https://www.gotquestions.org/lost-sheep-Israel.html
[4] LO, Lung-kwong. Identity Crisis Reflected in Romans 14:1, 15:13 and the Implications for the Chinese Christians Controversy on Ancestral Worship. Theology Division, Chung Chi College, The Chinese University of Hong Kong. https://www.vanderbilt.edu/AnS/religious_studies/SBL2002/ChineseCh.htm
Библейски коментари 