Проклятието на суеверното „благословение“

Благословението, което води към проклятие, и проклятието, което докарва благословение

Авраам, с единствения си син, Исаак, на мястото на жертвоприношението – кулминация на Божия завет и обещание (Битие 22)

24.03.2024 г.

Естествено благословението не може да е проклятие и обратното. Когато говорим за проклятие, което произлиза от благословение, то това е защото благословението е в кавички, то не е истинско благословене, а неистинско, суеверно такова. Ще разгледаме също и кое е това проклятие, което ни носи благословение.

Ще направим също връзка връзка между фалшивото „просперитетно евангелие“, или по-скоро една от неговите разновидности и погрешното учение на християнския ционизъм. Християнският ционизъм се обляга да едно напълно погрешно тълкувание на Битие 12:3, и въобще на Божиите обещания към Авраам, като обвързва това грешно тълкувание с успеха и добрия живот на вярващия, тук на земята.

Също така ще посочим как само един пасаж от Новия Завет, и от посланието на ап. Павел, разбива идеята, която стои в основата на така нареченото „просперитетно евангелие“. Това е пасажът в Римляни 5:1-5.

Но да се върнем на темата „благословение и проклятие“ и каква е връзката им със суеверието.

Суеверие – напразна вяра

Суеверният човек вярва, че определени измислени условности, случки, действия, или хора, са в състояние да въздействат върху техния живот и съответно тяхното благополучие. Например, колега на приятел му заявява, че мрази даден човек, защото когато го види „все нещо лошо се случва“. Друг пример са врачките и екстрасенсите. За да получи желаното в този свят мъже и жени се допитват да така наречените „екстрасенси“ като търсят обикновено бъдещето, по отношение на любов и пари. Някои трети пък, по-софистицирани в богословско отношение лица, нямат проблем да смесват православие, протестантизъм или католицизъм с други учения, окултни практики под предлог, че „има някаква сила“ и „всички пътища водят към Бога“ и „нека да сме единни“. Но това също е суеверие.

Суеверието, вече сме говорили за това, е напразна вяра. То е опит за поглед в духовния свят и духовната истина, но тъй като в него има търсене, но то не е на Истината и на Бога, то е имитация на вяра, тоест суетна вяра, несъщинска вяра. Това духовно упражнение, стремеж и опит за проникване в духовния свят прилича на вяра, но е безплодно по отношение на достигане на Бога и оправдание пред Него. Дори напротив, в повечето случаи, то е противно на Бога, защото имитира истинската вяра, която ни приближава до Него.

Ако някои иска да научи що е истинска вяра, освен определението в Евреи 11:1, достатъчно е да отвори Библията и по-скоро Новият Завет на която и да е страница, и ще намери препратка и обяснение, към това що е вяра.  Също така от предходната проповед (статия) посочихме, че правдата от Бога се яви независимо от закона, и тя чрез вяра в Личността и делото на Исус Христос, Божи син (Рим. 3:21-23 и сл.) Ако вярата е признаване на съществуването и упование в Бога, то такова е възможно само чрез Исус Христос.

В тази връзка учения, които почиват на идеята за успех в този живот, и претендират, че ползват дори Божието Слово, но в същото време отричат Личността и делото на Исус Христос, може да се каже, че са суеверия, напразна вяра. Такава, която няма общо с Истината.

Исус заявява в Йоан 8:24-25:

²⁴ Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм Този, за Когото ви казвам, в греховете си ще умрете. ²⁵ Тогава те Го попитаха: Ти кой си? Исус им каза: Аз съм именно това, което ви говоря отначало.

Ако не приемеш Христос и думите Му за истина, нямаш отношение към истината и съответно към истинската вяра. Вярата ти остава суетна, и е едно суеверие.

При така нареченото „просперитентно евангелие“ основната грешка е в това да се вижда вярата в Бога единствено или приоритетно като източник на материални блага и здраве и възможности за воденето на един щастлив, охолен и безоблачен живот тук на земята. Сочили сме редица имена в българската и чуждестранна група от „просперитетни“ учители.

Но това, което ще посочим тук а наличието на връзка между юдействащото християнство, или по скоро християнският ционизъм от една страна и учението за материален просперитет чрез опиране на библейски формули от Писанието, от друга.

Следва да направя две уговорки.

Първата е, че е много жалко, че сме принудени да наричаме с негативен термин, нещо, което е от Бога и свързано с Него и с Неговото дело в този свят. „Ционизъм“ е термин, който обозначава политическото и идеологическо движение за възстановяване на държавата Израел в бившата земя на Юда и Израел отнемайки я от населението, което обитава Палестина. Това се случва политически през 1948 г., когато еврейски мигранти се заселват масово в Палестина и така създават съвременната държава Израел. Оттогава се води един над седемдесетгодишен етнически спор за земя, в който новозаселените евреи претендират божествени права върху земята, въпреки, че хора живеят там преди тях.

В същото време хълмът Сион е хълмът на Господа. Той има символично значение както в Стария Завет, така и в Новия. Тук ще дам само два примера, Сион е хълмът на Бога: „Могъщият, Бог, ГОСПОД, говори и призовава земята от изгрева на слънцето до мястото, където залязва. От Сион, съвършен в красота, Бог сияе” (Псалм 50:1-2). В кн. Евреи Сион е Новият Ерусалим:

Но вие дойдохте на хълма Сион, в града на живия Бог, небесния Ерусалим. Дойдохте при хиляди и хиляди ангели в радостно събрание, до църквата на първородните, чиито имена са написани на небето. Дойдохте при Бог, Съдията на всички, при духовете на праведните, станали съвършени, при Исус, посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добра дума от кръвта на Авел.

(Евреи 12:22)

Така когато говорим за политическия и идеологически ционизъм, отбелязваме със съжаление, как този термин помрачава истината за славното име и символ на Сион в Писанията.

Втората уговорка, е че следва да разграничаваме лъжеучителите от хората, които са попаднали под това, или друго лъжеучение, и просто имат нужда от ясно послание съгласно благовестието, за да се събудят за истинското Христово учение и истинския Христос (защото има „друг Христос“, който не е истинския и „друго благовестие“, което не е истинското Гал. 1:6-9). И много често това разграничение не е лесно да се направи. Лъжеучители ли са и тези, които са се подвели от лъжеучението? Не е лесно да се каже. Апостол Павел, не изостави просто галатяните, след като установи, че са се увлекли по добавен закон, който обезсмисля жертвата на Исус и правдата, която е чрез вяра. Напротив, той се бореше за техните души, целейки да ги изведе от заблудата и да ги върне към истината на благовестието. Не знаем изхода на тази борба, кои са се върнали и кои са продължили в лъжеучението. И бидейки внимателни в тази преценка, ние не можем да си позволим да я оставяме настрана, защото истината на благовестието е поставена на прицел.

С горните две уговорки ще спомена, че е учудващо как някои библейски учители могат да имат толкова постижения в обучението в Библията, и в същото време да са толкова встрани от фундаменталното разбиране за истината на Битие 12:3 и същността на Битие 22 и защо Авраам бе човекът, с когото Бог направи завет, и му обеща да стане благословение и баща на много народи.

Лъжеучението по повод обещанието на Авраам

Един от тези учители, когото споменаваме често, заради влиянието му върху българската евангелска църква е Дерек Принс. По-малко влиятелни, но не по-малко предадени на действащия ционистки християнски поглед върху Писанията е Улф Екман, до някаква степен и Бени Хин. У познатите ми български и американски проповедници, поддръжници на ционизма има сериозен уклон към просперитетното учение, най-вече повлияни от Принс и Екман през ранните 90 г. на миналия век, когато църквата излизаше от комунизма. Няма сега да споменавам имена, но те са известни, а в един по-подробен исторически очерк, ще ги споменем.

Тези учители, включително и БХТВ, поддържат тезата, възприета от цялото милионно про-ционистко евангелско движение, че „който благославя Израел и евреите ще бъде благословен, а който ги проклина ще бъде прокълнат“. Тази проста формула успешно е произвела суеверно християнство, което съчетано с желанието на мнозина да бъдат благословени със здраве, финансов успех и цялостно благополучие в живота.

Благословен от Бог или от сатана?

Няма нищо лошо в едно такова желание. Нашият праотец Авраам беше богат материално човек защото беше верен на Бога и Бог го беше благословил. Този факт редовно се изтъква от учителите на просперитета и ционисткото подмножество сред тях. Но не бива да забравяме, че сатана също „благославя“. Той е „принцът на този свят“ и има на разположение огромни ресурси, с които управлява света, съгласно падналата си природа, противопоставяйки го на истината и на Бога. Възможностите на Сатана да изкушава, които са му дадени, са дотолкова големи, че той не се посвени да се опита да изкуши и самия Господ, като му обеща „царствата на тоя свят“ срещу поклонение (Лука 4:5-8).

Така ако някой следва друго благовестие, и друг Исус (2 Кор. 11:4), колкото и то да прилича на истинското, то явно наградата за следването им не е непременно благословение от Бога, а фалшиво благословение с благата на този свят от дявола. Попитайте Кейти Пери, световно известна рок певица, израснала в християнско семейство на пастори. За да успее в света признава, че си е продала душата на дявола. Питайте Боб Дилън, един от най-популярните певци на забавна музика в света, който също публично прави подобно признание. Тези два примера са на богати, известни и преуспели изпълнители, но благословение ли е тяхното благосъстояние?

Изопачено тълкувание на Писанието – основа на суеверието

Така Принс, Екман, БХТВ, Даниел Розен и други се заиграват с желанието на посещаващия църква да бъде здрав и финансово обезпечен. За тях благовестието е прекалено отвлечено, нужно е да се види резултат от „вярата“ тук на земята. Преподават същността на един монументален завет между човека и Бога, този, който Бог направи с Авраам, по един елементарен и неверен начин, играейки по струната на човешката душа за успех в този живот. Принс пише в своята книга, преведена на български, „Благословение или проклятие“:

Никой не може да си позволи да мрази или да проклина еврейския народ… Както социално, така и политически, антисемитизмът е една от най-мощните действащи сили в съвременния свят. Обаче, той неминуемо води до разруха на всички, които позволят да бъдат управлявани от него.

(Д. Принс, „Благословение или проклятие“, стр. 77, изд. 1993 г.)

В следващия абзац Принс обвинява църквата, че била преследвала евреите, и че църквата била задължена на евреите, защото без тях църквата не би имала „нито апостоли, нито Библия, нито Спасител“. Принс поставя евреите като източници на откровението и избора на апостолите, автори на Писанията, и опорната точка, че „Исус е юдеин“ в допълнение на вече заявената недосегаемост на невярващите евреи. Истината е, че Бог е източника на откровение, на избора на апостолите, а Св. Дух и движил човеци, за да напишат Божието откровение. Този тип възвеличаване на ролята на евреите, и омаловажаване на Божието провидение и изработване на спасителния план за човечеството, и въздигането на еврейския етнос като божествено качество само по себе си, е показателен за християнския ционизъм. Подобно разбиране юдеите имаха и през първи век от н. е. и то е в основата на споровете на Господ Исус с юдеите, които заради гордостта си не успяха да Го разпознаят и отказаха да го признаят (вж. Йоан 8). Принс пространно разяснява в главата от книгата „Антисемитизъм“, че Битие 12:3 означава, че обещанията и благословението от Бога дадени на Авраам се отнасят до естествения Израел, включително невярващите и отхвърлящи Христос евреи.

Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина!
Взети заедно, тези стихове изясняват, че както благословението, така и проклятието произнесени първоначално над Авраам, се разпростряха над потомците му Исаак и Яков, с след това над следващите поколения, които днес общо са известни като еврейски народ. … Оттогава нататък, никой не е проклинал еврейския народ, без сам да си навлече по-страшно проклятие  – проклятието на Всемогъщия Бог. Казано на съвременен език, отношението, което предизвиква това Божие проклятие се обобщава с една единствена дума: антисемитизъм.

(Принс, „Благословение или проклятие“, 1993, стр. 73)

Най-малкото учудващо е за такъв известен библейски учител като Принс да подлага на лъжливо тълкувание един от най-важните завети в Библията, този между Бог и Авраам. Цитатът, който синтезира разбирането на ционистките учители в църквата тяхното разбиране, е абсолютно невярно тълкувание на стиха. Този факт се подчертава от ясното учение на Новия Завет като цяло, но и от конкретното тълкувание на Битие 12:3 и на обещанията дадени от Бога на Авраам в посланието на ап. Павел до галатяните в глава 3:

5 Тогава Този, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона ли върши това, или чрез вяра в посланието, 6 както Авраам, който повярва в Бога и му се вмени за правда? 7 Тогава знайте, че тези, които живеят с вяра, те са Авраамови чеда; 8 и Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраам с думите: „В тебе ще се благославят всички народи.“ 9 Така че тези, които имат вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам. 10 Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.“

(Галатяни 3:5-10)

Благословението, което Бог обеща на Авраам, да бъде благословение за всички народи, кулминира в Личността и делото на Господ Исус Христос. Не са евреите „светлина на народите“, а Сам Господ Исус.

Така повече от ясно е, че тези, които живеят с вяра, са оправдани чрез Исус Христос, а тези, които не признават Исус са под проклятието на закона. Това с особена сила важи за невярващите евреи, които дори да се опират на закона, остават под проклятие, защото проклет е всеки, който не изпълнява всичко записано в закона.

На следващо място истинските Авраамови чада са тези, които живеят с вяра, а не тези, които просто по плът са евреи. Отбелязахме предния път, че това бе един от основните спорове на Исус с юдеите, както и на Неговия предтеча, Йоан Кръстител. Йоан заяви, че и от камъните Бог може да въздигне Авраамови чада, а по-скоро искреното покаяние е важно; Исус отвърна на заявлението на юдеите, че са Авраамови чада, че те не вършат Авраамовите дела, за да се наричат деца на Авраам, а са чада на дявола, който е техен баща. И ще умрат в греховете си, ако не Го приемат като Този, Който Той казва, че е (Йоан 8). Какво по-голямо проклятие от това да отхвърлиш Спасителя, който е Единороден Син на живия Бог?! Това е, което юдеите извършиха спрямо Исус.

Проклятието, което води до благословение

Нещо повече, ап. Павел по-нататък в Галатяни 3 разяснява и семантиката на Божието обещание. Обещанието дадено на Авраам не е за „потомците му“, в множествено число, а за „потомъка“, който е Исус. Принс и ционистите сред евангелските кръгове обаче упорито отричат и се правят, че Галатяни 3 и ап. Павел не съществуват и както видяхме, игнорират същността на обещанието дадено на Авраам. Според общеанието, той ще бъде благословение за всички народи, което всъщност е благовестието, което включва „добрата вест“ да бъде занесена и на езичниците.

А обещанията се дадоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като на мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, Който е Христос.

(Галатяни 3:16)

Eвангелските ционисти обаче нямат отношение към Новия Завет в тази му част. Те игнорират важните новозаветни послания и се придържат към закона, към старозаветната постановка за етническия Израел като потомци на Авраам, в множествено число. В същото време, кой е този, Който ни изкупва от проклятието на закона, и на греха, изявен чрез закона?

11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, че „праведният чрез вяра ще живее“; 12 а законът не действа чрез вяра, но казва: „Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него.“ 13 Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“; 14 така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христос Исус върху езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

(Галатяни 3:11-14)

Този, и само този, който живее чрез вяра в Христос е изкупен от проклятието на закона, като стана проклет за нас. Ап. Павел ясно заявява, че „благословението дадено на Авраам идва чрез Исус Христос“, вж. ст. 14. Обещанието дадено от Бога не се отнасяше за естествените евреи, потомци на Исак и Яков, а за тези юдеи и вече езичници, което чрез вяра приемат правдата, която е в Исус Христос. Така Авраам стана баща на много народи и за благословение на много народи, защото чрез благовестието на Исус Христос и юдеи и вече езичници могат да станат наследници на обещанията, дадени на Авраам от Бога приемайки жертвата и възкресението на Господ Исус Христос Божият Син.

„Благословението“, което води до проклятие

Така в условията на изпълненото спасително дело на Исус Христос мантрата „благословен, който те благославя и проклет, който те проклина“, и за която се твърди, че се отнася за невярващия естествен Израел, няма нищо общо с обещанията дадени от Бога на Авраам. Тя е часто от учение, което упражнява натиск за едно суеверно и подкрепено с натиск и страх покорство на едно друго благовестие, което е все още в старозаветния закон, защото настоява за изпълнението на обещания, които вече са изпълнени в Исус Христос.

Чрез лъжеучението на евангелския ционизъм лековерните и слабохарактерни евангелски вярващи, съблазнени от идеята да бъдат благословени, и уплашени от възможността да бъдат проклети, и особено страхувайки се за своето благополучие – здраве и пари, са подлъгани да изповядват закона, а не Христос.

Тези, които следват учението на евангелския ционизъм са под двойно проклятие: 1) проклятието на закона, тъй като настояват на учение, в което следва да се прилага старозаветния закон, тъй като има обещания, които според тях все още не са изпълнени чрез Христос; 2) проклятието, което следва при отхвърляне или омаловажаване на благовестието, след като вече е то е прието – връщането назад от откровението за съвършената жертва на Христос, към някакви закони, тълкувания и практики, които „доусъвършенстват“ евангелието.

Можем да говорим дори за тройно проклятие, защото подкрепяйки невярващите евреи, те подкрепят едно учение, което Бог е отхвърлил и за което невярващите евреи носят тежките последици. Ерусалим бе разрушен от Римската империя през 70 г. от н. е. в резултат от това, че Ерусалим отхвърли Спасителя.

В крайна сметка резултатът от това стремление към благословение и страх от проклятие, тъй като е основано на суеверие, а не на истината на Писанията, и Словото Божие, от което идва вяра, по ирония на обстоятелствата – води към проклятие и отричане не превъзходството на спасителната жертва на Исус Христос.

Фарисеите и парите

От друга страна е логично да има връзка между ционизма в църквата и просперитета в църквата. Фарисеите, една от основните групи с власт в Юдея, които бяха в основата на заговора срещу Исус и подучваха народа срещу Него, когато имаха възможност, бяха сребролюбци и обичаха парите. Те се присмиваха на Исус, когато той им каза, че не могат да служат едновременно на Бога и на мамона, именно заради любовта им към парите (Лк. 16:9-14).

10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. 11 И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? 12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона! 14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

(Лука 16:9-14)

Техният бог бяха парите, като в същото време даваха вид, че уповават на истинския Бог и Отец.

По същата причина огромна част от вярващите евангелисти ционисти, заради влиянието на мисленето, присъщо на юдаизма, който се противопоставя на Христос, са готови да приемат лъжливото и неправилно учение за това, че за да са благословени трябва да благославят невярващите евреи и тяхната държава. Последната, бе основана с парите на богати фамилии и политическо влияние на могъщи държави през 1948 г.

Типично за духа на юдаизма, който отхвърля Исус: това, което не се постига с вяра, се постига с пари. Юда предаде Исус на Синедриона и на фалшив съд за 30 сребърника. Главните свещеници и старейшните подкупиха с пари войниците при възкресението, за да излъжат, че Исус не е възкръснал, но че учениците Му го били взели (Матей 28:11-14). Заговор, подкупи и лъжи, само да не излезе истината наяве.

Но и в двата случаи парите употребени за нчестива цел не успяха да спрат изпълнението на Божия спасителен план. С пари и подкупи и заговори невярващите юдеи могат само да вържат и да държат в заблуда и оттук – в суеверен страх и подчинение само тези, които не са познали или са се отказали от правдата, която е чрез вяра в Исус, и не са истински наследници на обещанията, дадени на Авраам.

Как Бог благославя? Дали благословението идва чрез измами, подкупи, заговор и пари, тоест, чрез суеверие или чрез истинска вяра и правда чрез Исус Христос?

Авраам е човекът, когото Бог избра, защото Авраам бе толкова близо до Бога, чрез вярата, която имаше в него, че беше готов да жертва по заповед на Бога Исаак, своя син, единствения си син (Битие 22). Бог не позволи Авраам, които обичаше безкрайно сина си, да извърши жертвата като в последния момент ангел от Господа го възпря. Беше снабден жертвен овен. Авраам познаваше Бога, и знаеше, че Той е добър и велик, и че ще досатви заместителната жертва.

Но за Бога готовността за жертва у Авраам бе достатъчно доказателства за искреното му отношение, защото това бе дейната вяра на Авраам. Векове по-късно Бог щеше да жертва Сина Си, Своя единствен Син, заради любовта Си към човечеството, в отговор на вярата на Авраам и в изпълнение на обещанието, което му даде. Не закон и правила, а отношение на вяра, доверие и любов носят спасението и надеждата. Това е по-голямо от всяка похот за псевдоблагословението на земните блата или смразяващия страх да не би да се прокълнем в невежеството си.

Вярата на Авраам

Жертвата на Исус ни помири с Бога, въведе ни в Неговата слава, и благодат, даде ни надежда. Законът, това не може да направи, само личната връзка и отношение с Бога могат. Бог не иска спазването на правила и доказателства за нашата праведност. Бог иска нашата любов, лоялност и вяра в Него. Неговата доброта, щедрост и величие, а не паническият страх от Него, ни водят към покаяние и завръщане у дома, при нашия Небесен Баща.

6 И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе със себе си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?
8 Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата.
10 И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си.
11 Тогава ангел Господен му викна от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той отговори: Ето ме.
12 Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му направиш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син.
13 Тогава Авраам повдигна очи и видя, че зад него има овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
14 И Авраам нарече това място Йехова-ире[a]; и така се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраам от небето и каза:
16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
18 в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

(Битие 22:6-18)

Четейки този пасаж от Писанията ни става ясно за дълбочината на доверието на Авраам към Бога, любовта му към Личността на Бога и личностите в Троицата, (Авраам приютява трима странници ангели, вж. Битие 18) и Божията любов към Авраам, дори когато го изпитва по един привидно жесток начин. Но Бог не е жестокия тиранин, който иска да се пролее кръвта на най-скъпото на Неговия слуга Авраам, неговия син, единствения син. Божието сърце е развълнувано от любовта и покорството на Авраам към Него. Затова Бог прави този изумителен, исторически и щедър завет към Авраам: обещава му изкуплението на народите и че в естествения свят Изкупителят ще додйде от чреслата му, но в истинския смисъл, изкуплението ще додеведе до духовно родство със спасени души от всички народи, заради вярата в Исус, потомъкът на Авраам. И Бог изпълнява този исторически завет, давайки своя единствен Син, позволявайки да се пролее кръвта му, за спасението на всеки, който вярва.

Така да се твърди, че обещанието на Авраам за благословение и проклятие, се отнася до невярващите евреи и държавата Израел в споровете им за парче земя, е дребнаво, тесногърдо и фалшиво суеверие, когато в Писанието и изкупителиня Божи план става дума за изкуплението и спасението на юдеи и изичници по цялата земя, чрез вяра в Месията, Единородния Божи Син и Агнец, Исус Христос.

Някои дори твърдят, че хълмът, на който Авраам принесе жертвата е същият този хълм Сион, и на който Соломон построи храма и който е символ на Израел, на Ерусалим, на града на Давид и на Небесния Ерусалим.

Свикнали сме в просперитетните тълкувания на това какво значи Ехова -ире, да възприемаме Бога като „снабдител“ на нашите земни нужди: здраве и финанси, любов и щастие, както се пожелава на всички банкети около Коледа.

Така в Римляни 5:1-5 намираме противоотровата за евангелския ционистки просперитет, който е уж практичен, а на практика е земен и разчита на сребролюбието на хората, за да влияе в църквата и света. Исус за такива каза много ясно: „Вие сте от земята, а аз съм от небето“ (Йоан 8).

Притовоотровата на суеверния просперитет е истинското благословение: мирът с Бога – основа за надеждата.

И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос,
2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тази благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава.
3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
4 а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.
5 А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух.

`(Римляни 5:1-5)

Ако имаме мир с Бога и благодатта да сме оправдани чрез вяра в Исус Христос, и се радваме поради надеждата за Божията слава, то това е благословение над всяко друго благословение и надежда, по-голяма от всяка друга надежда.

Но имайки този мир и това откровение за нашата праведност чрез вяра, апостолът продължава, че ние следва да се хвалим със скърбите си. Кой се хвали със скърбите си? Не даде ли живота Си Исус, за да сме щастливи и доволни? Измерването на доволството и щастието е друго, когато си познал Исус и Го следваш. Ние сме с Него, и не сме от земята, а от небето. Скръбта ни не е като скръбта на тези, които нямат вяра, благодат и мир с Бога. Можете ли да си представите скръбта на хората, които са си бог сами на себе си, и тяхна е задача да се утешават и да си измислят някаква надежда, която да ги крепи? Колко ужасно е подобно състояние. Има ли по-цинична и мрачна поговорка от тази: „Надеждата крепи човека“, ако това е надежда, която човек сам си е създал, и тя не се крепи на Истината и Божието отковение?

Докато ние, които имаме Божията любов на наша страна, скърбите ни не са без помощ и без утеха, защото Бог, и наш Баща, чрез Исус Христос е на наша страна. И защо да се хвалим със скърбите си? Защото е чудесно да скърбим ли? Не, защото в скръбта, когато Бог е на наша страна, скръбта няма да ни събори и да ни обезвери. Тя само ще произведе твърдост и характер, а твърдостта – изпитана правда.

Изпитаната правда е продължение на вярата, чрез която се оправдаваме. Изпитаната правда е доказателството, че правдата, която е чрез вяра, не е правда от фантазия и не е измислена, а действа реално в нас. Изпитаната правда, доказаната правда на Христос, но вътре в нас, и в реалността на нашия земен живот, произвежда надежда. Надежда, която е истинска, и ние знаем, че истинска, защото е истинска любовта на Бога в сърцата ни, чрез Светия Дух.

Това е истинското благословение, това е благовестието и истинския просперитет. Така ако търсиш благословение, с което да спасиш живота си в този свято ще намериш проклятие. „Който обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот“ (Йоан 12:25).

Ако повярваш, че Исус стана проклет вместо теб, за да имаш ти живот, и изгубиш живота си в този свят, търсейки Божията слава, то ти ще го намериш за вечен живот (Матей 10:39; Марк 8:35).

Благословението е в Исус Христос, за Когото Псалмите пророкуват: „Благословен да бъде онзи, който иде в името Господне; благославяме ви от дома Господен“ (Псалми 118:26). И което пророчество Исус цитира, когато оплаква Ерусалим, неговия бунт срещу спасението и Спасителя и неговата предстояща разруха и проклятие:

Защото, казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, докато не кажете: Благословен е, Който иде в Господното име. (Матей 23:39)

Ето, вашият дом ви се оставя пуст; и ви казвам, няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име (Лука 13:35).

Няма благословение за никой, юдеин или езичник, който не благославя и не приема Спасителя на света, Господ Исус Христос, а запустение и проклятие.

Апостол Павел завършва така едно от своите послания да новозаветната църква: „А всеки, който не обича Господа Исус Христа нека да бъде проклет. Господ наш иде“ (1 Коринтяни 16:22).