Лука 18:38-39, 19:1-10
03.03.2024 г.
Днес ще разгледаме две случки от служението на Исус, в които се разкрива, за пореден път, връзката между новозаветната вяра и предсказаното за спасението и Спасителя в старозаветните Писания. По този начин, отново за пореден път, доказваме, че смяната на това, кой е Божият народ в Новия Завет не е „заместителна теология“, тоест, механичната замяна на евреите с църквата, а е „богословие на изпълнението“, тоест – възникването на нов Божи народ е в резултат на изпълнението на очакванията, обещанията и предсказанията дадени в Стария Завет, в Личността и делото на Исус Христос. Двете случки са изцеляването на слепеца, който вика към Исус и спасението на бирника Закхей. Те също ни говорят за това, как трябва да изглежда нашата вяра.
Синът на Давид и слепеца
В предишна проповед споменахме, че Исус Христос, чийто юдейски произход при Неговото раждане като човек, е много подчертаван от християните ционисти, не „юдеин“ в точния смисъл. Изтъкнахме редица библейски аргументи, защо това е така. Един от тях бе свързан с това, че Исус е назоваван пророчески в Стария Завет като „Син на Давид“, което е юдейската му родословна нишка. В същото време Исус не е точно Сина на Давид, защото имаме записа на Новия Завет, а и на Псалм 110, в който сам Давид Го нарича „Господ“. Как Давид Го нарича „Господ“ пък му е син? Това е въпросът, който Исус поставя пред книжниците и фарисеите в съответните пасажи, намиращи се в Лука 20 и Матей 22.
В Лука 18 Исус предсказва своето разпятие, отивайки към Ерусалим и че „всичко което е писано за Човешкия Син чрез пророците ще се изпълни“ (ст. 31). Приближавайки се към Йерихон, по пътя към Ерусалим, Исус минавай покрай слепец, който стои край пътя, за да проси (ст. 35). След като стоящите наоколо хора му казват, че Исус Назарянинът минава, слепецът започва да вика за милост към Господа.
35 А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя да проси. 36 И като чу, че минава множество хора, попита какво е това. 37 Казаха му, че Исус Назарянинът минава. 38 Тогава той извика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен! 39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха да мълчи; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен! 40 И така, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, го попита: 41 Какво искаш да направя за теб? А той каза: Господи, да прогледам. 42 Исус му каза: Прогледай; твоята вяра те изцели. 43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, като славеше Бога. И всички хора, като видяха това, въздадоха хвала на Бога. (Лука 18:35-43)
Ще отбележим, че слепецът тук бе наясно с Писанията. Когато чу, че Исус Назарянинът се приближава, той извика с всички сили към Него, като Го назова с едно от имената, които законът и пророците ползват за Месията – „Сине Давидов“.
Тук отново виждаме контракултурното поведение и служение на Господа. Околните се опитваха да накарат слепия човек да замълчи, като гледаха на неговото ниско обществено положение – сляп просяк – който си позволява да привлече вниманието на известен учител и равин. Исус обаче не погледна така на просяка, а се спря в отговор на виковете на последния. Той разпозна търсещата Бога душа, и непреклонното желание да получи благоволението Му. Очевидно този просяк не е просто нахалник, който се възползва от ситуацията. Той познава Писанията, със сигурност в душата си и духа си, той е търсил и е очаквал спасението от Бога. Само това може да обясни настояването, с което слепият просяк търсеше милости от Господа. Дори когато околните правеха всичко възможно той да си „знае мястото“ и да не притеснява виждащите със своите несмислени нужди и присъствие, според тях, Исус незабавно разпозна вярата.
Какво искаш? Да прогледам, Господи! Твоята вяра те изцели.
И тук следва да разпознаем два елемента на вярата. Първият, е очакването на Бога. То е резултат от душевното състояние на страдание и отхвърляне през живота на слепия просяк. Това търсене обаче не било в нищото или в празни откривания на себе си или на странни религии. Слепият познаваше Стария Завет, защото очевидно знаеше, че Месията, Спасителят ще има Божията сила върху Себе Си. Затова и извика към Исус, назовавайки го „Син Давидов“. Слепецът ясно назова Исус като очакванията от Израил Спасител. В това отношение вярата на слепеца беше задвижена от убеждението му, че Исус Назарянинът е очакваният от Израил Месия. Това го постави в положение, в което Исус разпозна, че слепецът се обръща към Него като някой, който вяра и убеден, че иска милост от Спасителя.
И следва да направим следният извод. Днес много „просперетитни учения“ и „учения на вяра“ в църквата извеждат вярата, особено когато става дума за изцеление, като някаква магическа формула, едва ли не химическа съставка у търсещия изцеление, или умствена сугестия насочено към овладяване на божествените сили на космоса за получаване на свръхестествено здраве. За тях Исус е източник на здраве и берекет. Цялото им „християнство“ се свежда до това да вярваш, и да даваш пари, за да получаваш. Библията за тях се състои от няколкото извадени от контекста с които се въодушеви събранието да се подобри техният стандарт на живот, разбира се след като са дали нужните средства за благоуспяването на лидера на събранието.
В изцелението на слепеца е видно, че неговата вяра не беше резултативно насочена, защото той не извика към Исус „Изцели ме, Господи!“ Напротив, призивът му беше „Сине Давидов, смили се над мене!“ Слепецът тресеше милост от Исус, търсеше балговолението Му, нещо повече от простото изцеление, което разбира се беше най-важното защото слепотата определяше статута му и живота му. Слепецът призоваваше Исус преди всичко като Спасител и очакваният Месия. Затова вярата на слепеца беше не в изцелението, а в Този, Който може да изцелява. Той разпозна, че Исус е Месията, наричайки Го „Сине Давидов“! Той поиска милост от Него, защото знаеше, че Спасителят може да го изцели. Той „видя“ Исус, и го разпозна. Заради разпознаването на личността Му, Той получи това, което търсеше. Тази негова вяра го изцели. За разлика от автосугестията и напъването, вкл. с умствени картини „да се видиш изцелен“, които най-често виждаме у просперитетните проповедници.
Понякога в стремежа и желанието си да получим изцеление не виждаме или не се интересуваме кой е този, който ни изцелява.
Наскоро присъствах на възпоменателното богослужение на един вярващ, който беше сляп до смъртта си. Слепите хора имат малко по-различно поведение, което донякъде е в разрез с обикновеният етикет и норми на виждащите, именно поради слепотата. Те също, като повечето хора с недъг или болест, могат да бъдат много себични и да виждат себе си предимно като жертва. Но това, което видях беше празненство на вечния живот, в който този сляп брат бе преминал. Слепотата вече нямаше решаващо значение за това, кой е той, той беше удържал вярата докрай.
Вярата на слепеца в Лука 18 също следва да бъде зачетена заради устояването в нея въпреки обществената съпротива срещу опитите му да предизвика вниманието на Господа Но този слепец наруши видимо всякакво благоприличие като занимаваше важния известен учител със себе си. Вярата му обаче въпреки, че като поведение дразнеше обществеността, се яви спасителна за него и бе публично разпозната от самия Исус Христос. Крайният резултат бе, че след като първо го гълчаха, след изцелението на слепеца, и неговото проглеждане и последване на Исус „всички хора, които видяха това, въздадоха хвала на Бога“ (ст. 43).
Вярата на слепеца, че Исус е Спасителят се изрази това, че Го нарече „Сине Давидов“. Тази вяра беше също и изцелителна, защото само Спасителят, Бог може да изцелява съвършено (вж. Мк 2:1-12; Лк 5:17-26). Не е достатъчно само да вярваш „в изцелението“, а да вярваш в Този, Който изцелява. Не доставчика на чудеса, а в Месията, от Когото можеш да приемеш милост, ако вярваш.
Бирникът Закхей
Подобна е ситуацията в глава 19 на ев. от Лука. В пасажа от първи до десети стих е описана ситуацията на срещата на Исус в Йерихон един „началник на бирниците, който беше богат“ (ст. 1).
И Закхей „искаше да види Кой е Исус“ и въпреки, че имаше навалица той беше готов на крайни мерки, за да Го види. Поради ниския си ръст се наложи да се качи на дърво. Това е поведение неприсъщо на човек с положение и богатство. Представете си местният началник на данъчната служба, да излезе от черния си мерцедес и да се качи на дърво, за да види кой е Исус! „И се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път“ (Лука 19:4).
Когато Исус минава оттам, поглежда нагоре към дървото и казва: „Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти“ (ст. 6). Закхей прави точно това: „побърза да слезе и Го прие с радост“. Тук отново имаме неодобрението на масите, което не е толкова грубо, както при слепеца в гл. 18, защото все пак Закхей макар и мразен, е човек с влияние и власт, той е бирник. Но роптанието на хората е защо Исус се „отби при грешен човек“ (ст. 7).
Има много прилики в двете случки. И двамата са отхвърлени от обществото, макар и по коренно различни парични; и двамата имат ясно разбиране за нуждата им от промяна и от Бога; и двамата очевидно знаят Писанията и разпознават Месията в Исус Христос, търсейки Неговата милост и благоволение; и двамата са готови на отчаяни действия само и само да се приближат до Господа. И двамата демонстрират вяра, която не оставя Исус безразличен.
Само ще посочим, че както при слепеца реакцията на Закхей по отношение на Исус е явно разпознаване на Месията. Това разпознаване не е случайно и не се е случило в предния ден. Изглежда, че и в двата случая, този на слепеца и този на бирника Закхей, и двамата са търсили Бога и са очаквали с надежда нещо да се случи и да видят Месията. За слепеца това е Исус Назарянина. За Закхей това е Исус, Който той искаше да види Кой е. Вярата не е въпрос на приумица, а на дълго и упорито търсене на Бога, дори когато не е напълно осъзнато. Но в случая и двамата познаваха Писанията.
В ст. 8-9, които могат да имат разнопосочни тълкувания, Закхей заявява следното: „А Закхей стана и каза на Господа: Господи ето отсега (добавено, б.м.) давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого връщам му четворно“ (ст. 8). В отговор Исус заявява: „И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син“ (ст. 10).
Традиционният поглед върху тази размяна е, че в резултат от отношението на Исус към един отхвърлен иначе, макар и богат, бирник, последният повярва, и това променя отношението му към бирничеството и богатството. Резултатът е, че решава, че от този момент нататък, както внушава добавената дума от редакторите „отсега“ в горния цитат, той ще върне ограбеното и ще даде половината си имот на сиромасите.
В отговор на това практично измерение на промяната и покаянието на Закхей, Исус обявява, че е дошло спасение в дома на Закхей. Тук личи и познаването на Закхей на закона на Моисей, тъй като обявяването на връщане на четверократно на някой, който се счита ограбен от него, е записано в Изход 22:1 (въпреки, че там става дума за кражба на вол или овца). В други случаи на материално онеправдаване реституцията се свежда да връщане на откраднатото и една пета глоба (Левит 6:2-5). Следва и да се информираме, че бирниците в юдейските провинции на римската империя кандидатстваха за длъжността като обещаваха определено количество данък, който трябва да съберат за имперската хазна. След като спечелят конкурса и съберат обещаното, всичко събрано отгоре отива за тяхната заплата. Някои твърдят, че бирниците са били толкова мразени от населението, и третирани като слуги на Рим, че не им е било разрешено от парите си да дават благодеяния.
Така в първото тълкувание на речта на Закхей виждаме, обявяване на промяната, която се е случила у бирника в отношението му към парите и печалбата, а в отговор Исус го хвали за това и прогласява спасението на дома му.
В тази връзка ще споменем, че в Ревизираното издание на Библията думата „отсега“ в стих 8 е добавена от редакторите. В различните английски версии на Библията, бъдещето време „ще“ отсъства в някои (KJV, NKJV, NASB, ESV), а е налично в други (NIV, NLT, NLB). Тази добавена дума има за цел да ни убеди, че Закхей заявява, че в бъдеще ще бъде щедър и ще пази закона, защото Исус е дошъл в дома му и че се е променил.
Същевременно ще отбележим, че има и друго тълкувание на случката. В него Исус сякаш не обръща внимание на казаното от Закхей.
В тази версия, реакцията на Закхей не беше въодушевена прокламация на промяна в сърцето, заради гостуването на Господа в дома му, а опит да се оправдае пред Исус, като се противопостави на негативното отношение на обществото, което виждаме в стих 7: „отби се при грешен човек!“ Тоест Закхей заявява, че спазва закона при опита си да бъде добър човек въпреки, че е бирник, като в практиката си дава половината от имота си на сиромасите, и когото е ограбил някого, връща му четверократно.
В този друг поглед върху случилото се Закхей търси Бога, и иска да види кой е Исус; Исус обаче вижда него и вярата му, и му отправя покана да го посети в собствения му дом, което е голяма чест; Закхей с радост се покорява и приема Исус; обществото не одобрява това отношение на Господа към Закхей; Закхей се опитва да се оправдае според закона пред Исус, като Му заявява, че той не е лош човек, че изпълнява закона, че богатството му не го е корумпирало напълно; Христос в отговор не обръща внимание на тези добри дела, за които свидетелства Закхей, а заявява, че днес е станало спасение в дома му, имайки предвид, единствено поради това, че Той, Исус, е влязъл дома на Закхей, а Закхей Го е приел с радост, така приемайки Исус като това, който Исус наистина представлява – Божи син и спасител.
Но дори да приемем, че традиционното тълкувание е по-логичното основният урок тук е, че целта на разказаното не е да се съсредоточаваме върху себе си, и върху Закхей, и за това, че същият бил възстановен в общността (това не знаем със сигурност). Една такава насоченост при тълкуване на пасажа е поради това, че днес християнството се е превърнало в средство за психологическо възстановяване на самочувствието и това, че сме приети от Бога. Така Личността на Исус се превръща в атрибут на пътешествието на грешника към един по-добър живот тук на земята, вместо погледът му да е насочен към вечният живот, който идва чрез покаяние от мъртви дела и вяра в Спасителя Исус Христос.
Затова вярата на Закхей е в основата на историята, съчетана с благоволението на Исус и това, че го потърси, за да го спаси, въпреки общественото коравосърдечие, и въпреки добрите дела по закона, които бирникът би могъл да е извършил. Човешкият Син е този който търси и спасява погиналото, а погиналото са юдеите, евреите, които стават Авраамови чада чрез вяра, а не само чрез стоене в етническия си произход (Лк. 19:9-10).
Този друг поглед върху случилото се не се различава кой знае колко от традиционното разбиране и тълкуване на случката. В този втори вариант обаче фокусът ни е върху делото на Исус и върху това, че Исус е по-голям от закона на Моисей и самото Му присъствие в дома на бирник, който обаче Го е приел с радост е достатъчно за спасението на бирника и на дома му. От друга страна в първото тълкувание, може да се предположи, че фокусът е върху това, че Закхей след като приема Исус вече ще бъде щедър посочвайки закона и това е, което кара Исус да възкликне че спасението е дошло в дома на Закхей.
Която и версия да изберем да приемем за вярна, обединяващата истина е, че и в двата случая покаянието на Закхей е заради вярата му в Исус Христос, и Христовото благоволение и отсядане в дома на бирника.
Заключение
1. Вярата на истински търсещия Бога и спасението. Вярата и желанието да бъде видян Исус и при Закхей и при слепеца е силно, интензивно, до степен на пълно пренебрегване на социалните привички и натиска на обществото да не се доближават до Исус. И в двата случая, и слепият просяк и богаташът бирник, са готови на всичко, само да се доближат и да го видят и Той да ги забележи. И в двата случая Исус откликва на вярата им, забелязва я, и те получават изцеление и спасение.
2. Пренебрежение към влиянието на света, което не разбира Бога. Тук ни става ясно, че истинската вяра в Спасителя не се съобразява с натиска на обществото или с неразбирането му на личните търсения и стремеж към Бога. За пореден път виждаме новозаветната истина, както и при това как да се молим и да настояваме пред Бога в молитва, според притчата за несправедливия съдия и възрастната жена; че следването на Исус е по-важно от гласовете в обществото, които не разпознават Кой е Той. Не тях трябва да слушаме а гласът на Духа на Бога, Който ни води при Исус.
3. Разпознаване на Христос като истинския и единствен Спасител, Месия, Божи Син. Също така виждаме, че вярата за спасение и изцеление не е просто вяра в свръхестественото, а вяра в Личността и делото на Месията, разпознаването на това кой е Христос. Църквата и събранието на вярващите в Новия Завет не е възникнало като механичен заместител на евреите, а като изпълнение на тези първо юдеи после езичници, които приемат Христос като Господ и Спасител. В описаните тук случки, именно юдеи са тези, които разпознават техния Месия и двамата отхвърлени от обществото по конкретен начин – слепият просяк, защото е сляп просяк и оттук проклет и ненужен на праведните юдеи, а богатият бирник защото е богат бирник и противен с това, че взима от парите и труда на хората заради Рим и заради себе си.
Но въпреки това отхвърляне Исус видя тяхната вяра и търсене на Бога, ясно изразена в търсене и разпознаване на Неговата Личност като Сина на Давид, Месията и като някой, който с радост да бъде приет у дома и у който има спасение и надежда.
4. Юдеите са първите, които имат нужда от спасение, за да са наистина Авраамови чеда. На негодуванието на хората, Исус ясно заяви, че „и този е Авраамов син“ за отхвърления от тях бирник, защото не само че е юдеин по кръв, но е и някой, който с вяра разпозна Месията.
В заключение Исус завършва учението по повод спасението на дома на Закхей, като заявява, че Той, Човешкият Син е дошъл да потърси и да спаси погиналото. С това Исус заявява, че Авраамовите синове по плът имат нужда от Него, от Спасението, което Той представлява, за да станат истински Авраамови синове. А такъв беше и Закхей не само по плът, но и заради вярата си, истински син на обещанието и наследник на вечния живот. Бог да ни помага ясно да виждаме и да следваме Спасителя така както Той ни предостави и видя нуждата ни от спасение, когато все още бяхме погиващи.
Библейски коментари 