Архив по месеци: ноември 2007

Глобалното замърсяване на душите

Явор Костов

суха земяТерминът „Глобално затопляне“ е така широко разпространен и дискутиран, че дори мъниците от детските градини са запознати със значението му. Хората днес са убедени, че основният проблем на човечеството идва от нарушаването на баланса (вследствие на човешката дейност) на природните сили. Това твърдение  вярно ли е? Според ООН то не подлежи на съмнение. Вижте  част от информация публикувана от Netinfo.bg на 17.11.2007г. за един от последните доклади на организацията, свързани с проблемите на глобалното затопляне:

„Климатът на Земята може да се промени „рязко и необратимо“, се казва в доклад на Междуправителствена група експерти на ООН, цитиран от Би Би Си и БГНЕС.                                              

Документът съдържа три основни положения:                                                                                     

– наистина има глобални промени в климата;
– те са предизвикани 90% от изхвърлянето на парникови газове в атмосферата;                                
– човечеството може съществено да намали цената им с приемливи за икономиката загуби.

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун представя официално доклада днес. Текстът му е бил съгласуван с членовете на Междуправителствената група на конференция във Валенсия. Дискусията е била гореща, защото представителите на САЩ и редица други държави са се стремили да смекчат някои формулировки в документа.                                                        

Докладът отразява резултатите от работата на групата през 2007 г. и е обобщение на три други доклада, публикувани досега. Според експертите ако емисиите въглероден двуокис продължат да бъдат изхвърляни в сегашните обеми, в определен момент количеството ще се превърне в качество и измененията ще приемат скокообразен и необратим характер.                                   

След 50 години средната температура на Земята ще се повиши между 1,1 и 6,4 градуса по Целзий, което ще доведе до пълно разтопяване на арктическите ледове и до намаляване на площта на останалите ледници, повишаване нивото на световния океан с 28-43 сантиметра, по-чести суши и тропически бури и измиране на растения и животни.                                                              

„Глобалните промени в климата вече се отразяват на икономиката и ежедневието и трябва нещо да се направи“, казва директорът на изследователските програми за климатичните промени към Световния фонд на дивата природа (WWF) Ханс Веролм.“

Стряскаща информация, нали? Изявленията от подобен характер, съдържат недвусмисленото обяснение на по-голямата част от световната общност за причините за настоящите и задаващите се природните катаклизми. Дали обаче експертите на ООН са в състояние да разтълкуват това страховито освобождаване на природните стихии? Те биха ли могли да видят какво или кой всъщност стои зад това разклащане на силите? Дълбокото ми убеждение е, че отговорът е – НЕ! Те нямат представа какъв е източника на промените в климата, не знаят какво или кой стои зад тях.

Ясно разбиране може да има само този, който е в състояние да види не с очите на знанието ( в смисъла на човешката претенция на голяма част от учените, че съществува единствено това, което може да бъде обяснено ), а с очите на Абсолютната Истината – тази идваща от Словото на Всемогъщия Бог. Да – Природата наистина се променя и този процес няма да спре от мерките описани в докладите на ООН, защото този факт е продиктуван не от индустриалната, а от моралната дейност на човека. Глобалното замърсяване на душите, води до глобални промени в света, промени, които отдавна са назовани от Този, Който е Истината.

„Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине  в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега.“ (Римляни 8:20-22)

„И попитаха Го казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? и какъв ще бъде  белегът, когато предстои да стане това? А той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях.

И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът. Тогава им каза: Народ, ще се повдигне против народ, и царство против царство; и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от небето.“ (Лука 21:7-11)

„…но това е казаното чрез пророк Иоила: – „И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища;  още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват. И ще покажа чудеса на небето горе, и знамения на земята долу, – кръв и огън, и пара от дим; слънцето ще се превърне в тъмнина, и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен. И всеки, който призове името Господно, ще се спаси“ (ДА 2:16 – 21).

„А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда“ (Петрово 3:10-13).

YouTube – мисионерско поле от нов вид

 Явор Костов

„Добре дошли в света на ефекта YouTube. Видеоклипове, които най-често са дело на частни лица, светкавично се разпространяват по целия свят чрез уебстраници като YouTube, Google Video и други. Всеки месец 20 милиона души посещават YouTube, като гледат 100 милиона видеоклипа на ден.“ – Току що прочетохте откъс от статия публикувана в електронното издание media times review, в която авторът й Мозес Наим обръща внимание на това как една технология за тийнейджъри успя да се превърне в двигател на икономически и политически промени. Изнесените данни в цитирания пасаж разкриват колко огромни са всъщност възможностите, които интернет предлага.

Хора с различни убеждения и ценности имат възможност да използват демократичния достъп до една трибуна, която съществува благодарение на развитието на технологиите. Всеки може да се възползва от възможността да достигне до огромна аудитория и да даде гласност на идеите си… и може би да намери симпатизанти, а защо не и да направи последователи. С натискане на няколко клавиша, на екрана на компютъра ви може да излязат кадри от порнографски клипове, ужасяващи сцени от атентатите от 11.09.2001 година, трагедиите предизвикани от вълните цунами, послания със сатанински оттенък и какво ли още не.  

С натискане на няколко клавиша на клавиатурата обаче, може да видите и клипове, които са носители на една също толкова истинска, но и много различна реалност – Небесната. Песни на хваление могат да насочат погледа ви към едно Царство, което не се клати. Музикални клипове, помазани с Духа на Бог са в състояние да разкрият пред вас красотата на творението и да декларират с огромна сила колко велик е Господ.

Ако „случайно“ ви се случи (трябва да си призная, че бях сполетян от тези симптоми) да стоите пред екрана на компютъра си и да се разплачете преливащи от откровение за любовта на Бог достигнало чрез песните на Мат Редман, Кевин Прош или Крис Томлин или на някой друг от многото чудесни християнски изпълнители, моля ви помнете – Господ иска Неговото Евангелие да стигне до краищата на земята и за това е готов да използва и средството – интернет. Нека се възползваме и бъдем Негови съработници. А сега моля ви, запейте с мен припева на песента „How Great is our God“, чийто автор е Chris Tomlin. Ако не я знаете, не се безпокойте, защото може да я научите – има я в You Tube:

„Колко велик е нашият Бог
пей със мен
Колко велик е нашият Бог,
И всички ще видят,
Колко велик,
Колко велик е нашият Бог.“

Изпълнение на Мат Редман, видео-презентацията е на обикновен потребител на YouTube.

Мат Редман- Нищо освен кръвта на Исус (Matt Redman- Nothing But the Blood of Jesus)

Какво може да измие нашите грехове? Какво може да ни възстанови? Какво може да ни умие за да сме чисти като снега? какво може да ни направи приятели на Бога… Нищо освен кръвта на Исус… Нищо освен кръвта на Исус… Само твоята кръв, Исусе…

What can wash away our sins? What can makes us whole again? What can wash us pure as snow…what can makes us friends of God …nothing but your blood dear Jesus? Nothing but the blood of Jesus!

Отзвук от „Изоставените деца на България“

Явор Костов

В огромния информационен поток, които ни залива ежедневно, понякога пропускаме истински значимите новини. В тях обикновено скандалното събитие и евтината сензация отсъстват.

Странното в случая, че една значима новина, която в същото време е и скандална и сензационна остана, като че ли малко в страни от фокуса на обществения интерес в България. Става въпрос за излъченият по английския канал ВВС – 4 документален филм „Изоставените деца на България“, който разтърси една част от английското общество.

Лентата на филма запечатва това, което неговата авторка Кейт Блаует и оператора Шон Луис виждат в продължение на няколко посещения в период от осем месеца в дома за деца с физически и ментални увреждания в село Могилино – България. Гледката е потресаваща. Ако обаче и през ум не ви минава колко драматична е всъщност, ще се опитам да обърна внимание само на няколко от многобройните впечатления, които този филм провокира.

Сигурен съм, че ако бяхте го гледали, нямаше как да не се възмутите от отношението на персонала в този институционален дом за младежи с увреждания. Щяхте да видите разтърсващи гледки на деца, пренасяни от едно място на друго, хванати за ръцете и краката, така както се премества ненужна вещ; млади хора хранени от членове на персонала, със скорост по-голяма от колкото е способността, на което и да човешко същество да преглътне храната. Деца забравени, или по скоро съзнателно оставени да стоят за дълъг период на гърнетата за голяма нужда, защото така поне нямат възможност да мърдат и от там да изискват грижа и отношение. Голи тела на момичета в тинейджърска възраст, придружавани до банята от мъж възпитател.

Щяхте да се сблъскате (това е правилната дума) с още и още разтърсващи сцени демонстриращи безхаберието на персонала и отношението или по-скоро липсата на такова към децата и младежите. Филма шокира, но и задава въпроси, като например как в страна от Европейския съюз може да има институционален дом с такива условия на живот и с толкова високо ниво на смъртност –  За последните две години там са починали единадесет деца. Може би от липса на медицинска грижа, липса на питателна храна или на нещо друго, но каквото и да е, то не е присъщо за страна имаща претенциите да е цивилизована.

Докато наблюдавах тези покъртителни сцени си мислех, какво в крайна сметка е сбъркано в нашата, родна, българска действителност? Трябва да е нещо в начина на мислене, в ценностите, или може би в тяхната липса или в тяхната извратеност. Да гледаш на човешко същество, като на животно, което само трябва да се наяде и преоблече, а не да се стимулира към живот, макар и това същество да е увредено свидетелства, за арогантна житейска философия.

„Изоставените деца на България“ разтърси толкова хора на запад, провокира личности и институции да обърнат погледа си към нас българите и да се запитат, какво правим ние в Европейския съюз. „Изоставените деца на България“ описва реалността на един дом, но и представя един институционален начин на мислене на цяла една нация. „Изоставените деца на България“ шокира и разплака, провокира и гневи. „Изоставените деца на България“ показва реалността, такава, каквато е.   

А реакцията на българските власти на излъчването на филма и отзвука от него е добре познатата ни  „впечатляваща“ и „подобаващо“ гордата позиция на нищо невиждащата бюрокрация. Министри и политици просто омаловажиха или дори отрекоха за съществуването на проблема с институционализираните деца и младежи.

Позната история – отново в България истината няма значение.

Поне за сега.