Хората, които не познават Бога описват смъртта като преставане на биологичните функции на организма. Но няма как да избегнат въпроса за съзнанието и допускат, че религията търси да обясни живота след смъртта.
Като християни ние сме дълбоко заинтересувани именно от този аспект на вярата, защото той ни дава свобода и увереност тук на земята, която тези, които се бунтуват срещу Бога нямат.
Но само спиране на биологичните функции ли е всъщност това, което наричаме „смърт”?
И преди сме поучавали за нуждата от това да следваме Исус с цялото си сърце и живот, и то по неговите правила, а не по човешки нагласените религиозни стандарти.
И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва. Защото който иска да спаси живота {Или душата; така и до края на главата.} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси. Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си? – Марк 8:34-37
Това става веднага след като Петър е смъмрил Исус, че няма защо да се оставя да бъде убит от властта и фарисеите. Исус го смъмря. Очевидно, за да можем да разберем Божия план и Божия промисъл, ние трябва да разсъждаваме с категориите на Божието царство, а не с тези на земното царство. Смъртта, на практика е отделяне от живота на Бога; тя е живот за себе си и според стандартите на този свят, а не в следване на Господ Исус. Така виждаме, като начало, че християнското отношение към смъртта в никакъв случай не е опростенческото виждане на „учените” от света, които остават ограничени от разбирането на бездуховния ум и петте си сетива, без да отчитат измеренията на духовната реалност.
За християнина, обаче, загубването на живота е изгубването на душата. Изгубването на душата е отсъствието на живот.
Веднага след това поучение Исус казва нещо, което звучи странно:
И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила. – Марк 9:1
Веднага възникват два въпроса:
- Какво значи да не вкусят смърт?
- Какво значи „Божието царство, дошло със сила”?
Има две възможни тълкувания: няма да умрат докато не видят, че Исус върши чудеса, знамения и изцеления и това е „Божието царство, дошло със сила” или нещо друго…
Има и още един много подобен на Марк 9:1 стих, но все пак различен:
Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века. – Йоан 8:51
Как ще стане това, да не видя смърт довека? Нима ние като християни не умираме физически? Нима направо от живот тук се пренасяме на небето? Не съвсем. Вярата ни не означава, че не разпознаваме реалността на физическата смърт. Но в същото време реалността на физическата, биологична смърт не е всичко.
Подобен на горните два стиха, е и следният:
Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот. – Йоан 5:24
Тук смъртта с свързвана със съда. Божият съд е този, който ще въздаде на непростените грешници възмездие, и това е алюзия за смърт.
Върху това нещо друго светлина хвърлят две библейски концепции:
- Разбирането за смъртта не само като биологична даденост, а като обвързана с действието на греха;
- Видяхме, че смъртта произтича и от Божия съд, тоест тя е присъда, а не само физическа недостатъчност на признаци на живот на организма;
- Срещата със смъртта е среща с личност.
Грехът води до смърт
Да направим връзка, която днешните материалистично настроени учени не правят. И тя е – смъртта в Библията не е толкова обвързвана с биологичното изчерпване на нашето съществуване, а с греха. Ето някои стихове, размишлението над които ще изпъди всякакво съмнение, че смъртта е резултат от греха, а не от спирането на функциите на биологичното ни тяло:
Яков 5:20: Нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.
Яков 1:15: И тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.
1 Йоан 3:14. Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, стои в смърт.
1 Йоан 5:17. Всяка неправда е грях; и има грях, който не е смъртен.
Римляни 1:32. …които, при все че знаят Божието постановление, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.
В Рим. 1:32 не се има предвид, че църквата може да налага смъртно наказание, с репликата „заслужават смърт”. Църквата на Бога не екзекутира грешниците! Напротив, смъртта очевидно се свързва с вечността, със състоянието на човешката личност отвъд физическата кончина.
Защото, ако чрез прегрешението на един смъртта царува чрез този един, то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дара на правдата, ще царуват в живот чрез Единия, Иисус Христос. – Римляни 5:17
Така че, както грехът беше царувал в смъртта, така благодатта да царува чрез правда за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ. – Римляни 5:21
Това са само няколко стиха, които явно говорят за силата и действието на греха – той води до смърт.
Книгата Откровение, глава 6
Стихове 7 и 8 в тази глава на Откровение ни дават ключа към разбирането на стиховете, в които Исус твърди, че някои и няма да „вкусят смърт до идването на Божието царство в сила” и че тези, които пазят Неговото слово няма да видят смърт до века. „Вкусване” и „виждане” на смъртта можем като термини и преживяване да разберем след като си отговорим на въпроса какво всъщност е „смърт”?
Трябва да поставим въпросните два стиха в контекста на главата. В нея се случва отключването на седемте печата на книгата, която е държана от седящия на престола. В цялата вселена само на Лъва от Юда, наследникът на Давид, тоест на Агнето, е дадена тази власт. Първите четири печата на тази книга се отварят от четирите живи същества, които се покланят в близост до седящия на трона. Тези четири първи печата освобождават конници, които яздят коне с различен цвят – бял, червен, черен и блед. Тази картина сама по себе си иска задълбочено тълкуване, но това не е предмет на настоящото изучаване. Само ще споменем, че е редно тези четири коня и конници да бъдат считани като проявления на тенденции, явления в исторически план. Например, белият кон и конникът на него символизират църквата, която е „побеждаваща и ще победи”. За тази връзка говорят короната и лъкът. Короната е Божията слава, лъкът е силата на воюването за истината, белият цвята е цвета на светостта, а победата е вече извоювана от Исус на кръста, но и все още не е пълна – затова църквата е побеждаваща, но все още и предстои пълната победа.
Някои тълкуватели считат, че този конник представлява фалшиви учители, които „завладяват” хората представяйки се за спасители. Това са фалшиви месии, които уж носят мир и успех, но всъщност водят след себе си разруха и тирания. http://www.wcg.org/lit/bible/Rev/sixseals.htm (англ.)
Причината за този тип тълкуване е фактът, че втория, третия и четвъртия конници носят разруха, и затова по-логично е и този конник да носи същото послание и резултат. Друга причина е сравнението с конника в Откровение 19, където ясно е назована характеристиката на Божия син. Идеята на тези тълкуватели е да спази единството между намеренията на всички четири конници от глава 6 – след като конници 2, 3 и 4 са разрушителни то и конник 1 трябва да е такъв. Тази логика е има своите основания, но има една съществена слабост: при описанието на конника на белия кон нямаме и намек за разрушителните му намерения и действия, както при последващите три. Освен това терминът „побеждаващ” и да „победи” е либерално употребяван в обръщенията към църквите в глави 1-3 на откровение и то в изцяло положителен смисъл.
Още повече, ако погледнем исторически на четирите печата и излизащите от тях конници, защо да не приемем, че църквата на Бога и Господ Исус Христос съществува като победител и побеждаваща успоредно с явления, които са разрушителни – войни (червения кон), икономически кризи (черния кон) и смъртоносни опустошения (бледия или сив кон)? Това е много по-логично обяснение, имайки предвид описанието на белия кон и конника, който го язди, и отсъствието на всякаква идея за опустошение и безнадеждност, които присъства при другите трима.
След това отклонение, което описва контекста на търсения от нас отговор, да се върнем към четвъртия печат:
И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди [и виж]! И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове. – Откр. 6:7-8
Смъртта е личност, следвана от ада, който също е личност. Адът, на еврейски шеол, е мястото на мъртвите, или както един библейски превод на английски език казва – Царството на мрака. Интересно е да си представим тази процесия: Смъртта и след нея Адът, мястото където са поставени или затворени душите тоест „животите”, на тези, които са се бунтували срещу Бог в земния си живот.
А.Това тълкувание, че смъртта има личностни характеристики се подкрепя от мнозина учители (Дерек Принс известен и на българската евнгелско-петдесятна аудитория е един от тях).
Б. От опита и описания на произведения на вярващи и на невярващите – смъртта с коса, опит на човек едва оцелял в планината, описан в документален филм, който видял как черни сенки излезли изпод снега и взели приятеля му след четири дни без храна и вода на хиляди метри надморско равнище. (В горните стихове на шеста глава на книгата Откровение, на смъртта е дадена власт да умъртвява по четири начина: меч, глад, мор (болести) и земните зверове.)
За личностните характеристики на смъртта говорят и следните стихове от Писанията:
1 Кор. 15:55 – тук апостолът се обръща с лично обръщение и въпрос към смъртта;
Откровение 9:6 – „През онези дни хората ще потърсят смъртта, но няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.” – Смъртта може да бяга от хората!?;
Откровение 20:14. „И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.” – още едно свидетелство за личностните характеристики на смъртта и ада.
1 Кор. 15: – смъртта е описана като „последният враг”, който ще бъде победен.
Сега да се върнем към стиховете от евангелието, които се опитваме да разберем. Ако смъртта е личност, която върви първа, следвана от ада, за вярващите това означава, че няма да се срещнат с тази личност, която държи контрол над душите в Шеол!
Да прочетем по нов начин тези стихове, с това ново разбиране:
Йоан 8:51. Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века.
Ако опазя Христовото слово няма да видя смъртта, и да бъда хвърлен в ада, който следва смъртта, защото съм Христов! Смъртта няма право да се среща с мен и да ме изиска за ада, защото грехът, който води до смърт не се намира у мен. Победата над греха, чрез кръвта на Исус, е победа над смъртта и за мен, ако вярвам!
И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила. –Марк 9:1
Очевидно „някои от стоящите тук” са тези, които вярват и са опазили Божието слово чрез Христос. Христос просто пророчески разпознава тези, които ще решат да Го следват и ще устоят в това свое намерение. Те няма „да вкусят смърт”, което не означава, че няма да умрат физически, тоест да минат през биологичната конична, но че няма да преживеят срещата със смъртта и последващото настаняване в ада.
Така добиваме ясна представа за този аспект на учението на Христос за вечния живот. Той започва тук на земята от момента на новорождението чрез вяра в Него.
Обяснихме, че „докато не видят Божието царство, дошло със сила” едва ли означава да видят чудесата, знаменията и изцеленията, които извърши Христос по време на земното си служение. Той Сам идентифицира нужния отговор на това служение като „покайте се, защото Божието царство наближи”. Наближаването на Божието царство не е същото като идването му в пълното разгръщане на силата и властта на Христос. Как изглежда това? Четем в 1 Кор. 15 глава, стихове 22-27:
22. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. 23. Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови. 24. Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. 25. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. 26. И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена, 27. защото Бог „е покорил всичко под нозете Му“. А когато ще е казал, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко).
Най-ясно 24 и 25 стих описват „Божието царство, дошло със сила”. Това е пълното установяване на властта на Христос, както и смъртта ще бъде унищожена. Свързвайки този стих, с тези, чието значение търсим: вярващите в Христос няма да вкусят смърт до момента на пълната му победа над всичко и всички, включително и над самата смърт.
Опитите за механично удължаване на земният живот не водят до безсмъртие. От биологичното дълголетие не произхожда свързаност с Бога, Авторът и Източникът на живота. Не опита да се живее в барокамера както поп-звездата Майкъл Джаксън. Той бил предвидил да живее до 180 години, а умря на 50. Не победата над биологичните процеси на стареене, а победата на бунта ни срещу Бога чрез покорството на Божия Агнец е живот за нас. Изгубен за света, спечелен за вечността. Всеки, който вярва в Исус няма да мине през среща с тази потискаща личност смъртта. Дори и да умре физически, животът не се състои само в тялато а в съзнанието, душата, която има своя съдба след физическия край. Тази съдба се определя според делата на човека приживе.
Затова и апостолът възкликва, и се обръща лично, към смъртта:
„О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът; – 1 Коринтяни 15:55-56.
Победата на Христос над греха на кръста е и победа над смъртта, за тези, които вярват. Това е смисълът на влизането във вечния живот, още тук на земята, за тези, които са новородени чрез вяра и Духа на Бога. Ние ще избегнем срещата със смъртта и няма да бъдем хвърлени в ада. Смъртта няма власт над нас. Нашата надежда е за живот, който продължава и е със Бога и не се изчерпва с биологичната ни кончина. Слава и благодарение на живия Бог. Амин!
Победата
Ние имаме победа над смъртта, заради жертвата на Исус на кръста и ако вярваме в Него и изпълняваме Неговото слово. Имаме победа сега, ще имаме и окончателна победа накрая. Христовото послушание победи смъртта. Нашето послушание към Христос ни прави съучастници в тази победа. Ние имаме вечен живот, който започва от момента, в който се покаем от греховете си и поискаме прошка от Бог, чрез кръвта на Христос. Така срещата ни със смъртта и ада никога няма да се състои. Ние няма да вкусим или видим Смъртта до пълното идване на Божието царство в сила.
Филипяни 2:8. и (Христос) като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
Откровение 1:18. И бях мъртъв, и ето, живея за вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.
Откровение 12:11. А те го победиха заради кръвта на Агнето и заради словото на тяхното свидетелство и не възлюбиха живота си дори до смърт.
Откровение 20:6. Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение. Над такива втората смърт няма да има власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години.
Откровение 20:13. И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си.
Откровение 21:4. Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина.
Откровение 21:8. А колкото за страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блудниците, чародеите, идолопоклонниците и всичките лъжци, техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт.
На „втората смърт” следва да посетим отделно изучаване.
Библейски коментари 