Срам за крадците на интелектуална и артистична собственост, чийто творчески потенциал се простира дотам, че да откраднат песен и да постигнат слава заблуждавайки хора, на които държавата и партията са отнели правото на свободен достъп до информация.

Тази картина е само част от това, което Бог върши – събаря фалшивите идоли.

Ето линк оригинала на песента на италианска група:

Ето и българският фалшив “оригинал”

http://www.clip4e.com/play_fsb_sled_10_godini_2.htm

http://www.clip4e.com/clip4e.swf

“Те всички ще се посрамят и смутят; Те всички ще си отидат засрамени, които работят идоли.” — Исая 45:16

2 Тимотей 3:16

1 Петрово 1:23-25
23. тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века].

Псалм 33:9
9. Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.

Псалм 119:89
  89. Ламед. Господи Твоето слово Е утвърдено на небето до века.

Псалм 33

Псалм 18:30
30. Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

Как да изучаваме Библията

1. Редовно – ежедневно, периодично, систематично.
2. Самостоятелно – всеки от нас има нужда от това да остане насаме с мислите, да прецени действията и мотивите си  и да ги предаде на Бога. Липсата на такава дисциплина води до невъзможност на опознаване на себе си и оттук невъзможност за общуване с Бог и Божия Дух. Практикуването на оставането насаме с Бог и себе си води до изчистване на вродения ни греховен стремеж да се укриваме от Бога и от истината за себе си.
3. Последователно – като започнем да четем от началото на Новия завет или Стария Завет и четем по малко всеки ден, след което размишляваме над прочетеното.
4. Тематично – като изберем тема, която ни интересува, и проследим стиховете, които се отнасят до тази тема. Например, Святия Дух, новорождението, ангели и демони, вяра, спасението, страдание и преследване, даване, духовни дарби, църквата, духовно лидерство и служение.
5. Комбинирано – непременно трябва да изучаваме Новия Завет и да четем Стария през призмата на това, което Христос, вече извърши, тоест новозаветното послание и откровение.
6. Спонтанно – като отворим напосоки и зачетем дадена глава или пасаж и започнем да разсъждаваме.
7. Групово – добре е Библията да се изучава и в групи от двама трима и повече вярващи. Начинът това да стане а като групата се събере в дома на един от вярващите, моли се и се фокусира на един пасаж или книга.
8. Винаги с разбирането, че трябва да сме отворени да се променяме според това, което Библията казва, а не да променяме нейното значение за да отговаря на нашите собствени представи. По-горе видяхме в Йоан 5:39-40, че изследването на Писанията трябва да отчита личността на Исус Христос, той е в техния център.
9. Индуктивно – само пасажа без препратки и помощни средства.

10.  Изчерпателно – с ползване на коментари, литература по дадена тема или глава, речници и сравнителни версии на Библията.

11.  Добре е да си водим бележки, относно наученото в личните уроци.

12.  Най-важно е да следваме следната проста схема в изучаването на Библията: молитва – изучаване – размишление – приложение. Четенето на Библията без разбиране (тоест без откровение от Светия Дух) или четене без прилагането на Словото на практика води до безумие (2 Тимотей 3:6-9).

http://www.bogoslovie.com/2010/02/blog-post_09.html

Малко по-различна гледна точка можете да прочетете тук:

http://www.apostolos.bg/arc/nachalo.php?id=4551924976743235462

Филмът „Съвършено същество” (Perfect Creature http://www.imdb.com/media/rm757569536/tt0403407) производство от Великобритания и Нова Зеландия описва фантастичен, паралелен свят, в който вампирите от 300 години живеят редом с хората и им осигуряват протекция. Един от вампирите обаче се връща към същността си и започва да убива хора или да ги заразява чрез кръвта си. Крилата фраза на вампира-бандит е, че всичко тече от него, че кръвта му ще спаси света. Бруталната и нагла аналогия с истинския Спасител не е очевидна за невнимателния зрител. Атмосферата на този филм обаче определено е предназначена да създаде усещане или за пародийност на по отношение на идеята за спасението или просто да заблуди. Филмът помага на  зрителите да привикнат с кръвопийството като нещо естествено, макар и само (все още) в сферата на фантазията и ограниченията на час и двайсет минути „лента”.

Сюжетът на още по-нов вампирски филм, Daybreakers (http://www.imdb.com/title/tt0433362/) е още по-вледеняващо близък до описание на развитие на цялото човешко общество в тази гротескна посока на кръвопийство. Поради чума, в далечната 2017 година човечеството се е видоизменило и за да оцелеят хората трябва…да пият кръв!

Така тази демонично вдъхновена поредица за вампири и кръвопийци е предназначена да даде предвкусване за това, което очаква човечеството. Ако вампирските идеи са били свързани само с граф Дракула, то популярността, която филмовата индустрия придаде на идеята отдавна изведе географската и историческа ограниченост на кръвопийството от Румъния.

Единственото, което производителите на тези филми не съобщават, че предлаганата от тях версия е само част от истината, и то сревирана по извратен начин. За пълният вариант следва да се обърнем към Библията и по точно пасажът от Откровение, цитиран тук:

Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв. И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така; понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това. И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби. (Откровение 16:4-7)

Четейки Словото на Бога виждаме, че идеите на филмовата индустрия за бъдещото кръвоийство на човечеството и за вампирските наклонности на хората не са напълно без основание. Но също виждаме и че тяхната визия е много извратен вариант на истината, която се отнася за това защо хората ще пият кръв. „Чумата” която предизвиква това състояние не неизвестна и странна болест. Пиенето на кръв идва като наказание към човеците за тяхната любов към злото, греха и бунта срещу праведния Бог. Не случайно ангелът прогласява от олтара: „Те заслужават”.

И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много темян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола. И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите. И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята; и настанаха гръмове и гласове, светкавици и трус. — (Откровение 8:3-5)

Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.  Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах догдето звярът биде убит, и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън. (Даниил 7:9-10)

И видът на Господната слава по върха на планината се виждаше на израилтяните като огън пояждащ. (Изход 24:17)

 защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив. (Второзаконие 4:24)

Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мене; И Господ, Когото търсите, Неочаквано ще дойде в храма Си, Да! Ангелът на завета, когото вие желаете; Ето, иде, казва Господ на Силите, но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач, И като сапуна на тепавичари. (Малахия 3:1-2)

Като християни ние сме дълбоко заинтересувани именно от този аспект на вярата, защото той ни дава свобода и увереност тук на земята, която тези, които се бунтуват срещу Бога нямат.

Но само спиране на биологичните функции ли е всъщност това, което наричаме „смърт”?

И преди сме поучавали за нуждата от това да следваме Исус с цялото си сърце и живот, и то по неговите правила, а не по човешки нагласените религиозни стандарти.

 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва. Защото който иска да спаси живота {Или душата; така и до края на главата.} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси. Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си? – Марк 8:34-37

 Това става веднага след като Петър е смъмрил Исус, че няма защо да се оставя да бъде убит от властта и фарисеите. Исус го смъмря. Очевидно, за да можем да разберем Божия план и Божия промисъл, ние трябва да разсъждаваме с категориите на Божието царство, а не с тези на земното царство. Смъртта, на практика е отделяне от живота на Бога; тя е живот за себе си и според стандартите на този свят, а не в следване на Господ Исус. Така виждаме, като начало, че християнското отношение към смъртта в никакъв случай не е опростенческото виждане на „учените” от света, които остават ограничени от разбирането на бездуховния ум и петте си сетива, без да отчитат измеренията на духовната реалност.

За християнина, обаче, загубването на живота е изгубването на душата. Изгубването на душата е отсъствието на живот.

 Веднага след това поучение Исус казва нещо, което звучи странно:

 И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила. – Марк 9:1

 Веднага възникват два въпроса:

1. Какво значи  да не вкусят смърт?
2. Какво значи „Божието царство, дошло със сила”?

 Има две възможни тълкувания: няма да умрат докато не видят, че Исус върши чудеса, знамения и изцеления и това е „Божието царство, дошло със сила” или нещо друго…

 Има и още един много подобен на Марк 9:1 стих, но все пак различен:

Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века. — Йоан 8:51

Как ще стане това, да не видя смърт довека? Нима ние като християни не умираме физически? Нима направо от живот тук се пренасяме на небето? Не съвсем. Вярата ни не означава, че не разпознаваме реалността на физическата смърт. Но в същото време реалността на физическата, биологична смърт не е всичко.

 Подобен на горните два стиха, е и следният:

 Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот. — Йоан 5:24

 Тук смъртта с свързвана със съда. Божият съд е този, който ще въздаде на непростените грешници възмездие, и това е алюзия за смърт.

 Върху това нещо друго светлина хвърлят две библейски концепции:

1. Разбирането за смъртта не само като биологична даденост, а като обвързана с действието на греха;
2. Видяхме, че смъртта произтича и от Божия съд, тоест тя е присъда, а не само физическа недостатъчност на признаци на живот на организма;
3. Срещата със смъртта е среща с личност.

 Грехът води до смърт

Да направим връзка, която днешните материалистично настроени учени не правят. И тя е – смъртта в Библията не е толкова обвързвана с биологичното изчерпване на нашето съществуване, а с греха. Ето някои стихове, размишлението над които ще изпъди всякакво съмнение, че смъртта е резултат от греха, а не от спирането на функциите на биологичното ни тяло:

 Яков 5:20: Нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.

 Яков 1:15: И тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

 1 Йоан 3:14. Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, стои в смърт.

 1 Йоан 5:17. Всяка неправда е грях; и има грях, който не е смъртен.

 Римляни 1:32. …които, при все че знаят Божието постановление, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.

В Рим. 1:32 не се има предвид, че църквата може да налага смъртно наказание, с репликата „заслужават смърт”. Църквата на Бога не екзекутира грешниците! Напротив, смъртта очевидно се свързва с вечността, със състоянието на човешката личност отвъд физическата кончина.

 Защото, ако чрез прегрешението на един смъртта царува чрез този един, то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дара на правдата, ще царуват в живот чрез Единия, Иисус Христос. — Римляни 5:17

 Така че, както грехът беше царувал в смъртта, така благодатта да царува чрез правда за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ. — Римляни 5:21

 Това са само няколко стиха, които явно говорят за силата и действието на греха – той води до смърт.

 Книгата Откровение, глава 6

 Стихове 7 и 8 в тази глава на Откровение ни дават ключа към разбирането на стиховете, в които Исус твърди, че някои и няма да „вкусят смърт до идването на Божието царство в сила” и че тези, които пазят Неговото слово няма да видят смърт до века. „Вкусване” и „виждане” на смъртта можем като термини и преживяване да разберем след като си отговорим на въпроса какво всъщност е „смърт”?

Трябва да поставим въпросните два стиха в контекста на главата. В нея се случва отключването на седемте печата на книгата, която е държана от седящия на престола. В цялата вселена само на Лъва от Юда, наследникът на Давид, тоест на Агнето, е дадена тази власт. Първите четири печата на тази книга се отварят от четирите живи същества, които се покланят в близост до седящия на трона. Тези четири първи печата освобождават конници, които яздят коне с различен цвят – бял, червен, черен и блед. Тази картина сама по себе си иска задълбочено тълкуване, но това не е предмет на настоящото изучаване. Само ще споменем, че е редно тези четири коня и конници да бъдат считани като проявления на тенденции, явления в исторически план. Например, белият кон и конникът на него символизират църквата, която е „побеждаваща и ще победи”. За тази връзка говорят короната и лъкът. Короната е Божията слава, лъкът е силата на воюването за истината, белият цвята е цвета на светостта, а победата е вече извоювана от Исус на кръста, но и все още не е пълна – затова църквата е побеждаваща, но все още и предстои пълната победа.

 Някои тълкуватели считат, че този конник представлява фалшиви учители, които „завладяват” хората представяйки се за спасители. Това са фалшиви месии, които уж носят мир и успех, но всъщност водят след себе си разруха и тирания. http://www.wcg.org/lit/bible/Rev/sixseals.htm (англ.)

 Причината за този тип тълкуване е фактът, че втория, третия и четвъртия конници носят разруха, и затова по-логично е и този конник да носи същото послание и резултат. Друга причина е сравнението с конника в Откровение 19, където ясно е назована характеристиката на Божия син. Идеята на тези тълкуватели е да спази единството между намеренията на всички четири конници от глава 6 – след като конници 2, 3 и 4 са разрушителни то и конник 1 трябва да е такъв. Тази логика е има своите основания, но има една съществена слабост: при описанието на конника на белия кон нямаме и намек за разрушителните му намерения и действия, както при последващите три. Освен това терминът „побеждаващ” и да „победи” е либерално употребяван в обръщенията към църквите в глави 1-3 на откровение и то в изцяло положителен смисъл.

Още повече, ако погледнем исторически на четирите печата и излизащите от тях конници, защо да не приемем, че църквата на Бога и Господ Исус Христос съществува като победител и побеждаваща успоредно с явления, които са разрушителни – войни (червения кон), икономически кризи (черния кон) и смъртоносни опустошения (бледия или сив кон)? Това е много по-логично обяснение, имайки предвид описанието на белия кон и конника, който го язди, и отсъствието на всякаква идея за опустошение и безнадеждност, които присъства при другите трима.

 След това отклонение, което описва контекста на търсения от нас отговор, да се върнем към четвъртия печат:

 И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди [и виж]! И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове. — Откр. 6:7-8

 Смъртта е личност, следвана от ада, който също е личност. Адът, на еврейски шеол, е мястото на мъртвите, или както един библейски превод на английски език казва – Царството на мрака. Интересно е да си представим тази процесия: Смъртта и след нея Адът, мястото където са поставени или затворени душите тоест „животите”, на тези, които са се бунтували срещу Бог в земния си живот.

 А.Това тълкувание, че смъртта има личностни характеристики се подкрепя от мнозина учители (Дерек Принс известен и на българската евнгелско-петдесятна аудитория е един от тях).

Б. От опита и описания на произведения на вярващи и на невярващите – смъртта с коса, опит на човек едва оцелял в планината, описан в документален филм, който видял как черни сенки излезли изпод снега и взели приятеля му след четири дни без храна и вода на хиляди метри надморско равнище. (В горните стихове на шеста глава на книгата Откровение, на смъртта е дадена власт да умъртвява по четири начина: меч, глад, мор (болести) и земните зверове.)

За личностните характеристики на смъртта говорят и следните стихове от Писанията:

1 Кор. 15:55 – тук апостолът се обръща с лично обръщение и въпрос към смъртта;

Откровение 9:6 – „През онези дни хората ще потърсят смъртта, но няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.” – Смъртта може да бяга от хората!?;

Откровение 20:14. „И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.” – още едно свидетелство за личностните характеристики на смъртта и ада.

1 Кор. 15: – смъртта е описана като „последният враг”, който ще бъде победен.

Сега да се върнем към стиховете от евангелието, които се опитваме да разберем. Ако смъртта е личност, която върви първа, следвана от ада, за вярващите това означава, че няма да се срещнат с тази личност, която държи контрол над душите в Шеол!

Да прочетем по нов начин тези стихове, с това ново разбиране:

Йоан 8:51. Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века.  

 Ако опазя Христовото слово няма да видя смъртта, и да бъда хвърлен в ада, който следва смъртта, защото съм Христов! Смъртта няма право да се среща с мен и да ме изиска за ада, защото грехът, който води до смърт не се намира у мен. Победата над греха, чрез кръвта на Исус, е победа над смъртта и за мен, ако вярвам!

 И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила. –Марк 9:1

Очевидно „някои от стоящите тук” са тези, които вярват и са опазили Божието слово чрез Христос. Христос просто пророчески разпознава тези, които ще решат да Го следват и ще устоят в това свое намерение. Те няма „да вкусят смърт”, което не означава, че няма да умрат физически, тоест да минат през биологичната конична, но че няма да преживеят срещата със смъртта и последващото настаняване в ада.

Така добиваме ясна представа за този аспект на учението на Христос за вечния живот. Той започва тук на земята от момента на новорождението чрез вяра в Него.

Обяснихме, че „докато не видят Божието царство, дошло със сила” едва ли означава да видят чудесата, знаменията и изцеленията, които извърши Христос по време на земното си служение. Той Сам идентифицира нужния отговор на това служение като „покайте се, защото Божието царство наближи”. Наближаването на Божието царство не е същото като идването му в пълното разгръщане на силата и властта на Христос. Как изглежда това? Четем в 1 Кор. 15 глава, стихове 22-27:

 22. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. 23. Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови. 24. Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. 25. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. 26. И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена, 27. защото Бог „е покорил всичко под нозете Му“. А когато ще е казал, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко).

Най-ясно 24 и 25 стих описват „Божието царство, дошло със сила”. Това е пълното установяване на властта на Христос, както и смъртта ще бъде унищожена. Свързвайки този стих, с тези, чието значение търсим: вярващите в Христос няма да вкусят смърт до момента на пълната му победа над всичко и всички, включително и над самата смърт.

Опитите за механично удължаване на земният живот не водят до безсмъртие. От биологичното дълголетие не произхожда свързаност с Бога, Авторът и Източникът на живота. Не опита да се живее в барокамера както поп-звездата Майкъл Джаксън. Той бил предвидил да живее до 180 години, а умря на 50. Не победата над биологичните процеси на стареене, а победата на бунта ни срещу Бога чрез покорството на Божия Агнец е живот за нас. Изгубен за света, спечелен за вечността. Всеки, който вярва в Исус няма да мине през среща с тази потискаща личност смъртта. Дори и да умре физически, животът не се състои само в тялато а в съзнанието, душата, която има своя съдба след физическия край. Тази съдба се определя според делата на човека приживе.

 Затова и апостолът възкликва, и се обръща лично, към смъртта:

 “О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът; — 1 Коринтяни 15:55-56.

Победата на Христос над греха на кръста е и победа над смъртта, за тези, които вярват. Това е смисълът на влизането във вечния живот, още тук на земята, за тези, които са новородени чрез вяра и Духа на Бога. Ние ще избегнем срещата със смъртта и няма да бъдем хвърлени в ада. Смъртта няма власт над нас. Нашата надежда е за живот, който продължава и е със Бога и не се изчерпва с биологичната ни кончина. Слава и благодарение на живия Бог. Амин!

 Победата

Ние имаме победа над смъртта, заради жертвата на Исус на кръста и ако вярваме в Него и изпълняваме Неговото слово. Имаме победа сега, ще имаме и окончателна победа накрая. Христовото послушание победи смъртта. Нашето послушание към Христос ни прави съучастници в тази победа. Ние имаме вечен живот, който започва от момента, в който се покаем от греховете си и поискаме прошка от Бог, чрез кръвта на Христос. Така срещата ни със смъртта и ада никога няма да се състои. Ние няма да вкусим или видим Смъртта до пълното идване на Божието царство в сила.

 Филипяни 2:8. и (Христос) като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

 Откровение 1:18. И бях мъртъв, и ето, живея за вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

 Откровение 12:11. А те го победиха заради кръвта на Агнето и заради словото на тяхното свидетелство и не възлюбиха живота си дори до смърт.

 Откровение 20:6. Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение. Над такива втората смърт няма да има власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години.

 Откровение 20:13. И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си.

 Откровение 21:4. Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина.

 Откровение 21:8. А колкото за страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блудниците, чародеите, идолопоклонниците и всичките лъжци, техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт.

 На „втората смърт” следва да посетим отделно изучаване.

Произходът на любовта не е у човека

 Ние, хората, нямаме представа за любовта. Ние не сме в състояние да си я представим, да я изобретим или да я генерираме. Това, което сме свикнали да наричаме любов, тъй като така сме възпитани от света да възприемаме любовта, всъщност има много малко общо с истинската любов. Библията, и особено Новият Завет ни дават представа за Божията любов. Тя е различна от „любовта”, с която ние сме свикнали да се задоволяваме. Разбира се ние изпитваме чувства на привързаност, на привличане, на лоялност към семейството си, към близки и познати, към медийно известни личности. Но тези преживявания са само малка част от дълбочината, широчината и силата на любовта, която е у Бога и на която Той е благоволил да ни направи съпричастни.

 В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. 1 Йоан 4:10

 Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас. 4:19

 Поради това, че не ние сме източник на любовта, Някой друг, то ние не можем да определяме правилата, по които любовта действа.

Връзката между „любов” и „покорство”

Освен, че разбирането за любовта е мистично състояние, то има и своите практични измерения. Едно от тях — ние имаме задължение, от покорство към Бога да живеем тази любов един към друг. Тоест, вярата в Бога не означава само свръхестествена промяна в отношението към другите, макар, че такава има. Нашето новорождение изисква покорство като прилагаме чрез волята си любовта към братята дори когато чувствата на умиление към тях отсъстват. Така виждаме, че любовта е акт на волята, не е само топло отношение и настроение на привързаност.

 Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго. Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас. – 1Йоан 4:11-12

 Бог е невидим, но чрез отношението на любов, което съдържа в себе си вяра, Дух, надежда и отношение към братята ни можем да познаем, кой е Божие дете и кой не е.

 Сам Исус ни дава представа за това, какво представлява Божията любов и каква е нейната сила:

Както Отец възлюби Мен, така и Аз възлюбих вас; стойте в Моята любов. Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Своя Отец и стоя в Неговата любов. – Йоан 15:9-10

 Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите, каквото ви заповядвам. – 15:13-14

 Откроява се връзката между любов и покорство, в горните стихове. Всъщност тази връзка можем да намерим и на много други места в Новия Завет и в Библията.

 И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света. – 1 Йоан 4:14

 Това ви заповядвам: да се любите един друг. Ако светът ви мрази, знайте, че преди вас Мен е намразил. – Йоан 15:17-18

 Определението на Божията любов намираме и във 2 Йоан:

 И любовта е това: да ходим според Неговите заповеди. Тази е заповедта, в която трябва да ходите, както сте чули отначало. Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Иисус Христос в плът. Такъв е измамник и антихрист. – 2 Йоан 6-7

 Тук също виждаме ясно връзката между любовта на Бога и истината. Любов и измама нямат нищо общо.

Любовта към братята се изявява чрез любовта към Бога

 По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки. (1 Йоан 5:2-3)

 Няма как да имаме любов към Божиите чада, ако нямаме любов към Бога. Любовта към Божиите чада няма откъде да дойде. Естествено е да обичаме децата си, родителите си и близките си. Но Божиите чада може да не попадат в тази категория. Затова дори естественото ни състояние да е да не обичаме чужди хора, то ние имаме заповед да обичаме един друг, въпреки, че можем да не си допадаме естествено.  Църквите, които наблягат на взаимоотношения в събранията си или на социални дейности и служения със сираци, бедни и други онеправдани хора само имат вид, че имат любов, ако основата на техния мироглед и вяра не е в Бога от Библията, в Спасителя Исус Христос.

Любовта към Бога се изявява чрез любовта към братята

 Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.  И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си. – 1 Йоан 4:20-21

Любовта на/към света се конкурира с любовта на/към Бога

 За да може човек да участва в тази Божия любов,  е нужна истинност. Тази тема е вплетена и в евангелието от Йоан, така и в другите му послания. Говорейки за Божията любов, апостолът говори и за нуждата от „стоене” в любовта, „покорство” към Божиите заповеди, отхвърляне на греха, неправдата, дявола и лъжливите учители.

 1 Йоан 3. Отново виждаме нуждата от практичност в любовта – стих 16-19.

 Не любете света, нито каквото е в света. Ако някой люби света, любовта на Отца не е в него. – Йоан 2:15

Вярата и любовта побеждават света

 Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света е спечелила нашата вяра. И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син? – 1 Йоан 5:4-5

Любовта побеждава страха

 Смисълът на този принцип е, че ние можем да се усъвършенстваме в любовта, в познаването на любовта и практикуването й. Ако сме усъвършенстване в любовта на Бога, то ние сме по близо до Него, познаваме Го по-добре. Тогава, съвсем естествено, се чувстваме по-уверени и по дръзки, защото връзката ни с Бога е по-близка, по-интимна и Го познаваме по-добре като характер:

 В любовта няма страх, а съвършената любов изгонва страха, защото в страха има наказание, но който се страхува, не е станал съвършен в любовта. 1 Йоан 4:18

За дръзновение в молитвата и отношението към Бога се говори и в 3 глава. Когато обичаме на дело и наистина, то молитвата ни пред Бога е по-дръзновена, тоест, любовта и практичното и изразяване помага на вярата ни:

 Но ако някой има благата на този свят и види, че брат му е в нужда, а заключи сърцето си за него, как обитава в него Божията любов? Дечица, да не любим с думи, нито с език, а с дело и истина. От това ще познаем, че сме от истината, и ще успокоим сърцето си пред Него, защото, ако нашето сърце ни осъжда, Бог е по-голям от нашето сърце и знае всичко. – 1 Йоан 3:17-20

 Практичната любов ни води по-близо при Бога:

 Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение спрямо Бога, и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим това, което е угодно пред Него. И това е Неговата заповед: да вярваме в Името на Неговия Син Иисус Христос и да се любим един друг, както ни е заповядал. И който пази Неговите заповеди, стои в Него и Той – в него; и по това познаваме, че Той обитава в нас – по Духа, който ни е дал. – 1 Йоан 3:20-24

Заключение: Любовта влияе на личността ни, на поведението ни и на хората около нас

• Истинска е само Божията любов
• Любовта произлиза не от човека, а от Бога
• Любовта се изразява в покорство към Истината и Божиите заповеди
• Ако имаме Божията любов, то ние обичаме един другиго – вярващите
• Любовта един към друг ни е заповядана директно от Господа
• Любовта е мистична и свръхестествена, но има практично приложение

 Ние, като християни, живеем в свят, в който любовта, изразена в гриженето за интереса на другия, Римляни 12, 1 Йоан 3:17-18, 3 Йоан 5-8, е глупаво и неразбрано поведение. Но това е поведението, което е най-голямото свидетелство за истинността на Божията любов и реалността на спасението чрез вяра в Христос.

В същото време връзката с Бога е връзка между братя от едно семейство. А в семейството не винаги отоншенията вървят добре. Затова духовността има свои много практични измерения. Те са записани в Матей 18:15-17:

Виждаме няколко принципа на взаимоотношенията и поправянето им, когато са застрашени от грях:

• внимателна преценка – „ако ти съгреши брат ти“;
• дискретност – първата стъпка е между тебе и него, а не обществена кавга веднага;
• градация – ако не послуша се включват и свидетели
• ясен резултат – ако не послуша и публичната корекция „да ти бъде като бирник“, което означава за теб този човек да не е брат, като някой, който няма вяра и живее според света,  а не според любовта на Бога.

Това сериозно отношение към взаимоотношенията показва, че Бог иска и ние да ги вземаме насериозно. Защото от това зависи нашето единство и силата на нашето служение и свидетелство:

Любовта към парите води до корупция и извращава правосъдието:

1 Царе 8:3. Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха та отиваха след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.
 

Ако не се вслушваме в Божието Слово естествено се движим към сребролюбие:

Псалми 119:36. Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, А не към сребролюбие.
 

Любовта към парите е в състояние да завладее всяка наша мисъл, действие и това да ни струва живота ни:

Притчи 1:19. Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
 

Сребролюбието не е чуждо на всяка възраст, социално положение или служение:

Еремия 6:13. Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.
 

Сребролюбието води до разбити семейни отношения и изневяра:

Еремия 8:10. Затова ще дам жените им на други, И нивите им на ония, които ще ги завладеят; Защото всеки от малък до голям, Се е предал на сребролюбие; От пророк до свещеник, Всеки постъпва лъжливо.
 

Любовта към парите и тяхната власт не са вечни, имат край:

Еремия 51:13. О ти, който живееш край много води, Който изобилваш със съкровища, Краят ти дойде, Границата на сребролюбието ти.
 

Любовта към парите е грях приравнен на сексуалните грехове (блудство и нечистота)

Ефесяни 5:3. А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии;
 

Сребролюбието е като много други грехове, които считаме за по-лоши

Колосяни 3:5. Затова умъртвете природните си части, които действуват за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство;
 

Любовта към парите може да бъде неправилен мотив за служение

1 Солунци 2:5. Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);
 

Сребролюбието води до зло и отпадане от вярата

1 Тимотей 6:10. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби,
 

Сребролюбието може да ни впримчи, затова противоотровата срещу него упование в Бога за снабдяване на нашите нужди

Евреи 13:5. Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“.