Tod Agnew – This Fragile Breath

Тод Агню, „Този крехък дъх“ … с който Ти се покланям! Какво са моите песни, сравнени с Твоите!…

Любовта на Бога сред учениците

В 1 Йоан, като прочетем цялото послание, схващаме, че любовта на Бога и истината вървят ръка за ръка. По-долу предлагам няколко принципи на Божията любов, открити ни в посланията на апостола.

Произходът на любовта не е у човека

 Ние, хората, нямаме представа за любовта. Ние не сме в състояние да си я представим, да я изобретим или да я генерираме. Това, което сме свикнали да наричаме любов, тъй като така сме възпитани от света да възприемаме любовта, всъщност има много малко общо с истинската любов. Библията, и особено Новият Завет ни дават представа за Божията любов. Тя е различна от „любовта”, с която ние сме свикнали да се задоволяваме. Разбира се ние изпитваме чувства на привързаност, на привличане, на лоялност към семейството си, към близки и познати, към медийно известни личности. Но тези преживявания са само малка част от дълбочината, широчината и силата на любовта, която е у Бога и на която Той е благоволил да ни направи съпричастни.

 В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. 1 Йоан 4:10

 Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас. 4:19

 Поради това, че не ние сме източник на любовта, Някой друг, то ние не можем да определяме правилата, по които любовта действа.

Връзката между „любов” и „покорство”

Освен, че разбирането за любовта е мистично състояние, то има и своите практични измерения. Едно от тях — ние имаме задължение, от покорство към Бога да живеем тази любов един към друг. Тоест, вярата в Бога не означава само свръхестествена промяна в отношението към другите, макар, че такава има. Нашето новорождение изисква покорство като прилагаме чрез волята си любовта към братята дори когато чувствата на умиление към тях отсъстват. Така виждаме, че любовта е акт на волята, не е само топло отношение и настроение на привързаност.

 Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго. Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас. – 1Йоан 4:11-12

 Бог е невидим, но чрез отношението на любов, което съдържа в себе си вяра, Дух, надежда и отношение към братята ни можем да познаем, кой е Божие дете и кой не е.

 Сам Исус ни дава представа за това, какво представлява Божията любов и каква е нейната сила:

Както Отец възлюби Мен, така и Аз възлюбих вас; стойте в Моята любов. Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Своя Отец и стоя в Неговата любов. – Йоан 15:9-10

 Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите, каквото ви заповядвам. – 15:13-14

 Откроява се връзката между любов и покорство, в горните стихове. Всъщност тази връзка можем да намерим и на много други места в Новия Завет и в Библията.

 И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света. – 1 Йоан 4:14

 Това ви заповядвам: да се любите един друг. Ако светът ви мрази, знайте, че преди вас Мен е намразил. – Йоан 15:17-18

 Определението на Божията любов намираме и във 2 Йоан:

 И любовта е това: да ходим според Неговите заповеди. Тази е заповедта, в която трябва да ходите, както сте чули отначало. Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Иисус Христос в плът. Такъв е измамник и антихрист. – 2 Йоан 6-7

 Тук също виждаме ясно връзката между любовта на Бога и истината. Любов и измама нямат нищо общо.

Любовта към братята се изявява чрез любовта към Бога

 По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки. (1 Йоан 5:2-3)

 Няма как да имаме любов към Божиите чада, ако нямаме любов към Бога. Любовта към Божиите чада няма откъде да дойде. Естествено е да обичаме децата си, родителите си и близките си. Но Божиите чада може да не попадат в тази категория. Затова дори естественото ни състояние да е да не обичаме чужди хора, то ние имаме заповед да обичаме един друг, въпреки, че можем да не си допадаме естествено.  Църквите, които наблягат на взаимоотношения в събранията си или на социални дейности и служения със сираци, бедни и други онеправдани хора само имат вид, че имат любов, ако основата на техния мироглед и вяра не е в Бога от Библията, в Спасителя Исус Христос.

Любовта към Бога се изявява чрез любовта към братята

 Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.  И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си. – 1 Йоан 4:20-21

Любовта на/към света се конкурира с любовта на/към Бога

 За да може човек да участва в тази Божия любов,  е нужна истинност. Тази тема е вплетена и в евангелието от Йоан, така и в другите му послания. Говорейки за Божията любов, апостолът говори и за нуждата от „стоене” в любовта, „покорство” към Божиите заповеди, отхвърляне на греха, неправдата, дявола и лъжливите учители.

 1 Йоан 3. Отново виждаме нуждата от практичност в любовта – стих 16-19.

 Не любете света, нито каквото е в света. Ако някой люби света, любовта на Отца не е в него. – Йоан 2:15

Вярата и любовта побеждават света

 Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света е спечелила нашата вяра. И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син? – 1 Йоан 5:4-5

Любовта побеждава страха

 Смисълът на този принцип е, че ние можем да се усъвършенстваме в любовта, в познаването на любовта и практикуването й. Ако сме усъвършенстване в любовта на Бога, то ние сме по близо до Него, познаваме Го по-добре. Тогава, съвсем естествено, се чувстваме по-уверени и по дръзки, защото връзката ни с Бога е по-близка, по-интимна и Го познаваме по-добре като характер:

 В любовта няма страх, а съвършената любов изгонва страха, защото в страха има наказание, но който се страхува, не е станал съвършен в любовта. 1 Йоан 4:18

За дръзновение в молитвата и отношението към Бога се говори и в 3 глава. Когато обичаме на дело и наистина, то молитвата ни пред Бога е по-дръзновена, тоест, любовта и практичното и изразяване помага на вярата ни:

 Но ако някой има благата на този свят и види, че брат му е в нужда, а заключи сърцето си за него, как обитава в него Божията любов? Дечица, да не любим с думи, нито с език, а с дело и истина. От това ще познаем, че сме от истината, и ще успокоим сърцето си пред Него, защото, ако нашето сърце ни осъжда, Бог е по-голям от нашето сърце и знае всичко. – 1 Йоан 3:17-20

 Практичната любов ни води по-близо при Бога:

 Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение спрямо Бога, и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим това, което е угодно пред Него. И това е Неговата заповед: да вярваме в Името на Неговия Син Иисус Христос и да се любим един друг, както ни е заповядал. И който пази Неговите заповеди, стои в Него и Той – в него; и по това познаваме, че Той обитава в нас – по Духа, който ни е дал. – 1 Йоан 3:20-24

 

Заключение: Любовта влияе на личността ни, на поведението ни и на хората около нас

• Истинска е само Божията любов
• Любовта произлиза не от човека, а от Бога
• Любовта се изразява в покорство към Истината и Божиите заповеди
• Ако имаме Божията любов, то ние обичаме един другиго – вярващите
• Любовта един към друг ни е заповядана директно от Господа
• Любовта е мистична и свръхестествена, но има практично приложение

 Ние, като християни, живеем в свят, в който любовта, изразена в гриженето за интереса на другия, Римляни 12, 1 Йоан 3:17-18, 3 Йоан 5-8, е глупаво и неразбрано поведение. Но това е поведението, което е най-голямото свидетелство за истинността на Божията любов и реалността на спасението чрез вяра в Христос.

Mистика и практичност

Така можем да определим християнската вяра. Потапянето в хваление и поклонение към Бога, освобождаването и служенето в църквата с духовни дабри, пророчества, проповед и слово на знание ни водят в по-пълното разбиране на свръхестествената любов и сила на Бога.

В същото време връзката с Бога е връзка между братя от едно семейство. А в семейството не винаги отоншенията вървят добре. Затова духовността има свои много практични измерения. Те са записани в Матей 18:15-17:

15. И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

16. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

17. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

Виждаме няколко принципа на взаимоотношенията и поправянето им, когато са застрашени от грях:

• внимателна преценка – „ако ти съгреши брат ти“;
• дискретност – първата стъпка е между тебе и него, а не обществена кавга веднага;
• градация – ако не послуша се включват и свидетели
• ясен резултат – ако не послуша и публичната корекция „да ти бъде като бирник“, което означава за теб този човек да не е брат, като някой, който няма вяра и живее според света,  а не според любовта на Бога.

Това сериозно отношение към взаимоотношенията показва, че Бог иска и ние да ги вземаме насериозно. Защото от това зависи нашето единство и силата на нашето служение и свидетелство:

18. Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

19. Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.

20. Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

Бога и мамона

Христос учи ясно, че ако човек търси да осигури живота си и да го контролира, като трупа пари и материални блага, той не може да преживее връзката с Бога. Поне не по такъв начин, че да е готов да служи на Бога.

В многобройните си спорове с религиозните водачи на Израел, принадлежащи към различни фракции, Исус поучава отричане от страстта към парите и от разчитане на тяхната сила. Реакцията на опонетите на Неговото учение е подигравки към Него:

Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона. Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха (Лука 16:13-14).

Виждаме връзката между религиозното лицемерие, сребролюбието (любовта към парите и тяхната власт) и неприемането на Христовото слово и служение. Сребролюбието е идолопоклонство, а когато се покланяме на идоли не можем да се покланяме на Бога.

Затова умъртвете природните си части, които действуват за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство (Колосяни 3:5).

Вдигни очи

ЦЪРКВАТА НА ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ

ПОСОКА ЗА ЦЪРКВАТА ВЪВ ВИДИН:

Бог даде посока за църквата във Видин, по време на посещението ми 1-3 април 2007. Словото за тази посока е много важно за видинската църква. То ще продължи да се развива и откровението ще придобива все повече пълнота в съзнанието на светиите във Видин. Но това е и откровение, което има и по-широко значение, вън от рамките на местното видинско събрание. Това слово има значение и за църквата на Господа в последните времена като цяло.

Това стана на втория ден от поредицата от три служби, които бяхме планирали.

Три са основните характеристики на видението, което Святият Дух даде:

1. Новозаветна църква – следва откровението за изкуплението чрез вяра в Христос, а не чрез следване на закона (човешка религия и правила). Деяния 15 (във връзка с Деяния 9, където апостол Петър носи евангелието за първи път до езичниците) и Галатяни 2-5.
2. Мисионерска църква – Деяния 13 – 14 (13:1-4)
3. Пророческа  църква – Новозаветната църква е и пророческа църква – тя се противопоставя на фалшиви човешки поучения, които не са в съгласие с Христовото дело и учение и новия завет. Това е видимо от битката за истинското евангелие в Деяния 15 и Галатяни. Второто измерение на пророческата църква, е че Святият Дух изявява чрез дарбите Божиите словеса и за отделни личности и за цялата църква и за обществото въобще. Изявяването става най-вече чрез употребата на пророческата дарба.

Тези характеристики са всъщност Божият план, Божието желание за това какво Той е приготвил за Своята църква. Откровението за това, което Бог е приготвил за църквата Си е важно да бъде разбрано точно като такова – конкретен план, който е роден в небето и ще бъде изпълнен на земята. Конкретността на плана не се състои в това, че той е написан по точки и основно редактиран и ще бъде изсипан като с фуния върху людете, на които нищо не им остава освен да се впишат в него защото е от Бог. Това е неправилно, фаталистично разбиране з това, как Бог работи сред хората. Конкретността на плана се състои в едно общо, но достатъчно ясно като посока откровение от Бога, дадено чрез Св. Дух. От нас се иска да се покорим и да последваме този по-общ план, като извършим конкретните действия. Нашите конкретни действия, ще са израз на вярата ни в Божия план, и в крайна сметка ще доведат до неговото изпълнение. В този процес Бог ще бъде с нас, ще ни изгражда в характер и покорство на Словото си. Така ние ставаме съработници с Бога, е не само потребители на спасението, което Той изработи.

Важно условие за действието на Духа на Бога в съживление на църквата е потапянето в хвление и поклонение към Бога, в което няма задръжки. Това освобождава свръхестественото присъствие на Святия Дух и издига личността на Исус. Но е важно също това потапяне в Духа да бъде поставено в правилния контекст и смисъл. Той е, че силата от Духа ни се дава, за да бъдем свидетели за Исус Христос, Божия Син. Преживявянията ни с Бога са много важни за личната ни вяра и стоене в истината. Но е важно също да имаме практичен подход към прилагането на откровението получено при тези преживявания в нашето ежедневие – лично и като Тяло Христово. Практичният подход изисква изучаване на Писанията и прилежно размишление и прилагане на наученото в живота на индивидуалния вярващ и цялото събрание.

S.h.a.r.c. – Песен за Бог от камион

В Сейн Луис, САЩ, от ремаркето на товарен камион…чудесна песен за благодарността и любовта на Бога. Песента е написана след мисионерско пътуване в Ел Салавадор, Южна Америка.

„Заветът“ за рециклиране на пластмасовите бутилки

Наскоро слушах една проповед, която предаваше невероятно тълкувание на пасажа в Матей 7:22-23. Идеята на проповедника беше, че ние имаме завет да опазваме природата с Бога, нищо лошо, дотук. Продължението беше, че ако не изпълняваме този завет, то ние попадаме в категорията на тези, които не вършат Божията воля според цитирания по-горе пасаж.

Трябва да рециклираме, да пестим водата, и да си събираме пластмасовите отпадъци. Иначе ни очаква вечно наказание, разделени от Бога. Този проповедник е добронамерен човек. За съжаление посланието му е лишено от авторитета и дълбочината нужни на проповедника на Божието слово. В цитираният пасаж не заветът за опазване на околната среда е в центъра, е заветът написан с Христовата кръв – за това, че искреното покаяние и вяра в неговото име ни води до опрощение на греховете и вечен живот. Опазването на природата, и замърсяването на природата и нищо в сравнение със замърсяването на душите на хората от бунт и безконтролен грях.

Исус каза, че ако не вършим това, което Той казва ние строим дома си на пясъчна основа. А това, което той казва в предходните глави на Матея, няма нищо общо с опазването на околната среда. То е изцяло концентрирано върху състоянието на човешкото сърце и отношението на човека към Бога и към ближния. Този проповедник би следвало да си ревизира учението, както и всички, които лековато ползват Библията за подкрепа на своето учение.

Евангелието на рециклираната пластмаса няма нищо общо с централното послание на учението на Христос. Защото от собствените си думи и празнословни хваления и песнопения към Бога ще се осъдим, ако превръщаме човешко учение в Божие слово.

Heal My Heart – The O’Hare Project

Рори и Джо О’Хара са чудесни млади християни от Уелс. Те бяха част от турнето на християнската група Blue Stone, чийто организатор на турнето, имах възможността да бъде през октомври 2006. Линкът ще ви отведе в тяхната страница на новата им група, където можжете да слушате три техни песни.

http://www.myspace.com/ohareproject

Кого да имитираме като вярващи

В църквата определено не съществува йерархия както в държавата. Това, че някои религиозни институции имат строга йерархия и ритуалност е в нарушение, в повечето случаи, на Новия Завет и учението на Христос.

Това добре. Но в църквата, в чието изграждане и аз участвам липсата на йерархия води до анархия и самозабраявне на членове, които поради липсата на вътрешен себеконтрол очевидно се нуждаят от външно напомняне. Има един елементарен принцип на ред в човешките отношения: като го нямаш отвътре трябва да ти се наложи отвън.

Тоест, ако човек и особено вярващият, не е достътчно зрял да се владее в преценките си и поведението си, на него трябва да му се наложи дисциплина отвън. За да може общността да функционира.

Новозаветната църква, разбира се, не бива да функционира чрез налагане, а чрез пример. За съжаление обаче, когато вярващите са толкова себични, че не зачитат никакъв пример, тогава като че ли строгият тон би помогнал в овладвявнето на ситуации и личности, които излизат вън от контрол. А най-добрият случай е да имаме вярващи и лидери, които от любов към Господа и един към друг, разпознават всеки мястото и ролята си и във взаимно уважение участват в разпределението на дейностите в църквата – било в служение било при празненства.

Подражанието в този случай не е папагалско следване а християнски принцип за растеж във вярата:

Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа (1 Kор. 11:1)

Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас (Фил. 3:17).

И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух (1 Сол. 1:6)

Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им (Евреи 13:7).

Подражанието е практичен начин да се учим един от друг и от тези, които служат сред нас. Невъзможността да подражаваме на Божии служители не е лична свобода а робство на себичността и свръхдуховността.