“Заветът” за рециклиране на пластмасовите бутилки

Наскоро слушах една проповед, която предаваше невероятно тълкувание на пасажа в Матей 7:22-23. Идеята на проповедника беше, че ние имаме завет да опазваме природата с Бога, нищо лошо, дотук. Продължението беше, че ако не изпълняваме този завет, то ние попадаме в категорията на тези, които не вършат Божията воля според цитирания по-горе пасаж.

Трябва да рециклираме, да пестим водата, и да си събираме пластмасовите отпадъци. Иначе ни очаква вечно наказание, разделени от Бога. Този проповедник е добронамерен човек. За съжаление посланието му е лишено от авторитета и дълбочината нужни на проповедника на Божието слово. В цитираният пасаж не заветът за опазване на околната среда е в центъра, е заветът написан с Христовата кръв - за това, че искреното покаяние и вяра в неговото име ни води до опрощение на греховете и вечен живот. Опазването на природата, и замърсяването на природата и нищо в сравнение със замърсяването на душите на хората от бунт и безконтролен грях.

Исус каза, че ако не вършим това, което Той казва ние строим дома си на пясъчна основа. А това, което той казва в предходните глави на Матея, няма нищо общо с опазването на околната среда. То е изцяло концентрирано върху състоянието на човешкото сърце и отношението на човека към Бога и към ближния. Този проповедник би следвало да си ревизира учението, както и всички, които лековато ползват Библията за подкрепа на своето учение.

Евангелието на рециклираната пластмаса няма нищо общо с централното послание на учението на Христос. Защото от собствените си думи и празнословни хваления и песнопения към Бога ще се осъдим, ако превръщаме човешко учение в Божие слово.

Heal My Heart - The O’Hare Project

Рори и Джо О’Хара са чудесни млади християни от Уелс. Те бяха част от турнето на християнската група Blue Stone, чийто организатор на турнето, имах възможността да бъде през октомври 2006. Линкът ще ви отведе в тяхната страница на новата им група, където можжете да слушате три техни песни.

http://www.myspace.com/ohareproject

Кого да имитираме като вярващи

В църквата определено не съществува йерархия както в държавата. Това, че някои религиозни институции имат строга йерархия и ритуалност е в нарушение, в повечето случаи, на Новия Завет и учението на Христос.

Това добре. Но в църквата, в чието изграждане и аз участвам липсата на йерархия води до анархия и самозабраявне на членове, които поради липсата на вътрешен себеконтрол очевидно се нуждаят от външно напомняне. Има един елементарен принцип на ред в човешките отношения: като го нямаш отвътре трябва да ти се наложи отвън.

Тоест, ако човек и особено вярващият, не е достътчно зрял да се владее в преценките си и поведението си, на него трябва да му се наложи дисциплина отвън. За да може общността да функционира.

Новозаветната църква, разбира се, не бива да функционира чрез налагане, а чрез пример. За съжаление обаче, когато вярващите са толкова себични, че не зачитат никакъв пример, тогава като че ли строгият тон би помогнал в овладвявнето на ситуации и личности, които излизат вън от контрол. А най-добрият случай е да имаме вярващи и лидери, които от любов към Господа и един към друг, разпознават всеки мястото и ролята си и във взаимно уважение участват в разпределението на дейностите в църквата - било в служение било при празненства.

Подражанието в този случай не е папагалско следване а християнски принцип за растеж във вярата:

Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа (1 Kор. 11:1)

Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас (Фил. 3:17).

И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух (1 Сол. 1:6)

Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им (Евреи 13:7).

Подражанието е практичен начин да се учим един от друг и от тези, които служат сред нас. Невъзможността да подражаваме на Божии служители не е лична свобода а робство на себичността и свръхдуховността.

Откъде е благословението?

Словото от Бог за днес е следното:

Благословението Господне обогатява; и трудът не му прибавя нищо (Притчи 10:22).

Нека да разтълкуваме това кратко послание. Независимо колко човек се труди, ако Бог не го благослови, трудът сам по себе си не произвежда блага и богатство. Можем да дадем пример с хората, които работят на няколко места едновременно и сякаш това по никакъв начин не помага на благосъстянието им.

Трябва да отбележим, че този стих не може да бъде използван от свръхдуховни християни за оправдание на пасивност и лентяйство. Има достътчно библейски пасажи, които ни сочат, че мързелът не води до благословение. Така че когато става дума за това, че обогатяването, тоест притокът на материални средства, не обвързан с труда, а е благословение от Господа ние трябва да разбираме, че Божието слово ни насърчава да насочим вниманието си към правилния Източник. Защото хората, които много работят, и виждат своя успех в тази своя ангажираност (спомнете си Марта от двойката Марта-Мария в Новия Завет) често са точно толкова в състояние на проклятие (отсъствие на Божие благоволение) колкото и тези, които са мързеливи и не работят.

Важно е да се трудим усърдно, но да бъдем винаги благордарни на Бога, за Наговата милост и снабдяване за нещата, нужни ни за живот в този свят. Трудът ни, колкото и да е почтен и усърден, не може да доведе до това обогатяване, което е от Божието благословение. За вярващия човек икономическите принципи са по-различни от тези, по които се движи светът.

Водителството от Бога не търпи човешкия шаблон

В Марк 8:22-26 Исус изцелява сляп човек, доведен от негови приятели. Прочитайки този пасаж забелязваме, че преди да изцели човека, Господ го извежда от селото, от което е той. Това е сякаш ненужен детайл. В края на изцелението, което преминава през няколко етапа и донякъде описано като процес, виждаме, че селото не е никак маловажен детайл. Исус, след като е приключил с изцелението на слепеца, който вече е напълно здрав и вижда нормално, съветва изцеленият човек да не се връща в селото!От това развитие можем да направим няколко извода.

• 1. След като Бог ни е докоснал и освободил от физическа или духовна опресия ние следва внимателно да преценим, и да търсим водителство от Бога, доколко е безопасно за нас да се върнем в средата, в която сме свикнали да живеем преди „изцелението” си; често тази среда е “противопокозна” за новия живот, даден ни чрез Христовото служнеие;
• 2. Този подход към „свидетелството” за изцеление ни показва и част от характера на Господа. Ако ние сме свикнали всяко физическо чудо, каквото се явява изцелението на сляп човек, да го превръщаме в платформа за свидетелство, а за съжаление и често за промоция на служението, чрез което е станало изцелението. В този конкретен случай Господ не се интересуваше от това силата на служението му чрез изцеление да стане достояние на хората от селото. Напротив, Той разбираше, че подобно свидетелство няма да послужи на целите на Царството. Можем да се досещаме само защо това бе така. Може би хората в селото бяха склонни да презрат Божията намеса в живота на слепия човек, и по този начин да навлекат осъждение върху себе си. За Исус бе по-важно да бъдат осъществени целите на Божието царство отколкото да стане известен със свръхестественото си служение. Това е увереност във връзката с Бога, покорство на волята на Бога, виждане чрез Божия Дух, а не елементарна човешка логика. Хората, разсъждавайки с човешката логика биха искали да се разчуе на всяка цена, това, което Исус бе направил за слепеца (вече бивш такъв!).
• 3. Исус не прилагаше един и същи шаблон на молитва и изцеление в своето служение. Покорството към Бога е чуване на Божията воля в нейния общ, но и в конкретен план.

В Деяния 16:6 също е записан случай, в който водителството на Духа изглеждаше нелогично. Апостолите бяха тръгнали на мисия да проповядват евангелието на Духът на Христос им забрани да проповядват в Азия. Че какво лошо има в това да се проповядва евангелието!? Нима Бог е против това?

Разбира се, че не. Но в този конкретен случай въпреки, че апостолите изпълняваха Божията воля да проповядват евангелието (Деяния 15:36) те трябваше да се съобразят с това, че Бог вижда голямата картина и да се покорят на забраната за проповед в Азия. Вместо това, чрез лични конкретни водителства, които попадат в по-общата заповед за разпространение на благата вест, те бяха насочени, и взеха решение да отидат в Македония.

В практично отношение - как да избегнем шаблоните в чуването на Божия глас и в служението си? Ясно е че имаме общо откровение на Бога, но имаме нужда и от конкретно водителство, в рамките на общото откровение. Един основен принцип да бъдем водени от Бога е да се стремим да мислим и действаме по стандартите на Бога, а не по тези на света. Когато това стане, за нас ще е по-лесно да живеем и да следваме истинското Божие водителство в нашия живот и служение. Ето и двата пасажа, които илюстрират тази истина:

Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века (1 Йоан 2:15-17).

Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога (Яков 4:4).

За изборa на един народ

 Наближава 28.10.2007 година - денят за избор на представителите на народа в местната власт. Всеки град, село и махала са отново превзети от добре познатата през последните две десетилетия треска, свързана с хорския вот. Отново предизборните страсти на иначе уморения (поне така той твърди) от лъжи българин бавно, но сигурно набират скорост. Медиите, чийто дълг е отразяването на предизборната надпревара за поред път разпръскват в ефира, обещания и нападки, ласкателства и компромати. Болезнено позната картина.Иначе тези, както и всички други отминали досега избори са важни. Не е без значение, кой ще застане на кметския стол, и какви ще са съветниците, които ще трябва да взимат решенията касаещи конкретна община или селище. Важно е да има хора, които не влизат във властта за да направят единствено собственото си съществуване “по-достойно”, важно е да има хора които са готови да взимат отговорни, макар и понякога това да означава трудни, и дори смели решения.

Уилям Уолъс, героят на Мел Гибсън от изключителния филм “Смело сърце” заявява, че хората не следват титли, а смелост.  Как тези силни думи се отнасят за нас, живеещите на тези географски ширини и какво и кой следват хората в България? Изборът кого да следваме е част от свободата, която Бог ни е дал. За съжаление потънал в политически страсти, народа на България продължава да презира единствения избор, който никога не би го разочаровал. Тъжна констатация, но все още има време за промяна.

Защото времето за избор е днес.

“Блажен онзи народ, на когото Бог е Господ.” ( Псалм 33:12а )

Какво променя “Пълната промяна”

От няколко седмици, в българския телевизионен ефир се излъчва предаване, което притежава всички предпоставки (умишлено пропускам думата качества) да се превърне в истински хит. Дори, съдейки по броя на зрителите му, няма да е пресилено ако кажем, че вече е. Става въпрос за “Пълна промяна” по Нова телевизия. Сценарият е прост - избрани след кастинг хора, които не харесват външния си вид се подлагат на множество медицински и козметични процедури, за да “изглеждат добре”.

В края на двумесечения период те излизат пред зрителите пред телевизионните екрани и преливащи от щастие, със сълзи на очи казват нещо, което много прилича на добре познатите на хората в църквата - свидетелства. Свидетелстват за това, какъв е бил животът им преди и как се е променил след участието им в “Пълна промяна”.

Често ще чуете реплики от рода на “живота ми вече не е същия”, “сега вече мога да имам самочувствие” и т.н, а винаги усмихнатата Гала ще внуши, че и ти зрителю, имаш нужда от точно такава промяна, за да бъде животът ти по-щастлив.

В умът ми вече дори и не изниква иначе логичния  въпрос защо предавания от този род имат такъв успех сред зрителите? Отговорът е ясен и прост - тези, които гледат, харесват предлаганото им шоу, защото наистина, като сто процентови представители на нация отдавна обърнала гръб на истинските и вечни стойност идващи от познаването на Бога, са погълнати от стандарта на външния блясък и посредствеността на суетата. Един стандарт, твърде различен от дълбоките послания на ИСТИНАТА - Исус Христос.

Вижте частица от небесното разбиране за това какво представлява истинската промяна и очистване:

“И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.” (2 Коринт.7:1)

“И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.” (1 Йоан 3:3)

“…очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.” (Мат23:26 б)

“Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце.” (1 Петрово 1:22)

А ние всекидневно сме обект на една безмилостна медийна инвазия, в която прозира почеркът на врагът на човешките души, който вече даже и не се прикрива. Летвата на обществения морал слиза все по-ниско за сметка на стандарта на фалшивите ценности и псевдозабавленията. Предаването на Гала по Нова телевизия ще продължи да приковава пред екраните стотици хиляди гладни за развалена храна хора, но това не е всичко. През Ноември “очаквайте” - “Островът на изкушението”!

Европа срещу Бог – Ами ако стане обратното?!

На 27.09. в интернет пространството излезе информация с заглавие “Европа срещу Бог” от www.TechNews.bg. В нея става ясно, че Парламентарната aсамблея на Съвета на Европа ще дискутира становище свързано с това, че атаките срещу теорията за еволюцията са в основата на религиозния екстремизъм и са равнозначни на покушение срещу науката и човешките права.

Предстои Основният орган за човешки права в Европа да гласува резолюция, която ще се противопостави на обучението по креационизъм и преподаването на идеите за висшия разум, създал хората, в часовете по естествени науки в училищата.

В резолюцията, се казва, че европейските училища трябва да се съпротивляват срещу представянето на креационистични идеи в която и да е учебна дисциплина, освен в часовете по религия.

На този етап това няма да е изискване със задължителен характер, тоест отделните държави членки на Европейския съюз сами ще определят дали да се съобразят с текста при изработването на философията за своите образователни програми.

Независимо от това обаче, остава факта, че тази резолюция ще изрази официалното становище на Съюза, което е в абсолютно противоречие с вечните истини идващи от Словото на Бога. Отдавна не е тайна, че Европа със своите хуманистични ценности и имперски претенции не е благоразположена към разпространението на Християнството, но сега изявявайки ясно позицията си, тази враждебност се придвижва към един следващ етап.

Осмисляйки тази информация, това, което трябва да зарадва всеки християнин е, че там където се разраства мрака, в същото време се увеличава и благодатта на Господа. Нека все пак видим част от това, което казват Писанията за сътворението на света, в контекста на отдавна познатата реалност на човешкото презрение към Истината:

“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това , което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана. Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него. Не беше той светлината, но дойде  да свидетелствува за светлината. Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света. Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.” (Йоан 1:1-13)