Кръстопътя+++

Библия, богословие, коментари, музика, критика

Смъртта като неизбежност, възкресението като победа в Евангелията и Откровение

Хората, които не познават Бога описват смъртта като преставане на биологичните функции на организма. Но няма как да избегнат въпроса за съзнанието и допускат, че религията търси да обясни живота след смъртта.

Като християни ние сме дълбоко заинтересувани именно от този аспект на вярата, защото той ни дава свобода и увереност тук на земята, която тези, които се бунтуват срещу Бога нямат.

Но само спиране на биологичните функции ли е всъщност това, което наричаме „смърт”?

И преди сме поучавали за нуждата от това да следваме Исус с цялото си сърце и живот, и то по неговите правила, а не по човешки нагласените религиозни стандарти.

 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва. Защото който иска да спаси живота {Или душата; така и до края на главата.} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси. Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си? – Марк 8:34-37

 Това става веднага след като Петър е смъмрил Исус, че няма защо да се оставя да бъде убит от властта и фарисеите. Исус го смъмря. Очевидно, за да можем да разберем Божия план и Божия промисъл, ние трябва да разсъждаваме с категориите на Божието царство, а не с тези на земното царство. Смъртта, на практика е отделяне от живота на Бога; тя е живот за себе си и според стандартите на този свят, а не в следване на Господ Исус. Така виждаме, като начало, че християнското отношение към смъртта в никакъв случай не е опростенческото виждане на „учените” от света, които остават ограничени от разбирането на бездуховния ум и петте си сетива, без да отчитат измеренията на духовната реалност.

За християнина, обаче, загубването на живота е изгубването на душата. Изгубването на душата е отсъствието на живот.

 Веднага след това поучение Исус казва нещо, което звучи странно:

 И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила. – Марк 9:1

 Веднага възникват два въпроса:

  1. Какво значи  да не вкусят смърт?
  2. Какво значи „Божието царство, дошло със сила”?

 Има две възможни тълкувания: няма да умрат докато не видят, че Исус върши чудеса, знамения и изцеления и това е „Божието царство, дошло със сила” или нещо друго…

 Има и още един много подобен на Марк 9:1 стих, но все пак различен:

Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века. — Йоан 8:51

Как ще стане това, да не видя смърт довека? Нима ние като християни не умираме физически? Нима направо от живот тук се пренасяме на небето? Не съвсем. Вярата ни не означава, че не разпознаваме реалността на физическата смърт. Но в същото време реалността на физическата, биологична смърт не е всичко.

 Подобен на горните два стиха, е и следният:

 Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот. — Йоан 5:24

 Тук смъртта с свързвана със съда. Божият съд е този, който ще въздаде на непростените грешници възмездие, и това е алюзия за смърт.

 Върху това нещо друго светлина хвърлят две библейски концепции:

  1. Разбирането за смъртта не само като биологична даденост, а като обвързана с действието на греха;
  2. Видяхме, че смъртта произтича и от Божия съд, тоест тя е присъда, а не само физическа недостатъчност на признаци на живот на организма;
  3. Срещата със смъртта е среща с личност.

 Грехът води до смърт

Да направим връзка, която днешните материалистично настроени учени не правят. И тя е – смъртта в Библията не е толкова обвързвана с биологичното изчерпване на нашето съществуване, а с греха. Ето някои стихове, размишлението над които ще изпъди всякакво съмнение, че смъртта е резултат от греха, а не от спирането на функциите на биологичното ни тяло:

 Яков 5:20: Нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.

 Яков 1:15: И тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

 1 Йоан 3:14. Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, стои в смърт.

 1 Йоан 5:17. Всяка неправда е грях; и има грях, който не е смъртен.

 Римляни 1:32. …които, при все че знаят Божието постановление, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.

В Рим. 1:32 не се има предвид, че църквата може да налага смъртно наказание, с репликата „заслужават смърт”. Църквата на Бога не екзекутира грешниците! Напротив, смъртта очевидно се свързва с вечността, със състоянието на човешката личност отвъд физическата кончина.

 Защото, ако чрез прегрешението на един смъртта царува чрез този един, то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дара на правдата, ще царуват в живот чрез Единия, Иисус Христос. — Римляни 5:17

 Така че, както грехът беше царувал в смъртта, така благодатта да царува чрез правда за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ. — Римляни 5:21

 Това са само няколко стиха, които явно говорят за силата и действието на греха – той води до смърт.

 Книгата Откровение, глава 6

 Стихове 7 и 8 в тази глава на Откровение ни дават ключа към разбирането на стиховете, в които Исус твърди, че някои и няма да „вкусят смърт до идването на Божието царство в сила” и че тези, които пазят Неговото слово няма да видят смърт до века. „Вкусване” и „виждане” на смъртта можем като термини и преживяване да разберем след като си отговорим на въпроса какво всъщност е „смърт”?

Трябва да поставим въпросните два стиха в контекста на главата. В нея се случва отключването на седемте печата на книгата, която е държана от седящия на престола. В цялата вселена само на Лъва от Юда, наследникът на Давид, тоест на Агнето, е дадена тази власт. Първите четири печата на тази книга се отварят от четирите живи същества, които се покланят в близост до седящия на трона. Тези четири първи печата освобождават конници, които яздят коне с различен цвят – бял, червен, черен и блед. Тази картина сама по себе си иска задълбочено тълкуване, но това не е предмет на настоящото изучаване. Само ще споменем, че е редно тези четири коня и конници да бъдат считани като проявления на тенденции, явления в исторически план. Например, белият кон и конникът на него символизират църквата, която е „побеждаваща и ще победи”. За тази връзка говорят короната и лъкът. Короната е Божията слава, лъкът е силата на воюването за истината, белият цвята е цвета на светостта, а победата е вече извоювана от Исус на кръста, но и все още не е пълна – затова църквата е побеждаваща, но все още и предстои пълната победа.

 Някои тълкуватели считат, че този конник представлява фалшиви учители, които „завладяват” хората представяйки се за спасители. Това са фалшиви месии, които уж носят мир и успех, но всъщност водят след себе си разруха и тирания. http://www.wcg.org/lit/bible/Rev/sixseals.htm (англ.)

 Причината за този тип тълкуване е фактът, че втория, третия и четвъртия конници носят разруха, и затова по-логично е и този конник да носи същото послание и резултат. Друга причина е сравнението с конника в Откровение 19, където ясно е назована характеристиката на Божия син. Идеята на тези тълкуватели е да спази единството между намеренията на всички четири конници от глава 6 – след като конници 2, 3 и 4 са разрушителни то и конник 1 трябва да е такъв. Тази логика е има своите основания, но има една съществена слабост: при описанието на конника на белия кон нямаме и намек за разрушителните му намерения и действия, както при последващите три. Освен това терминът „побеждаващ” и да „победи” е либерално употребяван в обръщенията към църквите в глави 1-3 на откровение и то в изцяло положителен смисъл.

Още повече, ако погледнем исторически на четирите печата и излизащите от тях конници, защо да не приемем, че църквата на Бога и Господ Исус Христос съществува като победител и побеждаваща успоредно с явления, които са разрушителни – войни (червения кон), икономически кризи (черния кон) и смъртоносни опустошения (бледия или сив кон)? Това е много по-логично обяснение, имайки предвид описанието на белия кон и конника, който го язди, и отсъствието на всякаква идея за опустошение и безнадеждност, които присъства при другите трима.

 След това отклонение, което описва контекста на търсения от нас отговор, да се върнем към четвъртия печат:

 И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди [и виж]! И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове. — Откр. 6:7-8

 Смъртта е личност, следвана от ада, който също е личност. Адът, на еврейски шеол, е мястото на мъртвите, или както един библейски превод на английски език казва – Царството на мрака. Интересно е да си представим тази процесия: Смъртта и след нея Адът, мястото където са поставени или затворени душите тоест „животите”, на тези, които са се бунтували срещу Бог в земния си живот.

 А.Това тълкувание, че смъртта има личностни характеристики се подкрепя от мнозина учители (Дерек Принс известен и на българската евнгелско-петдесятна аудитория е един от тях).

Б. От опита и описания на произведения на вярващи и на невярващите – смъртта с коса, опит на човек едва оцелял в планината, описан в документален филм, който видял как черни сенки излезли изпод снега и взели приятеля му след четири дни без храна и вода на хиляди метри надморско равнище. (В горните стихове на шеста глава на книгата Откровение, на смъртта е дадена власт да умъртвява по четири начина: меч, глад, мор (болести) и земните зверове.)

За личностните характеристики на смъртта говорят и следните стихове от Писанията:

1 Кор. 15:55 – тук апостолът се обръща с лично обръщение и въпрос към смъртта;

Откровение 9:6 – „През онези дни хората ще потърсят смъртта, но няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.” – Смъртта може да бяга от хората!?;

Откровение 20:14. „И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.” – още едно свидетелство за личностните характеристики на смъртта и ада.

1 Кор. 15: – смъртта е описана като „последният враг”, който ще бъде победен.

Сега да се върнем към стиховете от евангелието, които се опитваме да разберем. Ако смъртта е личност, която върви първа, следвана от ада, за вярващите това означава, че няма да се срещнат с тази личност, която държи контрол над душите в Шеол!

Да прочетем по нов начин тези стихове, с това ново разбиране:

Йоан 8:51. Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века.  

 Ако опазя Христовото слово няма да видя смъртта, и да бъда хвърлен в ада, който следва смъртта, защото съм Христов! Смъртта няма право да се среща с мен и да ме изиска за ада, защото грехът, който води до смърт не се намира у мен. Победата над греха, чрез кръвта на Исус, е победа над смъртта и за мен, ако вярвам!

 И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила. –Марк 9:1

Очевидно „някои от стоящите тук” са тези, които вярват и са опазили Божието слово чрез Христос. Христос просто пророчески разпознава тези, които ще решат да Го следват и ще устоят в това свое намерение. Те няма „да вкусят смърт”, което не означава, че няма да умрат физически, тоест да минат през биологичната конична, но че няма да преживеят срещата със смъртта и последващото настаняване в ада.

Така добиваме ясна представа за този аспект на учението на Христос за вечния живот. Той започва тук на земята от момента на новорождението чрез вяра в Него.

Обяснихме, че „докато не видят Божието царство, дошло със сила” едва ли означава да видят чудесата, знаменията и изцеленията, които извърши Христос по време на земното си служение. Той Сам идентифицира нужния отговор на това служение като „покайте се, защото Божието царство наближи”. Наближаването на Божието царство не е същото като идването му в пълното разгръщане на силата и властта на Христос. Как изглежда това? Четем в 1 Кор. 15 глава, стихове 22-27:

 22. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. 23. Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови. 24. Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. 25. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. 26. И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена, 27. защото Бог „е покорил всичко под нозете Му“. А когато ще е казал, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко).

Най-ясно 24 и 25 стих описват „Божието царство, дошло със сила”. Това е пълното установяване на властта на Христос, както и смъртта ще бъде унищожена. Свързвайки този стих, с тези, чието значение търсим: вярващите в Христос няма да вкусят смърт до момента на пълната му победа над всичко и всички, включително и над самата смърт.

Опитите за механично удължаване на земният живот не водят до безсмъртие. От биологичното дълголетие не произхожда свързаност с Бога, Авторът и Източникът на живота. Не опита да се живее в барокамера както поп-звездата Майкъл Джаксън. Той бил предвидил да живее до 180 години, а умря на 50. Не победата над биологичните процеси на стареене, а победата на бунта ни срещу Бога чрез покорството на Божия Агнец е живот за нас. Изгубен за света, спечелен за вечността. Всеки, който вярва в Исус няма да мине през среща с тази потискаща личност смъртта. Дори и да умре физически, животът не се състои само в тялато а в съзнанието, душата, която има своя съдба след физическия край. Тази съдба се определя според делата на човека приживе.

 Затова и апостолът възкликва, и се обръща лично, към смъртта:

 “О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът; — 1 Коринтяни 15:55-56.

Победата на Христос над греха на кръста е и победа над смъртта, за тези, които вярват. Това е смисълът на влизането във вечния живот, още тук на земята, за тези, които са новородени чрез вяра и Духа на Бога. Ние ще избегнем срещата със смъртта и няма да бъдем хвърлени в ада. Смъртта няма власт над нас. Нашата надежда е за живот, който продължава и е със Бога и не се изчерпва с биологичната ни кончина. Слава и благодарение на живия Бог. Амин!

 Победата

Ние имаме победа над смъртта, заради жертвата на Исус на кръста и ако вярваме в Него и изпълняваме Неговото слово. Имаме победа сега, ще имаме и окончателна победа накрая. Христовото послушание победи смъртта. Нашето послушание към Христос ни прави съучастници в тази победа. Ние имаме вечен живот, който започва от момента, в който се покаем от греховете си и поискаме прошка от Бог, чрез кръвта на Христос. Така срещата ни със смъртта и ада никога няма да се състои. Ние няма да вкусим или видим Смъртта до пълното идване на Божието царство в сила.

 Филипяни 2:8. и (Христос) като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

 Откровение 1:18. И бях мъртъв, и ето, живея за вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

 Откровение 12:11. А те го победиха заради кръвта на Агнето и заради словото на тяхното свидетелство и не възлюбиха живота си дори до смърт.

 Откровение 20:6. Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение. Над такива втората смърт няма да има власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години.

 Откровение 20:13. И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си.

 Откровение 21:4. Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина.

 Откровение 21:8. А колкото за страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блудниците, чародеите, идолопоклонниците и всичките лъжци, техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт.

 На „втората смърт” следва да посетим отделно изучаване.

октомври 4, 2009 - Публикувано от editor | Библейски коментар, Коментар, Неопротестанство | | 8 Коментара

8 Коментара »

  1. Do avtora:
    „Всеки, който вярва в Исус няма да мине през среща с тази потискаща личност смъртта.“

    Tova tvardenie niama nikakva bibleiska obosnovanost. To e rezultat ot opita da se obiasni fakta, 4e vsi4ki hristiani umirat ili kakto avtora go e narekul v zaglavieto si „neizbejnost“, vapreki 4e v evangeliata, su6to citirani v teksta, se govori za ve4en jivot.

    „Дори и да умре физически, животът не се състои само в тялато а в съзнанието, душата, която има своя съдба след физическия край“
    Avtorut predpostavia, 4e kogato stava duma za ve4en jivot, se ima predvid jivot sled smurtta, t.e. samo fizi4eska smurt, za koeto su6to ne moje da bude zakliu4eno ot posledvalia citat, a naprotiv. Predizvikvam vseki da razmi6liava: Kakvo ozna4ava pobedata nad smurtta?
    Za sebe si az sum ubedena i viarvam: ozna4ava jivot bez smurt i koito go viarvat 6te jiveiat.

    Dokato ne sprem da propoviadvame jivot sled smurtta, niama da dostignem ve4nia jivot, kum koito vsu6tnost se stremim: ve4en jivot v duh, du6a i tialo.

    PS: Sorry za latinicata, niamam druga vazmojnost

    Comment от diana | октомври 6, 2009

  2. Диана,
    Я, моля те, обясни пак. Ти твърдиш, че „победата над смъртта“ означава, че християните няма да умират физически ли? Важно е да уточниш, защото не става съвсем ясно от постинга ти.

    Comment от Авторът | октомври 11, 2009

  3. Da, za men pobedata nad smurtta ozna4ava da ne umrem fizi4eski. Ako umrem, zna4i smurtta e pobedila nas, a ne nie neia. Isus niama da se vurne, dokato poslednia vrag, smurtta, ne bade pobedena(vsi4ki drugi vragove Toi ve4e pobedi na krasta).Kakvo zna4i „pravednia 4rez viara 6te jivee“? Ako bez drugo 6te umra za6to mi e viara? Ne zna4i li tova, 4e ve4nia jivot (otnovo poiasniavam – bez fizi4eska smurt) e tuk i sega – za onezi, koito jiveiat 4rez viara v tova?
    Su6to Ioan 3:16 kazva: „za da ne pogine nito edin, no da ima ve4en jivot“. I na mnogo drugi mesta Isus ne kazva 4e e do6ul da ni donese ve4en jivot, kadeto da se podrazbira jivot sled fizi4eska smurt. Naprotiv – Toi umria na krusta, za da ne vkusim nie smurt. Za6to Isus sliza na tazi zemia v plut i umira v plut, ako 4rez tova 6te se spasi samo duha i du6ata?
    Iskam pod4ertaia, 4e na men mi e iasno 4e apostolite, kakto i hristianite prez vekovete, naistina sa martvi fizi4eski i 4e 4esto 4uvam kak hristianite prodaljavat da umirat (fizi4eski). No faktite ne sa tova, koeto u4i bibliata. Ima 2 vazmojnosti: ili da poglednem na faktite prez bibliata i da budem onova pokolenie, koeto e sposobno da vzeme ve4nia jivot s viara, ili da prodaljavame da gledame na bibliata prez faktite (t.e. smurtta)i vseki pat, kogato se govori za jivot, da si dobaviame v na6ite propovedi edno „sled smurtta“.

    Tova sa naburzo ne6tata, v koito otdavna sum ubedena, no niamam vazmojnost da otdelia vreme da se argumentiram s citati ot bibliata i po-zadulbo4eno. Vapreki tova viarvam, 4e tuk ima hora, koito iskreno tursiat Bog i koito 6te otdeliat malko pove4e vreme na jivota, otkolkoto na smurtta:)))

    Comment от diana | октомври 14, 2009

  4. Диана, ти си тотално и обречено заблудена. Бъркаш възкресението на новото тяло, което ще бъде от съвсем ново естество -виж 1 Кор. 15 – с отсъствието на физическа смърт за вярващите. Апостолът ясно казва там – това, което не умре, няма да оживее. Тоест физическата смърт не е краят има нещо повече, което трудно можем да схванем със земните си сетива. Фактът, че твърдиш, че не може да се вярва на Библията говори и за това, че имаш фундаментален проблем – не можеш да различиш източника на Божествено откровение, който е бил такъв в цялата история на човечеството и християнството. И още нещо – ако за момент приемем, че това, което твърдиш е вярно, а то една височайша глупост, то всички християни, умрели в Господа (по терминологията на ап. Павел) не са реализирали вечния живот в тази „пълнота“, за която ти говориш, а именно – умрели са физически и значи нямат вечен живот. Това, надявам се схващаш, е пълно безумие. Факт е че двама души в историята – Енох и пророк Илия са били грабнати в Божието присъствие без да минат през физическа смърт. Явно ти ще си първият и единствен новозаветен пример за грабване без да умреш. Ако вярата ти е основана на някаква истина. Горкият апостол Павел и всички велики и смирени Божии слуги през историята, които са умрели физически – не са дочакали твоето учение, чрез което да влязат във вечния живот. Ти откровено нямаш нищо общо с християнското учение, ако не ревизираш фантастичните си и погрешни убеждения веднага.

    Comment от Авторът | октомври 15, 2009

  5. Neka da ne se obijdame s ne6ta kato „viso4ai6a glupost“, „fantasti4ni“ i „pogre6ni ubejdenia“ i t.n. – ako ne sme sposobni da si kajem ne6tata s liubov i bez osujdenie za nikade ne sme!
    Ne znam kak sum predizvikala zakliu4enieto, 4e na bibliata ne moje da se viarva, naprotiv, tia e edinstvenoto avtoritetno Slovo za men. 6to se otnasia do talkovaniata na tova Slovo oba4e, az ne sum dlujna da se pokoriavam na vseki, koito propoviadva, analizira ili izu4ava Bibliata. Bog e dal ot Duha si na vseki,koito go e priel, kakto i e dal um i svoboda na vseki da razmi6liava i da si pravi zakliu4enia.
    „…- umreli sa fizi4eski i zna4i niamat ve4en jivot“ : tova e tvoe (nadiavam se da niama6 ni6to protiv se obru6tam na ti) zakliu4enie, a ne moe tvardenie, kato pak se izviniavam ako ne sum bila dostatu4no iasna v predi6nia komentar.

    Az tvardia, 4e tezi hristiani imat ve4en jivot, no samo v duh i du6a, a ne v tialo, tai kato tialoto im e murtvo. I tova 6te prodalji do iaviavaneto na Hristos, kogato tehnite TELA 6te badat vazkreseni i togava 6te jiveiat jivot v duh, du6a i tialo. Vazkresenieto oba4e ne e tova, kum koeto az iskah da naso4a vnimanieto.

    V Ioan 11:24 Marta kazva na Isus: „znaia 4e 6te vazkrusne pri vazkresenieto v poslednia den.“ Iavno i Marta e viarvala ve4e v tova vazkresenie, koeto opisah po-gore. V Ioan 11:25 oba4e Isus i govori i za ne6to drugo: „Az sum vazkresenieto i jivota.“ Sled koeto obiasniava kakvo ima predvid: „Koito viarva v men, makar i da umre-6te jivee …“. Tova se otnasia za vazkresenieto na Lazar, koeto ne se slu4va v „poslednia den“, a niakolko minuti sled tova. Tozi vid vazkresenie se slu4va i dnes v mnogo carkvi. Tuk iskam da pod4ertaia, 4e predi 3 dni Lazar e umrial fizi4eski, t.e. v tialo (za duha i du6ata mu ne znaia). Po-natatuk:“… i vseki, koito jivee i viarva v men, nikoga niama da umre.“ Kakvo iska da kaje Isus? V konteksta vazkresenieto i jivota sa alternativata na onova, koeto se e slu4ilo s Lazar.
    Vazkresenieto e vajno, no az vse o6te spadam kum poslednata kategoria – na onezi, koito jiveiat i viarvat. Poslednata 4ast se otnasia za nas, koito jiveem sega i na6eto obe6tanie e, 4e nikoga niama da umrem (zabeleji, 4e vaprosa za ve4nia jivot na ve4e murtvite hristiani tuk e otdelna tema).

    Iskam da zavur6a s vaprosa koito Isus zadade na Marta i ot otgovora na koito zavisi kakuv vid ve4en jivot 6te imame nie: „Viarva6 li v tova?“

    Comment от diana | октомври 16, 2009

  6. Не, не се „обиждаме“. Любовта няма нищо общо тук – теориите ти не са подкрепени от едно вярно, и в Духа, тълкувание на Библията.

    Грешиш относно разговора между Марта и Исус. Исус демонстрира властта си над смъртта като връща Лазар към живот. Но това е друго, не е вечният живот, който имаме заради вяра в Господа. Въпреки, че връщането на мъртвите към живот е свидетелство, едно от многото, както изцеленията, чудесата и други знамения – за автентичността на Господа и учението Му. Когато Исус казва „дори и да умрете ще живеете“ няма предвид, че ще възкресява мъртвите, както в случая на Лазар. Лазар е на практика не възкресен от мъртвите, в смисъла, който вярвам влага Христос, в горната фраза. По-скоро Лазар е „излекуван“ от физическата си смърт. Тоест, неговото тяло не възкръсва възкресенско и прославено тяло, когото Исус го връща към живот, а „възкръсва“ в стария си вид, душевно тяло, което подлежи на биологичгески край. В този смисъл, Лазар не е възкресен а по-скоро съживен, върнат обратно към живот. Но върнат не към вечен живот, а към земен живот, да си го доизживее. И да умре. Ако обаче Лазар вярва в Исус до края на земния си живот, той дори и да умре отново (няма Христос да идва да го възкресява от старост!) той ще живее, тъй като вечността, чрез вярата в Христос е вече заложена в съществото му (на Лазар). Ако обаче Лазар откаже да вярва в Христос, то въпреки, че е бил съживен да си довърши преждевременно прекъснатия земен живот, той няма да живее. След смъртта няма да е с Бога, а със смъртта.

    Смисълът, който влага Исус в думите „дори да умрете ще живеете“, е че във вечността, в която преминаваме след земната смърт ние ще сме с Бога а не със смъртта. Защо казва „дори и да умрете“ ако няма да се мре!?

    В статията си по-горе се опитвам да обясня именно тази разлика, която явно не е лесна за възприемане от „уверени“ души като теб. Не случайно ти коментираш тук. „Дори да умрете ще живеете“ е мистериозно изказване на Господа, което ти приемаш буквално – ще се молите за умрели и те ще се съживяват. В никакъв случай не това е смисъла на вечния живот. Връщането на умрелите на тази земя към живот е чудо, свидетелство за Божието царство и вечния живот, но не е завършената форма на изпълнението на обещанието за вечен живот. Вечният живот започва тук, но продължава след смъртта и част от него е увереността за това, че ще бъдем с Личността на Бога, а не с личността на смъртта и съдружникът й – ада. За нормалния човек и вярващ то е малко неразбираемо – как така хем ще умрем, но пък ще живеем?! Затова, за да не повтарям тезите на статията тук, прочети я внимателно, прегледай стиховете и ще ти стане ясна тезата ми – вечният живот започва тук, на земята, но не се измерва с това физическото ни тяло да не умре. Физическото тяло трябва да умре и ще умре (с изключение на тези, които още са в него при идването на Господа), но животът не се състои само във физическото битие в сегашното ни тяло. Това последното е фундаменталната теза.

    Другото нещо – в Яков се казва да не ставаме мнозина учители, за да не получим по-сурово осъждение. Да, можем индивидуално да изучаваме Бибилията, но има и предупреждение на ап. Павел, че жените не могат да поучават мъжете. Четейки твоите разсъждения разбирам, че ти правиш учение от неправилното си схващане на смисъла на „вечен живот“. Не се покорявай, тълкувай си, само да не се окаже, че в деня на съд това „свободомислие“ ти коства по-тежко осъждение. Може да имаш образование, но то не е същото като библейско учителство и откровение. Затова, съм загрижен за състоянието на ума ти и душата ти, и те съветвам да ревизираш убежденията си.

    Comment от Авторът | октомври 16, 2009

  7. Blagodaria za otnovo dosta podrobnia komentar. Mislia oba4e, 4e niama smisul (pone ot mia strana) da komentiram pove4e. Celta mi be6e da naso4a vnimanieto kum obe6tanieto za jivot bez smurt („i vseki, koito jivee i viarva v men – nikoga niama da umre“)i kak tova se vpisva v cialoto poslanie na novia zavet, kato ne tvardia 4e poslanieto na statiata e izcialo pogre6no.
    Kakto i predpolagah oba4e, niama6e kak tozi svoeobrazen razgovor da premine bez preduprejdenieto za pokorstvo – ot strana na teb kato muj, kum men – kato jena. No tam kudeto az stoia – v Bojieto carstvo niama nito mujki, nito jenski pol, a vsi4ki sme edno v Hristos. I ako niakoi e v Adam, a ne v Hristos – to negovoto o4akvane za vun6no pokorstvo na jenata e suvsem razbiraemo. No az sum pristupila kum trona na blagodatta s durzost poradi Hristovata jertva, kudeto niama nikakvo osujdenie na onezi, koito sa v Hristos Isus. I koi 6te me osudi, ako samiat Bog me opravda?

    Zatova az ne sum zagrijena za tvoeto sustioanie – koeto iavno se 4udi mejdu osujdenieto na zakona i blagodatta na Bog – za6toto znam 4e ako ti si Go priel i stoi6 v Nego, to i za teb niama nikakvo osujdenie. A ako dvamata sme iskreni, Toi e veren da ni dade otkrovenie za ne6tata, koito o6te ne sme razbrali.

    Comment от diana | октомври 21, 2009

  8. Ок, Диана, да спрем дотук. Единствено две ремарки: (1)покорството за което настоявам е покроство към Словото, тоест към тази интерпретация, която отговаря на волята на Автора на Словото (2) да в царството вече няма роб или свободен, грък или юдеин мъж или жена, и в небето няма да има полове, но това не означава, че няма глава на мъжа, който е Христос, а глава на жената е мъжа или че няма заради ангелите (а не заради културата) изискване жените да покриват главите си, или пък нуждата от разпознаване на правилната роля на мъжа и жената в християнското семейство и общество (като контракултура както на дивия феминизъм – Запада – така и на тоталитарния модел на мъжко доминиране – исляма). Именно заради царството, което е дошло но не в пълнота все още, трябва като християни да изъпълняваме цялото Слово, а не само това, което ни изглежда удобно. Включително и по отношение на учението за смъртта и живота, както и учението за Божия Съд, който ще отдели праведните от неправедните във вечността, като последните ще преживеят „втората смърт“.

    Comment от авторът | октомври 21, 2009


Вашият коментар

« Предишни | Следваща страница »