Mистика и практичност

Така можем да определим християнската вяра. Потапянето в хваление и поклонение към Бога, освобождаването и служенето в църквата с духовни дабри, пророчества, проповед и слово на знание ни водят в по-пълното разбиране на свръхестествената любов и сила на Бога.

В същото време връзката с Бога е връзка между братя от едно семейство. А в семейството не винаги отоншенията вървят добре. Затова духовността има свои много практични измерения. Те са записани в Матей 18:15-17:

15. И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

16. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

17. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

Виждаме няколко принципа на взаимоотношенията и поправянето им, когато са застрашени от грях:

• внимателна преценка – „ако ти съгреши брат ти“;
• дискретност – първата стъпка е между тебе и него, а не обществена кавга веднага;
• градация – ако не послуша се включват и свидетели
• ясен резултат – ако не послуша и публичната корекция „да ти бъде като бирник“, което означава за теб този човек да не е брат, като някой, който няма вяра и живее според света,  а не според любовта на Бога.

Това сериозно отношение към взаимоотношенията показва, че Бог иска и ние да ги вземаме насериозно. Защото от това зависи нашето единство и силата на нашето служение и свидетелство:

18. Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

19. Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.

20. Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.