Как да се справим с греха „завист“

„За мен най-лошото в България е чудното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.“
–Проф. К. Иречек

Българската култура е програмирана с греха на завистта. Българската завист е обект на вицове и е една от причините много българи да не желаят да участват в общност със свои сънародници. В евангелската църква обикновено обръщаме повече внимание на външните, видими грехове: тютюнопушене, алкохолизъм, прелюбодейство. „Вътрешните“ грехове обаче са много по-разрушителни ако не ги разпознаем и не се покаем от тях. Те са: лицемерие, злоба, лукавщина, одумване и ЗАВИСТ. Бибилята ни насърчава да отхвърлим тези състояния (1 Петрово 2:1).

Завистта е изпитването на страдание поради щастието или успеха на друг.

Тя е грях, който води до състояние на неблагодарност. Няма как, ако умът ти е ангажиран с това да премисляш как някой твой познат не заслужава дадено материално или социално благословение, да не се чувстваш ощетен и пренебрегнат от съдбата (или Бог, ако си вярващ).

Източник на завистта е егоизмът. Ако си погълнат от себичността си то съвсем естествено всеки успех на другия е незаслужен, просто защото не е твой успех.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър (Еклесиаст 4:4).

Но ние като християни, не можем да си позволим умовете и сърцата ни да се препълват от този грях, който произхожда от нарушаването на десетата Божия заповед. Грехът на пожелаването е в основата на завистта:

Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти (Изход 20:17).

Силата на възкресенският живот, който имаме в Христос, обаче, може да ни изведе от жалкото състояние на пребъдване в завистта. Силата на смъртта е грехът, а грехът се изявява от закона. Но Христост победи греха и смъртта и всеки, който вярва в Него може да има достъп до Божията слава и възкресенския живот. А тяхната перспектива променя силата, която грехът има над нас, тоест, отменя я.

  51. Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
  52. в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
  53. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
  54. А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната биде смъртта победоносно“.
  55. О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?
  56. Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;
  57. но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.
  58. Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен. (1 Кор. 51:58)

Когато заживеем с това откровение и славата и наджедата, които се съдържат в него, получени чрез кръвта на Христос на кръста, завистта става явна в нас. Ние вече не можем да бъдем жалки и дребнави, да завиждаме на другите. В нас се заражда желанието да изпълняваме посланието на Римляни 12 – да се радваме (искрено) с тези, които се радват и да страдаме с тези, които страдат.

Кръвта на Христос ни омива и освещава и това ни става особено ясно по време на богослужение, хваление и поклонение. Но действието на Святия Дух у нас трябва да бъде преведено от езика на духовното преживяване на езика на промяната в нашия характер. Това значи изпълването с Духа и откровение за Христос да доведе до промяна в нашето поведение и състоянието на душата ни. Това значи да се справяме дейно с вътрешните нечисти грехове и помисли, сред тях и завистта.

Ето няколко конкретни стъпки към тази духовна победа над греха:

1. Разпознайте в себе си този грях, като оставите Бог и Св. Дух да ви изобличи за него;

2. Честно преценявайте собствените си мисли и ако имате завист, изповядайте се пред Бога;

3. Покайте се греха на ЗАВИСТ щом го разпознаето. Покайте се не общо, а за конкретен повод, по който сте завидели, срещу конкретен човек или хора, за конкретен техен успех или друго благополучие. Ако сте извършли нещо лошо под въздействие на завистта, поправете последиците, доколкото е възможно.

4. Насладете се на действието на Божията благодат и живот без завист. Вие сте победители над греха сега.

5. Живейте живот, в който завистта вече не ви владее (след няколко победи). Помагайте на други братя да преодолеят този коварен грях.