Как да се справим с греха „завист“

„За мен най-лошото в България е чудното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.“
–Проф. К. Иречек

Българската култура е програмирана с греха на завистта. Българската завист е обект на вицове и е една от причините много българи да не желаят да участват в общност със свои сънародници. В евангелската църква обикновено обръщаме повече внимание на външните, видими грехове: тютюнопушене, алкохолизъм, прелюбодейство. „Вътрешните“ грехове обаче са много по-разрушителни ако не ги разпознаем и не се покаем от тях. Те са: лицемерие, злоба, лукавщина, одумване и ЗАВИСТ. Бибилята ни насърчава да отхвърлим тези състояния (1 Петрово 2:1).

Завистта е изпитването на страдание поради щастието или успеха на друг.

Тя е грях, който води до състояние на неблагодарност. Няма как, ако умът ти е ангажиран с това да премисляш как някой твой познат не заслужава дадено материално или социално благословение, да не се чувстваш ощетен и пренебрегнат от съдбата (или Бог, ако си вярващ).

Източник на завистта е егоизмът. Ако си погълнат от себичността си то съвсем естествено всеки успех на другия е незаслужен, просто защото не е твой успех.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър (Еклесиаст 4:4).

Но ние като християни, не можем да си позволим умовете и сърцата ни да се препълват от този грях, който произхожда от нарушаването на десетата Божия заповед. Грехът на пожелаването е в основата на завистта:

Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти (Изход 20:17).

Силата на възкресенският живот, който имаме в Христос, обаче, може да ни изведе от жалкото състояние на пребъдване в завистта. Силата на смъртта е грехът, а грехът се изявява от закона. Но Христост победи греха и смъртта и всеки, който вярва в Него може да има достъп до Божията слава и възкресенския живот. А тяхната перспектива променя силата, която грехът има над нас, тоест, отменя я.

  51. Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
  52. в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
  53. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
  54. А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната биде смъртта победоносно“.
  55. О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?
  56. Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;
  57. но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.
  58. Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен. (1 Кор. 51:58)

Когато заживеем с това откровение и славата и наджедата, които се съдържат в него, получени чрез кръвта на Христос на кръста, завистта става явна в нас. Ние вече не можем да бъдем жалки и дребнави, да завиждаме на другите. В нас се заражда желанието да изпълняваме посланието на Римляни 12 – да се радваме (искрено) с тези, които се радват и да страдаме с тези, които страдат.

Кръвта на Христос ни омива и освещава и това ни става особено ясно по време на богослужение, хваление и поклонение. Но действието на Святия Дух у нас трябва да бъде преведено от езика на духовното преживяване на езика на промяната в нашия характер. Това значи изпълването с Духа и откровение за Христос да доведе до промяна в нашето поведение и състоянието на душата ни. Това значи да се справяме дейно с вътрешните нечисти грехове и помисли, сред тях и завистта.

Ето няколко конкретни стъпки към тази духовна победа над греха:

1. Разпознайте в себе си този грях, като оставите Бог и Св. Дух да ви изобличи за него;

2. Честно преценявайте собствените си мисли и ако имате завист, изповядайте се пред Бога;

3. Покайте се греха на ЗАВИСТ щом го разпознаето. Покайте се не общо, а за конкретен повод, по който сте завидели, срещу конкретен човек или хора, за конкретен техен успех или друго благополучие. Ако сте извършли нещо лошо под въздействие на завистта, поправете последиците, доколкото е възможно.

4. Насладете се на действието на Божията благодат и живот без завист. Вие сте победители над греха сега.

5. Живейте живот, в който завистта вече не ви владее (след няколко победи). Помагайте на други братя да преодолеят този коварен грях.

Пророкът е несъвършен човек

Пророк Елисей

Най-големият враг на новозаветното пророческо служение е може би неговото идеализиране. Тоест, пророчеството е схващано като яваление от сферата на фантастичното, а не от реалността на ежедневието на християнина. Пророкът е странен отшелник, с дълга брада, гега и сюрреалистично поведение и чува и освобождава слово от Бога по съвършен начин.

Четейки Библията откриваме, обаче, че както старозаветните, така и новозаветните служители с пророческа дарба са хора като теб и мен, хора с недостътци и проблеми, но със сърце, което обича Бога и желае да му служи.

Един от забележителните пророци в Стария Завет е наследникът на пророк Илия – Елисей. той съживяваше мъртви (4 Царе 4:35), пълнеше съдове с масло по свръхестествен начин (4 Царе 4:1-7)предсказваше поколение на неплодни жени (4 Царе 4:16), караше желязото да плува във вода, изцеляваше низлечими болести (4 Царе 5).

Но въпреки тази своя репутация Елисей не се поколеба да признае, че Бог не му е открил даден факт, който на пръв поглед би трябвало да е лесно отгадаем от един велик пророк. В една от случките, след като бе пророкувал на неплодната жена, че ще има син след една година и това се случи, имаше и друго развитие. Сунамката, въпросната жена, идваше при пророка поради това, че синът й, вече пораснал, бе умрял след силно главоболие. Ако прочетете цялата история, разказана в 4 Царе 4:8-37, ще видите много детайли, които няма да споменавам тук. Но фактът на смъртта на момчето, дори кагота сунамката идваше при пророка, не беше открит на Елисей от Бога. той просто не видя в духа си нещо толкова значимо. И в същото време не се притесни да го признае:

  25. И така (сунамката – б.а.) отиде и дойде при Божия човек на планината Кармил. А когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето, това там е сунамката!
  26. Изтичай, моля те, да я посрещнеш и й кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.
  27. И дойде при Божия човек на планината и се хвана за краката му, а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея, а ГОСПОД е скрил причината от мен и не ми я е изявил.

Но именно в това се състои съвършеното служение на пророка: да бъде несъвършен и недостатъчен, за да може Бог да се изяви като такъв, чрез неговото служение. Разбира се, Елисей видя състоянието на душата на богатата сунамка, но не й причината за нейното страдание. В същото време за него не беше по-важно да се докаже като гледач в духовното, отколкото истинността в общуването му с Бога.

Претенцията на служителя да бъде всичко и всеки за всички е човешко, хуманистично разбиране за дарбите и служението. Смирението се състои в разбирането на собственото ограничение но във величието и могъществото на Този, на когото служим. Пророческото слово не бива да чака съвършения човек за почнем за го изявяваме. Ако това би било вярно никога нямаше да има пророческо служение, пророчески служители и пророческа църква.

Три са изводите от тази библейска случка: 1) Пророчеството е дадено на несъвършени хора, които имат вяра; 2) Бог открива това, което е нужно на пророческите служители и те не бива да се „напрягат“ да си измислят откровения а да бъдат честни относно откровението; и най-важният извод: 

В нашата слабост, Божията благодат е достатъчна.