Cъгласуване на волите
Публикувано от editor на април 29, 2008
Най-важният аспект от вярата е това нашата воля да бъде съгласувана с Божията. Правилният модел естествено е нашата воля в това съглсуване да се подчини на Неговата. За съжаление често се случва точно обратното, като обличаме нашата воля в религиозна терминология. Това съгласуване е всъщност обратното на това, което ни приближава до Исус.
Господ ни завеща молитвата, в която следва да се молим: „Да дойде царството ти, да бъде волята ти, както на небето, така и на земята.” Тоест самото ни естество на хора, които имат връзка с Бога е определено от нашето желание да видим Божието царство и Божията воля реализирана на земята. Кое тогава ни кара да бягаме от тази основна истина?
Цената, която трябва да платим за това, да живеем в Неговата воля.
Исус три пъти се моли в Гетсиманската градина, ако може горчивата чаша на кръста, срама, болката, самотата и греха, които трябваше да понесе да Го отминат. Направи го веднъж. После още веднъж. След това още веднъж. С всяко искане напрежението в Него с покачваше, дотам, че да тече пот смесена с кръв по лицето Му. Но винаги завършваше: „Но Татко не моята, а Твоята воля нека бъде.” Той бе готов да преживее страдание, срам и смърт, но да изпълни възложеното му от Бащата.
Исус е нашият пример. Не от всички нас, християни, ще се иска да стигнем до крайност, до която стигна Господа. Дори много малко от нас ще се доближат до крайното страдание, което Той преживя. В същото време обаче, Божият призив е да понесем кръста си, което означава да се подчиним на Неговата воля и водителство. А това е един вид смърт и отричане от себе си.
Как практически това може да стане, да извършим Божията воля?
Отговорът е в Римляни 12:2:
И недейте се съобразява с тоя век (Или: Свят), но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
Ако се преобразяваме като обновяваме ума си ще познаем Божията воля. Само е нужно да не се съобразяваме с този свят и това, което светът ни натяква по отношение на Господа и вярата през цялото време - че са по-маловажни от светските проблеми и обещания. Когато се освободим от робството на това светско натякване ние ще започнем да виждаме ясно Неговата воля и ще имаме сила да я вършим.
Дотолкова вършенето на Божията воля е обвързана със спасението ни, че в Матей 7:22-23 четем че който не върши волята на Бащата, дори да е имал служение с пророчество и чудеса остава непознат за Бога:
Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
Дори духовните дела, които вършим без да се интересуваме от това, което е Божията воля са беззаконие. Боже, дай ни мъдростта и силата да вършим Твоята воля и да съгласуваме нашата воля с Твоята като ти се покорим! Амин.
