Cъгласуване на волите

Най-важният аспект от вярата е това нашата воля да бъде съгласувана с Божията. Правилният модел естествено е нашата воля в това съглсуване да се подчини на Неговата. За съжаление често се случва точно обратното, като обличаме нашата воля в религиозна терминология. Това съгласуване е всъщност обратното на това, което ни приближава до Исус.

Господ ни завеща молитвата, в която следва да се молим: „Да дойде царството ти, да бъде волята ти, както на небето, така и на земята.” Тоест самото ни естество на хора, които имат връзка с Бога е определено от нашето желание да видим Божието царство и Божията воля реализирана на земята. Кое тогава ни кара да бягаме от тази основна истина?

Цената, която трябва да платим за това, да живеем в Неговата воля.

Исус три пъти се моли в Гетсиманската градина, ако може горчивата чаша на кръста, срама, болката, самотата и греха, които трябваше да понесе да Го отминат. Направи го веднъж. После още веднъж. След това още веднъж. С всяко искане напрежението в Него с покачваше, дотам, че да тече пот смесена с кръв по лицето Му. Но винаги завършваше: „Но Татко не моята, а Твоята воля нека бъде.” Той бе готов да преживее страдание, срам и смърт, но да изпълни възложеното му от Бащата.

Исус е нашият пример. Не от всички нас, християни, ще се иска да стигнем до крайност, до която стигна Господа. Дори много малко от нас ще се доближат до крайното страдание, което Той преживя. В същото време обаче, Божият призив е да понесем кръста си, което означава да се подчиним на Неговата воля и водителство. А това е един вид смърт и отричане от себе си.

 Как практически това може да стане, да извършим Божията воля?

 Отговорът е в Римляни 12:2:

И недейте се съобразява с тоя век (Или: Свят), но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

 Ако се преобразяваме като обновяваме ума си ще познаем Божията воля. Само е нужно да не се съобразяваме с този свят и това, което светът ни натяква по отношение на Господа и вярата през цялото време - че са по-маловажни от светските проблеми и обещания. Когато се освободим от робството на това светско натякване ние ще започнем да виждаме ясно Неговата воля и ще имаме сила да я вършим.

Дотолкова вършенето на Божията воля е обвързана със спасението ни, че в Матей 7:22-23 четем че който не върши волята на Бащата, дори да е имал служение с пророчество и чудеса остава непознат за Бога:

Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

Дори духовните дела, които вършим без да се интересуваме от това, което е Божията воля са беззаконие. Боже, дай ни мъдростта и силата да вършим Твоята воля и да съгласуваме нашата воля с Твоята като ти се покорим! Амин.

Sonicflood - Everlasting (Вечният)

Приятели идват и си отиват, но ти оставаш верен. Ти си истинен…Ти си Вечният…

Кого да имитираме като вярващи

В църквата определено не съществува йерархия както в държавата. Това, че някои религиозни институции имат строга йерархия и ритуалност е в нарушение, в повечето случаи, на Новия Завет и учението на Христос.

Това добре. Но в църквата, в чието изграждане и аз участвам липсата на йерархия води до анархия и самозабраявне на членове, които поради липсата на вътрешен себеконтрол очевидно се нуждаят от външно напомняне. Има един елементарен принцип на ред в човешките отношения: като го нямаш отвътре трябва да ти се наложи отвън.

Тоест, ако човек и особено вярващият, не е достътчно зрял да се владее в преценките си и поведението си, на него трябва да му се наложи дисциплина отвън. За да може общността да функционира.

Новозаветната църква, разбира се, не бива да функционира чрез налагане, а чрез пример. За съжаление обаче, когато вярващите са толкова себични, че не зачитат никакъв пример, тогава като че ли строгият тон би помогнал в овладвявнето на ситуации и личности, които излизат вън от контрол. А най-добрият случай е да имаме вярващи и лидери, които от любов към Господа и един към друг, разпознават всеки мястото и ролята си и във взаимно уважение участват в разпределението на дейностите в църквата - било в служение било при празненства.

Подражанието в този случай не е папагалско следване а християнски принцип за растеж във вярата:

Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа (1 Kор. 11:1)

Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас (Фил. 3:17).

И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух (1 Сол. 1:6)

Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им (Евреи 13:7).

Подражанието е практичен начин да се учим един от друг и от тези, които служат сред нас. Невъзможността да подражаваме на Божии служители не е лична свобода а робство на себичността и свръхдуховността.

Откъде е благословението?

Словото от Бог за днес е следното:

Благословението Господне обогатява; и трудът не му прибавя нищо (Притчи 10:22).

Нека да разтълкуваме това кратко послание. Независимо колко човек се труди, ако Бог не го благослови, трудът сам по себе си не произвежда блага и богатство. Можем да дадем пример с хората, които работят на няколко места едновременно и сякаш това по никакъв начин не помага на благосъстянието им.

Трябва да отбележим, че този стих не може да бъде използван от свръхдуховни християни за оправдание на пасивност и лентяйство. Има достътчно библейски пасажи, които ни сочат, че мързелът не води до благословение. Така че когато става дума за това, че обогатяването, тоест притокът на материални средства, не обвързан с труда, а е благословение от Господа ние трябва да разбираме, че Божието слово ни насърчава да насочим вниманието си към правилния Източник. Защото хората, които много работят, и виждат своя успех в тази своя ангажираност (спомнете си Марта от двойката Марта-Мария в Новия Завет) често са точно толкова в състояние на проклятие (отсъствие на Божие благоволение) колкото и тези, които са мързеливи и не работят.

Важно е да се трудим усърдно, но да бъдем винаги благордарни на Бога, за Наговата милост и снабдяване за нещата, нужни ни за живот в този свят. Трудът ни, колкото и да е почтен и усърден, не може да доведе до това обогатяване, което е от Божието благословение. За вярващия човек икономическите принципи са по-различни от тези, по които се движи светът.