Водителството от Бога не търпи човешкия шаблон

В Марк 8:22-26 Исус изцелява сляп човек, доведен от негови приятели. Прочитайки този пасаж забелязваме, че преди да изцели човека, Господ го извежда от селото, от което е той. Това е сякаш ненужен детайл. В края на изцелението, което преминава през няколко етапа и донякъде описано като процес, виждаме, че селото не е никак маловажен детайл. Исус, след като е приключил с изцелението на слепеца, който вече е напълно здрав и вижда нормално, съветва изцеленият човек да не се връща в селото!От това развитие можем да направим няколко извода.

• 1. След като Бог ни е докоснал и освободил от физическа или духовна опресия ние следва внимателно да преценим, и да търсим водителство от Бога, доколко е безопасно за нас да се върнем в средата, в която сме свикнали да живеем преди „изцелението” си; често тази среда е “противопокозна” за новия живот, даден ни чрез Христовото служнеие;
• 2. Този подход към „свидетелството” за изцеление ни показва и част от характера на Господа. Ако ние сме свикнали всяко физическо чудо, каквото се явява изцелението на сляп човек, да го превръщаме в платформа за свидетелство, а за съжаление и често за промоция на служението, чрез което е станало изцелението. В този конкретен случай Господ не се интересуваше от това силата на служението му чрез изцеление да стане достояние на хората от селото. Напротив, Той разбираше, че подобно свидетелство няма да послужи на целите на Царството. Можем да се досещаме само защо това бе така. Може би хората в селото бяха склонни да презрат Божията намеса в живота на слепия човек, и по този начин да навлекат осъждение върху себе си. За Исус бе по-важно да бъдат осъществени целите на Божието царство отколкото да стане известен със свръхестественото си служение. Това е увереност във връзката с Бога, покорство на волята на Бога, виждане чрез Божия Дух, а не елементарна човешка логика. Хората, разсъждавайки с човешката логика биха искали да се разчуе на всяка цена, това, което Исус бе направил за слепеца (вече бивш такъв!).
• 3. Исус не прилагаше един и същи шаблон на молитва и изцеление в своето служение. Покорството към Бога е чуване на Божията воля в нейния общ, но и в конкретен план.

В Деяния 16:6 също е записан случай, в който водителството на Духа изглеждаше нелогично. Апостолите бяха тръгнали на мисия да проповядват евангелието на Духът на Христос им забрани да проповядват в Азия. Че какво лошо има в това да се проповядва евангелието!? Нима Бог е против това?

Разбира се, че не. Но в този конкретен случай въпреки, че апостолите изпълняваха Божията воля да проповядват евангелието (Деяния 15:36) те трябваше да се съобразят с това, че Бог вижда голямата картина и да се покорят на забраната за проповед в Азия. Вместо това, чрез лични конкретни водителства, които попадат в по-общата заповед за разпространение на благата вест, те бяха насочени, и взеха решение да отидат в Македония.

В практично отношение - как да избегнем шаблоните в чуването на Божия глас и в служението си? Ясно е че имаме общо откровение на Бога, но имаме нужда и от конкретно водителство, в рамките на общото откровение. Един основен принцип да бъдем водени от Бога е да се стремим да мислим и действаме по стандартите на Бога, а не по тези на света. Когато това стане, за нас ще е по-лесно да живеем и да следваме истинското Божие водителство в нашия живот и служение. Ето и двата пасажа, които илюстрират тази истина:

Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века (1 Йоан 2:15-17).

Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога (Яков 4:4).